On a July morning...

Здрасти! Дойде пак онзи момент от годината - моментът на Юлската утрин. Един момент, който определено има повече смисъл, отколкото му бива влаган в последно време. Един момент, който за жалост ще пропусна тази година.

July Morning е празник, празнуван в България още от 70-те години на миналия век. Празник, празнуван от едни странни хора, наречени "хипи"-та, но всъщност хора с отворено мислене за света около тях (или поне това е моето мнение). Няма да ви обяснявам какво е July Morning по принцип, а какво е той според (и за) мен. Дали ще приемете моето виждане е съвсем друг въпрос.

July Morning е един ден в годината, няколко часа, един празник, който обаче трябва да бъде преживян, а не просто "прекаран". Настроението, което се създава у всеки един (поне у повечето) от стотиците хора, насядали около огньове, на брега на морето, гледащи към тихата вода е невероятно. Приятели, музика, разговори, пиене (да... няма как да се мине без него, въпреки че напоследък сякаш July се празнува само и единствено заради алкохола) - всичко това допринася за страхотната атмосфера. А какво става, когато дойде момента за изгрева е нещо ... яко (по-добра дума не мога да измисля...).

Първите лъчи от Юлското слънце. Първите лъчи, които падат по вълнуващата се вода. Първите лъчи, които са уникално красиви. А хората, вторачили се в тях просто допълват гледката. Атмосферата е спокойна, красива, пречистваща. Ето това е магията на July. Поне за мен. Всичко звучи странно, хипарско и какво ли още не, обаче така го чувствам. Въобще не пренебрегвам пиенето с приятели на плажа, ама някак си аз лично се опитвам да "почувствам" атмосферата на празника, опитвам се да изживея всичко и да усетя абсолютното спокойствие, което бива породено от изгряващото слънце, галещо морето и ... така нататък. Трудно ми е да опиша всичко, което е в главата ми, когато се сетя за прекарването на този празник. Трудно е и заради това, че тази година ще го изпусна...

Това обаче, че няма да съм на брега физически, въобще няма да значи, че мисловно няма да виждам оранжевите лъчи, та било то и на сън... в София. Но въобще не се оплаквам, защото тук има други неща, които ме карат да се усмихвам :)

Благодаря за вниманието!

P.S. Ако не друго, то поне песента ме праща там - на пясъка, пред вълните, сред приятели. Чувствайте се поздравени!

Bobby, out!

Синдромът "Мъж в женски магазин".

Хелоу и добър вечер!

Идеята за този пост дойде в главата ми след днешното посещение на един от софийските молове с приятелката ми. За какво ще става дума ли? Ами за мъжете в женските магазини... така де, за тези попаднали "по погрешка" там, не за "мъжете", пазаруващи от там (тях дори няма да започвам да ги коментирам). ;)

На всеки (почти всеки) мъж му се е случвало да излезе по магазините с приятелката си (или с произволна не-интимна приятелка). А понякога жестоко се лъжем, че сме излязли с друга цел... но това е друг въпрос!

Та... приятелките и магазните - попаднал веднъж в магазин за женски дрехи, всеки мъж започва да се "разболява" от една особена болест. Нека се опитам да конкретизирам симптомите на синдорма "Мъж в женски магазин":

1) Глуповато/притеснено/нервно/некомфортно изражение (с възможно изчервяване или потене).

2) Заслушване в песента, огласяща магазина (в повечето случаи има такава), с цел разсейване и притъпяване на некомфортността.

3) Усещане на напрежение и възможна клаустрофобия - все пак извън магазина е по-широко, защо да не застанем там?

4) Кимане с глава (или свиване на рамене) при звука на думите "А това как ти се струва?" от страна на жената до него, защото обикновено няма мнение по въпроса или се притеснява да не сбърка с отговора.

На следващо място застават няколко правила, които могат да бъдат конкретизирани с името "Кодекс на мъжете в женски магазини":

1) Всеки мъж попаднал в магазин с дрехи за противоположния пол, сканира магазина за други мъже. Ако такива няма, то той се чувства с няколко идеи по-некомфортно.

2) Ако в магазина има други представители на силния пол, то "новодошлият" (последният прекрачил прага на магазина) търси "очен контакт" с тях. Но тук има няколко възможни изхода от ситуацията:

2.1) Другите мъже отказват да направят контакт с "новия", отказвайки да приемат факта, че се намират в женски магазин.

2.2) Другите мъже осъществяват контакт с току-що пристигналия на "бойното поле" (а е възможно и да си кимнат или да се усмихнат един на друг), правейки престоя и на двамата малко по-спокоен (не питайте защо... всичко е един вид "мъжка солидарност").

3) Всеки един, обикаляйки магазина със своята половинка (или не-интимна приятелка) гледа да стои далеч от другите мъже, пазейки "периметър" на лично комфортно пространство - това се случва, защото и без това положението е странно, на никой не е нужно да го прави по-неудобно, чрез един или друг вид пряк контакт.

4) При излизане от магазина, всеки мъж трябва да е адски щастлив (но да има едно на ум - следващият магазин обикновено е страшно близо) и да се помоли за събратята му, останали в "противниковия лагер".

Да, мъжете попаднали в женски магазин са нещо забавно, но в никакъв случай не е забавно да си един от тях. Не, не ме разбирайте погрешно - когато приятелката ви мери бельо или нещо адски секси, разбира се, че няма да имате нищо против да сте в магазина, напротив! Обаче обикалянето с жени из магазини не си е работа. И все пак се чудя дали и те не мислят така, за моментите когато ние излизаме да си търсим дрехи/обувки/... техника? (да не забравяме, че има някои доста претенциозни мъже, а техниката е... well, техника) Нека някоя мацка да се опита да отговори.

Ами това беше от мен за тази вечер - кратко включване, породено от един тип случки, които "осмислят" битието ни като мъже :D

Мерси за вниманието!

(Всичко казано дотук беше шега и ще остане такава, моля да няма засегнати.)

Bobby, out!

Някой да се обади на... критичната полиция!

Здрасти!

Боже, не съм писал от ... месеци! Абсолютно бях изключил блога от ежедневието си, но ето, променям този факт. Днес ще ви говоря за нещото, което наричам "иронично-критична полиция". За какво става дума ли? Ей сега ще ви обясня :)

Всеки един от вас е имал досег с хора, които в огромна част от времето си просто критикуват, без да са заинтересовани по никакъв начин от това, което критикуват. Нали? Естествено, че "да"! Всеки един от нас се е сблъсквал с хора, които прекарват свободното си време в това да са "на контра" на всичко, което правите. Нали? Ама разбира се, че "да"! Та за някои това е дори хоби!

Обществото ни толкова се е объркало, че както е казал мислителят (Томас Хобс, ако някой пита как му е името): "Човек за човека е вълк." По същия начин "приятел за приятеля е никой" и "непознат за непознатия е враг", а всичко е "просто игра". Игра, която неусетно се превръща от шега, от една поредица от "забавни" думи, в нещо коварно, в нещо изкривяващо перспективата на общуването.

Имаш идея? Имаш да кажеш нещо? Обаче се притесняваш да не те догони "иронично-критичната полиция"? Питаш се какво да направиш? Ами тегли им една майна - животът си е твой :) И все пак не си сигурен? Все още не знаеш дали това е правилният избор? Ами стой и се чуди тогава...

Защо да позволяваме на други хора да контролират нашия живот, нашите интереси, нашето мислене? Отговорът е отвратително прост: "Защото сме слаби". Който каквото иска да ми говори, но човекът по природа е слаб. Едва когато позволи на съзнанието си да се отпусне и спре да се притеснява за всичко, спре да му пука за всичко, едва тогава човек се чувства свободен и спокоен. Едва тогава всеки един от нас може да бъде наистина себе си. А онези, коментиращите, критикуващите... нека се забавляват.

Това беше за тази вечер и да се надяваме, че ще има още скоро. Мерси :)

Bobby, out!