Анализ на изминалото десетилетие през моите очи

Добър вечер. Новата година идва след мааалко повече от 24 часа. И поради факта, че съвсем ще загърбим модела две-нула-нула-произволно-число, реших да направя една своеобразна равносметка на едно от най-интересните десетилетия в историята на нашето общество. "Анализ"-ът ще бъде в три категории: Събития в световен план, Събития в България и Промени в живота на хората. Е, не знам доколко ще сте съгласни с това, което избирам, нито в начина ми на описание, но както е написано в заглавието - всичко е през моя поглед, през моите виждания. Затова бъдете снизходителни. Благодаря предварително.

Събития в световен план:

1. Тероризмът и борбата с него: може би няма по-запомнящо се събитие в модерната човешка история в последните 50 години от нападенията над САЩ през 11.09.2001г, когато атентатори, отвлекли 4 самолета, разбиха два от тях в Кулите близнаци на Световния търговски център, убивайки хиляди невинни. Това действие, отговорност за което приеха терористите от Ал-Кайда, с лидер Осама Бин Ладен, даде старт на една глобална борба с тероризма, започнала с войната в Афганистан, продължаваща и до днес. Следваща стъпка в американския план за световен мир бе войната в Ирак, завършила с екзекутирането на иракския лидер Саддам Хюсеин. И въпреки, че управата на САЩ бе сменена с "по-миролюбива" в началото на тази година, тези войни продължават, като по този начин се възбужда любопитството на хората по цял свят за истинските причини за тези кървави сблъсаци в Близкия Изток. Ако искате една интересна перспектива по тези въпроси, може да изгледате филма на Майкъл Муур - Fahrenheit 9/11.
2. Опустошенията от природни бедствия: безспорно Светът ще помни няколко бедствия - опустошителното цунами, предизвикано от земетресение край индонезийските брегове на 26.12.2004г, отнело живота на 220 хиляди жители и туристи. Друго страшно природно бедствие бе земетресението в Съчуан, Югозападен Китай, разтърсило провинцията на 12.05.2008г, причинило смъртта на 87 хиляди души. И на трето, но не на последно място, ураганът Катрина, нанесъл разрушения на площ от 233 000 кв. км. Той удари най-силно покрайнините на Ню Орлеанс, както и самия град, като се наложи стотици хиляди да бъдат евакуирани, а смъртта си намериха десетки хиляди.
3. Световната икономическа криза: в Америка през 2007г. започна тъй наречената ипотечна криза, която след банкрута на една от големите американски банки през 2008г., даде старт на една световна криза, поглъщаща икономиките дори и на развитите държави. Кризата бе съпроводена от борсов срив, замразяване на кредитните пазари, а на правителствата се наложи да финансират банковите сектори в страните си с държавни средства. И въпреки, че кризата още не е отминала, отвсякъде се чуват мнения, че тя малко по малко се вкарва под контрол и краят е някъде там, близо.

Събития в България:

1. Правителствата през "нулевите" години на 21-ви век: в периода 2000 - 2009г. на премиерското място се смениха 3 запомнящи се личности - Симеон Сакскобурготски, наследник на последната българска царска династия, той ще бъде запомнен основно с култовите "Вервайте ми" и "Ще оправим България за 800 дни". По време на неговото управление също така бяхя сключени важни договори за България - подписването на договора за членство в НАТО, както и усърдната работа за членството на България в Европейския съюз. Наследник на това правителство стана правителството, водено от Сергей Станишев, лидер на БСП. По време на неговото управление, на 01.01.2007г. нашата мила татковина най-накрая стана член на ЕС, но не и на Еврозоната. По време на това управление, благодарение на може би добрата външна политика, стана възможно освобождаването на българските медици в Либия, като основен "виновник" за това беше френският президент Никола Саркози. И на последно, но не по-важност място, трябва да споменем сегашното правителство, водено от небезизвестния Бойко Борисов, издигнал се в политиката, сякаш за отрицателно време. По време на "пътя" си от главен секретар на МВР, през кмет на София, до Министър-председател, г-н Борисов не спря да показва, че е близък до населението (по държане, а и не само) и че е готов да се бори с корупцията и с чиновническата некомпетентност. Но какво ще са резултатите от това управление, можем само да гадаем... или да изчакаме още няколко години.
2. Отвличания, кражби, агресия: може би няма българин, който да не е включил поне веднъж своя телевизор и не е видял поне една новина за отвличане, кражба или ненужна агресия. Нашето балканско общество сякаш е изпаднало в една своеобразна дупка, която продължава да слиза надолу. За наше щастие обаче, наскоро бяха заловени т.нар. "Нагли", групата отговорна за отвличанията на известни бизнесмени и техните семейства. Но кога ще спрат безразборните кражби и абсурдната агресия по улците, а и в домовете на хората, един Бог знае. Просто се моля за едно: да е по-скоро, защото не искам да живея в държава, в която да се страхуваш за собственото си здраве, дори и когато стоиш на домашната трапеза с чаша вино в ръка и обсъждаш поредния футболен мач с Гошо съседа...
3. Развитие на медиите и поамериканчването на българина: през 2000г. в България бе създадена първата телевизия по амеркански стандарт - bTV, която само за 9 години се превърна в лидер на медийното пространство в България. В периода 2000 - 2009г., в България навлезе много американския начин на живот - включващ постоянно купуване на нови технологии, разширяване на интересите на хората, търсене на нова и модерна работа и т.н. Все повече и повече забелязвам как децата в България се опитват да подражават на своите връстници, които виждат по западните сериали и как, за добро или лошо, ние също правим това. Как ще приключи тази промяна в българския манталитет ще видим след време - дали ние ще загърбим балканското в нас или то ще затрие западното... или може би ще създадем една симбиоза между двете, която ще ни превърне в народ-уникат... има време, ще разберем

Промени в живота на хората:

1. Промяна на светогледа: в тези бързо-променящи се времена, модерният човек съвсем преобърна светът си, обръщайки светогледа си отвътре - навън, превръщайки се в космополит. Днешният хомо-космополитис (ако мога да създам такова определение) не може да стои на едно място, живеейки обикновен и еднакъв живот - той иска разнообразие, иска да е по-различен от своите връстници, иска да бъде Някой. Той обикаля света (за почивка или по работа), той постоянно е в движение и търси все нови и нови контакти. И тук идва и другата промяна в светогледа: човек в днешно време е по-обърнат към Другия, мислещ както за себе си, така и за човекът, стоящ срещу или до него. И въпреки, че наполседък да си егоист става все по-модерно, ние не можем да бъдем сами, затова търсим все повече начини за нови запознанства, гледайки не само в нашата паница, а и към другия край на масата.
2. Консуматорско общество: в днешно време всичко около нас се променя с неизмерими скорости. Ние се стараем да сме в крак с тези промени, затова и не усещаме как малко по малко се превръщаме от създатели в консуматори, искайки всичко ново, модерно и естетически-издържано. Технологиите се превръщат във все по-неизменна част от живота ни, а Интернет е мястото, където можем да бъдем с приятели, близки, семейство или половинка. Случва се така, че на моменти не питаме приятелите си за съвет, а проверяваме в някой форум или просто в някой сайт. Всичко около нас бива създавано с една единствена цел - да бъде полезно, но дали е така? Ние сякаш не осъзнаваме, че именно тези полезни неща стават наши господари, поради факта, че свикваме твърде много с тях и постоянно искаме повече и повече. Но това няма да се промени... не и докато всички не кажем "стига" (и тук е моментът да кажа, че въпреки, че говоря тези неща, аз съм не по-малка част от това Консуматорско общество... постоянно искам новите технологии, които стават все по-малки, по-мощни и по-удобни. Но просто обществото, в което живеем ни възпитава по този начин... ето това е едно добро оправдание).
3. Запомнящи се неща от изминалото десетилетие: всеки един от нас ще помни "нулевите" години на 21-ви век с нещо различно, но ето някои неща, които според мен ще останат в съзнанието на голяма част от нас: поредицата за Хари Потър, все по-популярната поредица "Здрач", реалити предаванията, Матрицата, филмите по "Властелинът на пръстените", развитието на кино-индустрията, набиращата все по-голяма публика електронна музика, новите технологии (включващи все по-мощните и по-малки GSM-и и компютри), всевъзможните нови начини за забавление (реалистични компютърни игри, хилядите списания по интереси и т.н.), както и много други, които няма как да изброя... (ако се сетите нещо... драснете го в коментарите).

Е, това бяха моите предложения за събития и "феномени", белязали отминаващото десетилетие. Ако не сте съгласни, или пък сте, ако имате забележки или още предложения, въобще, ако имате някакви коментари - постнете ги! Ще се радвам да чуя вашето мнение :)

За тази вечер, както и за тази година, стига толкова... Ще се видим/чуем/прочетем през 2010г., когато ще се опитам да направя този блог още по-добър и ставащ за четене. Благодаря ви изключително много за подкрепата и вниманието, което ми доверявате. Чао засега и приятно посрещане на новата година!!!

Bobby, out!

Music review: Dub FX

Днес започвам директно с клипче... Замислих се: "Направих филмово ревю, защо да не направя и музикално такова... особено, ако музикантът, за който ще пиша, е толкова талантлив?". Та ето го: първото ми музикално ревю.

Dub FX (с истинско име Бенджамин Станфорд) е родом от Мелбърн, Австралия. Той е уличен музикант, чийто първи студиен албум, "Everythinks a Ripple", излиза през май 2009г. Какво е уникалното при него? Както сте забелязали в клипчето, цялата музика, която той прави, се случва наживо, с помощта единствено на гласа и уменията на Бенджамин, а за съставяне на ритъма и ефектите, бива използвана тъй наречената система от Loop & effects педали. Поради невероятните си beatbox умения, Dub FX успява да създаде един невероятен ритъм, върху който гласът на музиканта просто пасва и заедно раждат една уникална музика, която може да покори сърцата на хора от всички поколения. В началото на постнатото вече клипче, става ясно как точно творецът създава музиката си, като за обяснението, той показва пред своята публика точния процес на "композиране". И докато гледам тези изпълнения и чета биографията на този млад мъж, се замислям, че той може да бъде пример за всички онези, които някога са искали да се занимават с нещо, но не са знаели как или не са намерили смелост да го направят, защото по думи на самия Бенджамин, той е сменял скапана работа, след скапана работа, като единствената идея в живота му е била да прави музика. Затова един ден просто решава да започне да се занимава с нещото, което си мисли, че е негова съдба (не съм сигурен, че това е думата, която търся), а след създаването на първите си парчета, той започва да обикаля света, промотирайки своите творения пред публика.

Но в този момент не мисля, че е нужно да давам повече информация, защото нищо не говори по-добре за гениалността на Dub FX от неговата музика. Затова просто чуйте нещата му, залейте се с морето от невероятни звуци и оставете красивите и смислени текстове да влязат в съзнанието ви и да намерят своята ниша в него. Дотогава ето още едно страхотно негово изпълнение:

P.S. Ако творбите на този невероятен музикант са ви харесали, то подкрепето го и купете албума му на [ТОЗИ] линк. Ако пък сте поредния беден българин, свалете го от някой т*рент сайт, защото музиката определно си струва, без значение откъде я имате!

P.S.2. [ETO] официалния сайт на Dub FX.

P.S.3. В [ТОЗИ] youtube канал има още доста живи изпълнения на Бенджамин. Вижте ги, няма да съжалвявате!

Bobby, out!

Movie review: Dorian Gray

Добър вечер.

Когато направих този блог, нямах за идея да пиша филмови ревю-та, но ... някой път просто не си оставям друг избор.

Преди минути изгледах един зашеметяващ филм, носещ заглавието Dorian Gray. Филмът е направен по новелата на Оскар Уайлд - "Портретът на Дориан Грей". И въпреки, че част от вас може би познават този персонаж от една друга кинолента ("Лигата на необикновените джентълмени"), там историята е разказана семпло, колкото да се впише... Докато този нов филм представя пълната и невероятна история за страст, грехове, порочност и поквара. Когато се опитам да обясня на някой какво представлява този филм, единственото, за което се сещам е глупавата фраза: "Интервю с вампир, но без вампирите". Защо ли? Защото за мен, този филм носи същата атмосфера, заредена с един особен букет от чувства, емоции и ценности. Затова, всеки, който има час и 45 минути може да го изгледа, а ако не му хареса... здраве да е. Но за тези, обичащи атмосферата на 18-19-ти век, както и историите, загатващи за свръхестественост - това е вашият филм!

И тук е моментът да ви оставя да изгледате трейлъра, а аз да намеря от прашасалата библиотека новелата и да разлистя пожълтелите страници. Благодаря отново за вниманието.

P.S. За тези, гледали филма, а и тези, които го изгледат, имам една молба - драснете по един коментар с мнението ви за тази нова лента :)

Bobby, out!

Междупразнично

Здрасти, днес ще съм кратък.

Коледа мина, поне за мен страхотно - семейство, приятели, добро настроение... всичко беше 10 точки. И тук е моментът да ви питам как мина вашата Коледа? Драснете по един ред да кажете случи ли ви се коледно чудо? :)

Идва Нова Година. Скоро ще захвърлим модела две-нула-нула-уотевър. Идва и заветната 2012 (бавно, но славно :D). Но стига глупости. Мисълта зад този пост ми беше, че винаги ми е било странно междупразничното време - чувстваш се празнично, в добро настроение си, но реално празници в този момент няма. Но това никак не е важно. Важното е да сме усмихнати... другото е, както биха казали моите пловдивски приятели - айляк.

Благодаря за вниманието (Боже, наистина бях кратък този път :D).

P.S. чуйте [ТОВА] яко парче...

P.S.2. Някак си покрай тези празници и празнуването олекнах откъм идеи за постове... така че сори, че не пиша често.

P.S.3. това е първият ми пост, драснат през коледния ми авто-подарък - 10-инчов нетбук. Да ми е честит. Сега ще мога да пиша (постове, а и мнооого други неща) постоянно, навсякъде. Така че очаквайте през новата година повече активност в една или друга светлина :)

Bobby, out!

Love Actually is all around us

Добър вечер... това е един от онези специални моменти, когато трябва да напиша нещо... та ето го:

Току що свърших традицията си: изгледах отново Love Actually, преди идващите празници, както правя всяка година. Не знам защо, не искам и да се замислям. Това просто е нещо, което правя ежегодишно от известно време. Филмът е страхотен - невероятна актьорска игра, страхотен сюжет и атмосфера, някак напомнящи ни, че празниците са тук, но че те не са просто някакви дати, а момент в годината, когато наистина стават непредвидени неща. Наречете ме гаден романтик, но наистина вярвам, че това е възможно :)

Но това е и един филм, който ме кара винаги да се замисля... за изминалата година, за нещата, които са се случили през нея, за всичко, което засяга мен и което някога е докосвало вътрешното ми АЗ. Не знам дали е нормално, не искам и да знам. Знам само, че има моменти, когато се оставям да бъда погълнат от атмосферата около мен и просто се отпускам, мислейки и чувствайки. Много от хората биха ме нарекли "лигльо" или "женчо", но наистина не ми пука. Това е така, защото, когато почувствам нещо подобно, аз разбирам, че някъде там в мен все още има частица, която не се е дала и ме поддържа завинаги такъв, какъвто съм бил - гаден романтик. Дали е добре или не, все още не съм разбрал, но се надявам някой ден да намеря отговор на този въпрос (ако някой от вас може да ми го даде, добре е дошъл).

Засега толкова... Просто трябваше да излея тези чувства някъде, а какво по-добро място от това. Какво по-добро място да ви покажа как ме карат да се чувствам един филм, едни празници и една глупава равносметка... :)

P.S. Ето една от песните към филма, която когато чуя винаги настръхвам (парчето звучи по време на любимата ми сцена): [LINK]. Надявам се и на вас да ви повлияе по един или друг начин...

P.S.2. Гледайте филма! (ако нямате коледно настроение и искате да получите такова, или просто ако желаете да засилите настроението, което се е породило този месец у вас...)

P.S.3. Ако имате някакъв ваш си ритуал за страхотно коледно настроение, моля... постнете го в коментарите. Също така, ако е дошло вашето време за равносметка или просто искате да споделите нещо по темата... чувствайте се свободни, дори задължени да оставите мнението си. :)

P.S.4. Весели празници на всички! Желая ви адски много любов и добро настроение :)

Bobby, out!

Широко затворени очи

Здрасти.

Днешната публикация е инспирирана от една страхотна песен на Слави Трифонов, носеща същото име като заглавието. Докато стоя и я слушам от около половин час, си мисля колко ограничени сме станали. Мисля си за това, че хората не "виждат", че хората са с "широко затворени очи".

Защо ли? Просто е - в днешно време е по-лесно да гледаш, но да не виждаш. Днес е нормално да си част от тълпата, да чуваш, виждаш и усещаш избирателно, да прекарваш възприятията си през цедилото на обществото, на новите морални ценности. В момента е човешко да си един от многото, да правиш и възприемаш като другите.

Ето защо аз стоя и разсъждавам - сам за себе си, поствайки тук тези мисли - не е ли глупаво това? Къде отидоха свободните възприятия? Защо се ограничаваме сами, след като светът, в който живеем ни предлага толкова много. Всичко, което трябва да направим е да махнем капаците от очите си, да свалим наушниците и да изхвърлим старите дебели ръкавици, за да можем да видим, чуем и усетим тази красота около нас, това разнообразие, в което сме погълнати. Трябва да оставим другите да се давят в сивота, а ние да се взрем дълбоко в себе си и да направим вътрешния си свят един с външния, да слеем нашето си, това вътре в нас с изобилието от чувства и мисли навън. Но е трудно... забравили сме как става... или поне не помним как да достигнем истинския потенциал на нашето истинско, индивидуално АЗ.

Но стига толкова разсъждения. Аз продължавам да слушам тази песен, мислейки. Единственото, което се надявам е, да съм ви накарал поне за частица от секундата да се замислите и да докоснете своето истинско АЗ, да достигнете потенциала на възприятията в себе си и да отворите съзнанието си. Благодаря за вниманието :)

P.S. ТОВА е живо изпълнение на въпросната песен... нежна, красива... чуйте я :)

P.S.2. "Мисля си - не е ли смешно това, че докато гледах с отворени очи не забелязах нищо и трябваше да ги затворя, за да видя..."

Bobby, out!

Неопределено

Добър вечер...

Днес публикацията няма да бъде на определена тема, поради простата причина, че в главата ми се въртят твърде много идеи и мисли, и не мога да избера някоя от тях за заглавна.

Нека започна с това, че вече съм в моя роден Бургас и чувството е страхотно. Сняг, красива коледна украса, познати места и приятели - всичко това допринася за моето малко по малко градящо се коледно настроение, което изцяло липсваше докато бях в голяма София. Остава да направя ежегодишния предколеден ритуал - да изгледам един от най-красивите и силни филми, които съм гледал - Love Actually, който както всяка година ще налее коледното чувство сякаш с фуния.

Второ, преди час бе излъчен финала на новия сезон на българския Survivor. Там, сякаш напук на модерната злоба и завист, 250 000лв. взе едно обикновено българско момче, от едно обикновено село, който въпреки, че не блесна с нищо по време на играта, създаде впечатление у всички със своята сила, непреклонност, трезво мислене и най-вече, със своята честност. След като изгледах тазвечершното предаване и видях с каква радост всички избраха това просто момче и как всеки го поздравяваше за достойствата му, се зачудих, че може би не съм сам във виждането, че добродетелите не трябва да бъдат оставяни да се удавят в морето от модерна арогантност. А когато чух обикновените мечти и стремежи на този мой почти-връстник, в главата ми се завъртя мисълта: "А дали моите невероятни идеи за бъдещето си струват?". След това си отговорих сам: "Разбира се!". Разбира се, че си струват, защото какво сме ние без мечти, независимо колко са далечни? И по-важното - какво сме ние без честност, доброта и трезво мислене?

И последно, но не на последно място - въпреки, че поста ми с "ревю"-то на Avatar беше от преди няколко дни, сякаш не мога да спра да мисля за този филм. Постоянно гледам клипа към soundtrack-a (виж публикацията за повече инфо), слушам останалите мелодии от филма, преглеждам трейлъра и снимки от лентата, и си мисля как това, което преживях докато гледах филма, беше незабравимо... а в главата ми се върти една единствена идея: "Само да се върна в София и ще го гледам поне още един път!"

Това беше за тази вечер. Ако не пиша пост тези дни (което е малко вероятно, но въпреки това...) искам да пожелая на всички, които четат този блог, една незабравима Коледа, прекарана с любимите хора и дано повярвате в чудеса, защото иначе как точно очакваме те да се случат? ... Благодаря за вниманието :)

Bobby, out!

Movie review: James Cameron's "Avatar"

I see you ... (по-добре не мога да започна пост-а, тези които са гледали филма ще ме разберат...)

Току що се прибирам от прожекция на новия филм на Джеймс Камерън - Аватар (при това на 3д кино) и нещото което имам да кажа е... ами, че нямам думи...

Колкото и да се старая да обясня това, което чувствам след като гледах филма, нищо, което кажа няма да излезе правилно, нито пък достатъчно силно... Боже, иска ми се да можехте да видите в главата ми и да почувствате това, което е вътре в мен, след прожекцията...

Красивите ефекти, невероятната история, спиращите-дъха моменти, идеите, които те изкарват извън релси със своята гениалност и още хилядите неща във филма, го правят несъмнено един от моите all-time фаворити. И въпреки, че сюжета на места беше леко предсказуем, това въобще не се усеща, защото когато гледате филма, вие попадате в една среда, която ви прекарва от смях, през настръхване, до сълзи (и да, тук говоря от личен опит, когато на 1-2 пъти по време на историята очите ми бяха влажни...). Наистина, няма нищо, което да мога да кажа, без да разкривам сюжета, което да може да обясни защо и как този филм успя да ме завладее от първата минута и сега, един час по-късно, още не ме е пуснал.

Но докато не видите сами, няма как да ви убедя, а просто ще слушате разказа на един пристрастен тип, който след 2 часа и 40 минути, прекарани в IMax салона, преобърна идеите си за филмите, излизащи в периода на "новото кино". И когато отидете да гледате тази гениална лента... трябва да ви помоля за няколко неща: не се разсейвайте, позволете си да потънете в атмосферата, гледайте красотата, чуйте невероятните мелодии, а когато излезете... ами купете си билет за следващата прожекция, защото определено си заслужава.

P.S. Avatar има един единствен недостатък... че за съжаление е само 2 часа и 40 минути...

P.S.2. "Well we will send them a message. That this... this is our land!"

P.S.3. Ето песента от кредитите, която е просто гениална: [LINK] , както и официалния трейлър на филма (за тези, които не са го гледали още): [LINK]

Bobby, out!

Амбициите

Здрасти,

Попринцип пиша постовете си вечер, но днес ме е налегнала една такава работливост, та реших да изместя времето за публикация сега. Днес ще говорим за амбициите, амбициозността и амбициозните хора.

Наскоро водих един много интересен спор с моя приятелка именно на тази тема. И въпреки, че замалко да се избием, разговорът ни ме накара да се замисля. Има две основни мнения по идеята за амбициите и тяхната почва в България:

1) Хората в нашата мила татковина не успяват с амбиции и умения, а с пари и връзки. Всичко тук се движи само от факторите "рушвет" и "шуробадженащина" (каква звучна българска дума...) и кадърните хора нямат поле за изява. Учението не влияе на нищо и това, да имаш висше образование по-никакъв начин няма да ти помогне да бъдеш преуспял.

и

2) Уменията и амбициите са водеща сила, опълчваща се на връзките и парите (аз лично съм защитник на тази теза). В България човек може да успее с находчивост, знания и амбициозност, и не е задължително да дава пари "под масата" или да държи Бог за шлифера (въпреки, че това със сигурност помага...). Образованието е тук, за да насочва и специализира човек, в изпълнението на бъдещите му планове и цели, а това дали той ще приеме тези своеобразни съвети, зависи само и единствено от него.

И когато заговорихме за амбициозни хора, аз не мога да приема идеята, че след образованието си, задължително ще стана обикновен чиновник, мачкан от началници, и няма да успея да осъществя мечтите си - да се занимавам с публицистика или да отворя нощно заведение (а защо не и двете?). Приемам себе си за реалист и амбициозен човек, а не за мечтател, както някои биха ме нарекли. Но дали това е така... ще разбера след някоя друга година.

Пожелайте ми успех!

P.S. Постнете по един коментар да чуя вашето мнение :)

Bobby, out!

Опитомяването...

Добър вечер...

Днес е една от онези странни вечери, когато се чувствам по начин, който и да искам не мога да обясня, но който ме кара да се замисля за разни неща от Живота.

Цял ден в главата ми се върти една единствена дума - "опитомен". Нямам представа защо, но докато не я използвам в нещо мое, тя няма да спре да ме преследва, просто нещата в моята глава стоят по този начин. И къде по-добре да постна нещо свързано с тази идея, от тук...

Какво е опитомяването? Когато човек чуе тази дума, първото нещо, което му идва на ум е (поне при мен е така) някое диво животно, което с течение на времето става домашно. Но какво е опитомяването в днешния свят, сега, когато всичко, от което имаме нужда е на една ръка разстояние? Отговорът за мен е прост: опитомяването днес е процес, при който превръщаме хората около нас в лични вещи, в неща, които имаме само за свои. Дали това ще са близките ни хора, приятелите ни или половинките, ние се стремим да ги откъснем максимално от външния свят и да ги запазим единствено и само за себе си. Не е ли това жалко? Не е ли жалко, че колкото и да отричаме това да е така, всъщност няма с какво да оборим тази идея? Всеки един от нас иска да бъде щастлив. И как по-добре да направи това, от това да затвори човекът (хората), кой(и)то обича в един своеобразен свят, хранейки ги само със своите любов и грижи, откъсвайки ги от другите (от тези, които по един или друг начин могат да му ги отнемат).

Но когато говорим за опитомяване, аз веднага се сещам и за друго - за нашия любим Малък принц и неговата лисица. Според книгата, "да опитомиш", означава "да се обвържеш", да бъдеш "един единствен на света" за някого, да усещаш неговите стъпки и да не се притесняваш да се приближиш към тихия звук, да свързваш дадени неща с този някого и когато ги видиш, това да ти носи радост. "Да опитомиш", означава да усещаш, да позволиш в живота ти "да грейне слънце".

Но стига толкова приказки... Мисля, че това беше достатъчно, за да изкарам от системата си тази дума, а и идеите свързани с нея... или може би беше само началото на разсъжденията в главата ми (когато легна и затворя очи, ще потвърдя кое от двете е...). Мерси за вниманието и се извинявам, че тазвечершната публикация беше толкова ... емоционална, просто имах нужда да я напиша :)

Bobby, out!

Wastebook

Здрасти,

Днес ще бъда кратък, тъй като нямам какво много да кажа. Единственото, което искам да споделя е, че осъзнавам колко много време от нашия иначе така кратък живот, в днешно време бива зает от всевъзможни непродуктивни дейности.

Пример за това мога да дам със себе си: ето, имам да пиша курсова, с краен срок след 4 дни, а пропилях цялата си вечер във висене пред лаптопа, правейки.. ами, нищо. Ту refresh-вам Facebook-a, очаквайки някой да напише или постне нещо интересно, ту пускам Skype-а, където говоря с някой друг авер...

Защо е това? Толкова ли ни е омръзнало всичко, че търсим как да уплътним времето си с различни дейности, от които реално нямаме нужда, а и не получаваме кой знае какво удоволетворение?

Какво мислите по въпроса?

Bobby, out!

In an ocean of music we move with the flow...

Стоя на дивана, пуснал музика, пиещ кафе (да, часът е 16:30, станах преди час) и се чудя: Защо не мога без музика?

Какво ни кара да желаем да чуваме тази поредица от звуци, караща сърцата ни да туптят и тялото ни да танцува в ритъм? Чудя се: Само аз ли съм така?

Докато слушам поредният красив вокал на поредното транс парче, в главата ми кънти идеята, че светът без музика би бил някак празен, груб. Не знам, доколко всички тези неща са само в моето съзнание, но сякаш за мен има един единствен наркотик - звукът, който ме кара да се раздвижа (телесно и мисловно). Защото докато слушам даден тип музика (според зависи от настроението), в главата ми бягат разни мисли, които ми подсказват, че съм още някъде там, живеещ и чувстващ. И въпреки, че звуча супер "експресивно" и дори се чудя дали думата, която трябва да използвам не е "лигаво", просто не мога да обясня по друг начин това, което е в мен.

Накратко: Музиката е красота, Музиката е живот, Музиката е усещане. Без нея аз бих бил загубен, бих бил празен и просто съществуващ, а не живеещ. И тук въпросът е: А вие как приемате тази уникална подредба от звуци?

P.S. Ето парчето, което ме вдъхнови да напиша този пост: [LINK]

P.S.2. Markus Schulz е бог! Снощи бях на негово парти в Yalta club и когато се върнах, можех да мисля само за едно: колко велико беше всичко! Ако ви кажа, че се насълзих, няма да ви излъжа...

Bobby, out!

LG (не марката, а "Life is Good")

Добър вечер!

Първо искам да започна с това, че като първокурсник имах огромното щастие да празнувам първият си 8-ми декември с невероятна компания в Банско. Думата, която може да опише 3-те дена прекарани в празнуване е "незабравимо" (и не, не преувеличавам нито за миг). Ако някой от моите колеги чете това искам просто да му кажа едно голямо и несломимо "БЛАГОДАРЯ"!

Сега да видим другите ми мисли...

Животът е някак си твърде хубав. Наистина се опитвам да разбера и да вникна в съзнанието на тези, които се опитват неистово да излязат прецакани от него. Не знам дали проблемът е в мен и нося розови очила или просто другите са твърде заети да бъдат намръщени и не могат да възприемат колко е свежо всичко около нас. Наясно съм, че говоря като гаден оптимист, но всъщност съм точно такъв. И защо да не бъда?

В първия ми пост бях споменал максимата, водеща за мен в момента: "Perception is Reality" (БГ превод: "Възприятието е Реалност"). Нека обясня какво се крие зад това (ако не сте го разбрали вече). Идеята е такава, че това, което възприемаме и което ние смятаме, че е истина е самата реалност (или рано или късно ще се превърне в такава). Мисълта ми е такава: Аз решавам, че съм абсолютен, мазен, див сваляч. Обяснете ми, кой ще ме убеди в обратното? Ако започна да се държа като такъв, това става самата реалност. А после? После няма какво да те спре. Нужно ми беше време докато усвоя тази идея (не за сваляча... за Възприятието и Реалността), но сега, когато го направих, усещам, че всичко е наистина така. Доста хора са ме гледали странно и са се опитвали да ме оборят по тази идея, но когато човек свикне с мисълта, че всичко, което e в главата му е истина и рано или късно става реалност и наживо, е доста трудно да бъде разубеден.

И тъй като отново се отплеснах в писане на романи, мисля да спра дотук. Късно е, а и в последните дни съм спал тв-ъ-ъ-ъ-рде малко... Благодаря ви за вниманието (силно се надявам някой да чете този блог) и помнете, че ако вярвате, че сте с розови очила, то рано или късно съдбата ще ви поднесе такива (говоря метафорично разбира се... или не?). Дотогава се радвайте на всичко около вас и по никакъв начин не се оплаквайте... така вредите основно на себе си (а и на околните). До утре...

П.С. Коментирайте, интересно ми е какво мислите по въпроса с Perception-a и Reality-то :)

Bobby, out!

Да се оплакваш е модерно?

Мислих днешният пост да е свързан с утрешния свят празник, 8-ми декември, но уви... След днешните ми лекции чашата преля. Сякаш съм паднал в яма, а всички хора около мен неуморно се опитват да я напълнят с разни оплаквания и тези, които не са нищо повече от жалванията на група мърморещи българи. Какво се случва?

Нормално ли е лектор, преподаващ както в СУ, така и в НБУ да започне да обяснява пред стая, пълна със студенти от втория ВУЗ, че тяхният университет има различни цели и ценности от образованието (това бе казано с една особена доза ... злоба, поради липса на по-добра дума в съзнанието ми), и че университетите нямат база за сравнение, поради факта, че преподавателите от НБУ са в голямата си част преподаватели от СУ. Не споря дали второто е така, тъй като не съм запознат в детайли с администрацията и преподаващите в НБУ, но самият факт, че този човек, както и другите като него преподават в нашия скъп (не като пари) частен ВУЗ, само по себе си означава, че не би трябвало да съществуват такива изказвания (ако не друго, то поне от колегиалност. Все пак, за да преподава той при нас, трябва да има причина, била тя и само парите...).

Ами всички онези хора, които постоянно се оплакват от всичко, което им се случи? Наскоро попаднах на група в така любимия ми Facebook, със звучното име (тук ще карам по памет): "Обзалагам се, че не само на мен ми писна в България да е мизерия!" По дяволите, тогава направете нещо по въпроса! Една тъпа група в една тъпа социална мрежа няма да направи живота ви по-лек!

А какво да кажем за постоянните репортажи по телевизията: "Всяко 3-то дете до 7-ми клас е пило бира поне веднъж в живота си! За Би Ти Ви Новините, аз бях На-баба-ви-хвърчилото (адмирации на един мой лектор за този често използван от него народен лаф)". Да, случват се такива работи... стига коментирахте, ами ги поправете. Да, разбирам, че за да се реши един проблем, то той първо трябва да бъде показан, но мисля, че имаме достатъчно показна и нито едно решение. А вие какво мислите по този въпрос? Дали родителите ще променят нещо във възпитанието на децата си, когато погледнат един такъв репортаж или просто ще кажат "Ужас... трябва да се направи нещо по въпроса!".

Мисля да спра дотук, че нещо се разпених (а и ще стане така накрая, че аз ще съм този, който се оплаква)... Ако имате мнение по този въпрос, моля ви, пишете коментар към поста. А дотогава: ако да се оплакваш е модерно, то нека всички ние бъдем старомодни... дори и ако това означава да си скъсаме дънките, да слушаме ретро и да пием долнопробна бира, излегнали се на някоя поляна под слънцето.

И сега аз да се оплача... писна ми от празници :D

Ето, утре е 8-ми декември, първият ми студентски празник и мисля да го изкарам подобаващо, със страхотна компания в Банско. А вие?

П.С. За всички, които още са в гимназия: изчакайте още няколко години... напълно си заслужава! :)

Това беше от мен за днес. Ще се видим/чуем/прочетем след няколко дни! :)

Bobby, out!

3, 2, 1, we have a liftoff (или пост N1)

Ето го, ... Блогът!

От доста време ми се върти идеята за блог с мои размисли и страсти по lifestyle въпроси, а сега той е факт. Защо искам да правя такъв блог ли? Защо не?

Светът, в който живеем е интересен, обществото ни още повече. Няма нищо по-добро от това да намериш своята ниша в него, да се настроиш подобаващо и да започнеш да грабиш с пълни шепи от Живота. По мое скромно мнение, точно това правя аз в момента... или поне се опитвам :)

И още в началото, нека кажа някои неща за себе си - че съм едно обикновено момче, наближаващо заветните 20 години, от Бургас, живеещо и учещо в София. Интересувам се от музика, книги, писане (ако някой има желание да прочете нещо мое: това е линкът, или може да види последните ми три неща в притурката в дясната колона), от културата на Древен Египет, от философските идеи на Изтока, както и от всичко, що е свързано с обширната тема lifestyle.

Преди всичко обаче, искам да ви споделя нещо, което е неотлъчна част от ежедневието ми и за което ще научите от моите постове рано или късно. А именно фразата: "Perception is Reality" или както е казал българският народ - "Възприятието е Реалност". Засега дерзайте върху тази идея, а в някои от следващите публикации ще се спра на нея по-обстойно.

Дотук добре... дадохме старта на блога, а сега да дадем и края на първия пост.

Bobby, out!