Добър вечер!
Първо искам да започна с това, че като първокурсник имах огромното щастие да празнувам първият си 8-ми декември с невероятна компания в Банско. Думата, която може да опише 3-те дена прекарани в празнуване е "незабравимо" (и не, не преувеличавам нито за миг). Ако някой от моите колеги чете това искам просто да му кажа едно голямо и несломимо "БЛАГОДАРЯ"!
Сега да видим другите ми мисли...
Животът е някак си твърде хубав. Наистина се опитвам да разбера и да вникна в съзнанието на тези, които се опитват неистово да излязат прецакани от него. Не знам дали проблемът е в мен и нося розови очила или просто другите са твърде заети да бъдат намръщени и не могат да възприемат колко е свежо всичко около нас. Наясно съм, че говоря като гаден оптимист, но всъщност съм точно такъв. И защо да не бъда?
В първия ми пост бях споменал максимата, водеща за мен в момента: "Perception is Reality" (БГ превод: "Възприятието е Реалност"). Нека обясня какво се крие зад това (ако не сте го разбрали вече). Идеята е такава, че това, което възприемаме и което ние смятаме, че е истина е самата реалност (или рано или късно ще се превърне в такава). Мисълта ми е такава: Аз решавам, че съм абсолютен, мазен, див сваляч. Обяснете ми, кой ще ме убеди в обратното? Ако започна да се държа като такъв, това става самата реалност. А после? После няма какво да те спре. Нужно ми беше време докато усвоя тази идея (не за сваляча... за Възприятието и Реалността), но сега, когато го направих, усещам, че всичко е наистина така. Доста хора са ме гледали странно и са се опитвали да ме оборят по тази идея, но когато човек свикне с мисълта, че всичко, което e в главата му е истина и рано или късно става реалност и наживо, е доста трудно да бъде разубеден.
И тъй като отново се отплеснах в писане на романи, мисля да спра дотук. Късно е, а и в последните дни съм спал тв-ъ-ъ-ъ-рде малко... Благодаря ви за вниманието (силно се надявам някой да чете този блог) и помнете, че ако вярвате, че сте с розови очила, то рано или късно съдбата ще ви поднесе такива (говоря метафорично разбира се... или не?). Дотогава се радвайте на всичко около вас и по никакъв начин не се оплаквайте... така вредите основно на себе си (а и на околните). До утре...
П.С. Коментирайте, интересно ми е какво мислите по въпроса с Perception-a и Reality-то :)
Bobby, out!
Публикации
Мисля, Зозе, че в оптимизма няма нищо лошо обаче и да се убия да се обеждавам, че някои неща не се случиха през изминалата година, последиците са си налице. До голяма степен съм съгласен с тезата, че ако вярваш в нещо то се случва. Но има неща извън нашия контрол - в общия случай гадните и мазните. Дано да греша де, няма да го обръщам на спор.
ОтговорИзтриванеPS. Поздрави от твоя варненски приятел, дано студентския живот не те разочарова за в бъдеще и си все така позитивен :) А и нали знаеш, че не си истински студент преди първата сесия ;)