Някои разхвърляни мисли

Смотаност?

2011-01-13T00:05:00.003+02:00

Мараба.

Мисля, че след всичкото чудене измислих нещо. Измислих да ви говоря за малкото смотано гласче, което пищи във всеки един от нас. В някои ситуации, някои му викат интуиция, в други му викат инстинкт за самосъхранение, в трети му викат съвест, аз му викам смотаност (в повечето случаи). Имам предвид, че не винаги знаем кое е най-добро за нас. Нали? Да, мерси, че се съгласихте.

Ама нека си развия идеята по-добре, че да не звуча смотано. Първо, искам да ви кажа, че обичам тумата "смотан" във всичките й форми. Обожавам я. Второ, преминаваме нататък, осъзнах, че вътрешното гласче в повечето случаи ни тегли назад. Прави го с една единствена цел - имаме си комфортна зона, имаме си установени граници, и всичко, което не влиза в тях е "гадно". Еми да, ама не. Супер скучно е да живееш в комфортната ти зона. А всеки път, когато поискаш да прекрачиш тъпата граница, смотаното гласче се обажда. Обажда се твоята смотаност, която търси причини да не ти позволи да направиш крачката. Твоята смотаност е тази част от теб, която те държи на едно място, вее ти с палмово листо, налива ти коктейл в кокосов орех и не ти дава да погледнеш в другия край на плажа, където е пълно с полу-голи мацки. Така де, схванахте ми идеята.

"Добре, смотани сме, а какво можем да направим по въпроса?" - бихте ме попитали. Ами просто е - не бъдете. Имам предвид, че винаги, когато чуете гадното гласче, можете просто да кажете "майната му" и да преминете нататък, при голите мацки. В началото е криво, чувствате се некомфортно и леко (в различни степени) глупаво. След 5 минути минава, след още 5 вече сте в нова зона, която е с по-широки граници (нещо като Германия през ВСВ). Гадно става, когато гласчето ви има мегафон (както при мен се случва често) и ви крещи в главата постоянно, даже когато единият ви крак е от другата страна на преградата и мацките му правят педикюр... така де, образно казано. Гадно е 'щото може да имате ясна цел (както става при мен), да знаете какво трябва да направите (както става при мен), да сте напълно готови да го направите (както става при мен), но все да намирате дребното оправдание (както става при мен) - като например: "Ама сега не е точният момент.", "Ама сигурен ли си?", "Ама не е това точният начин." и т.н. и т.н.

И когато изяснихме тия неща, мисля че е време да си кажем "стига" и да минем на кисело мляко с бактерии... не, изтрийте от главата си последното. Казваме си "стига" и започваме да тровим малкото смотано ... нещо, като постоянно му натякваме, че можем. Не за друго, ами 'щото наистина можем. Тровим го с позитивизъм, тровим го със сигурност и няк'ви други такива готини качества и чувства. Пък после просто теглим една българска на палмовото листо и коктейлите и отиваме при мацките, 'щото там е купонът.

P.S. Колкото по-широка зона на комфорт - толкова по-голямо удоволствие от живота. Изпитана формула. Преди употреба, отровете малката гадина.

P.S.2. Вашите съвети са по-полезни за другите, отколкото за вас самите. В повечето случаи де. 'Щото нали се разбрахме, че не винаги знаем кое е добро за нас.

P.S.3. Не, че имам к'во да кажа повече, ама е модерно. 'Айде със здраве!

Bobby, out!

Чудя се...

2011-01-12T15:36:00.006+02:00

Здрасти.

Стоя си и се чудя ... чудя се, че ми се пише супер много, а тотално съм зарязал тоя блог. Чудя се и как да го възродя. Не за друго, ами просто имам нужда да изливам някъде дълбоката си интелигентност. Та докато се чудя какво мога да направя, как да разнообразя и подхраня блога с някоя друга интересна мисъл, искам да ви споделя един линк. Става въпрос за Twitter акаунта ми. Засега се подвизавам основно там, драскайки кратки съобщения и мнения.

Друго... какво друго мога да ви споделя, освен това, че все още се чудя. Ама ще го измисля де. Очаквам и предложения... нали. 'Айде със здраве, отивам да си допивам чая и да бягам на лекции. Да се надяваме, че до довечера ще съм измислил нещо. Ако не, до следващите дни. Ако не, следвайте ме в twitter.

Bobby, out!

Носталгия

2010-10-11T00:53:00.004+03:00

Хелоу :)

Днес... ами днес ще ви занимавам с малко мои си неща, ей така, от чисто удоволствие. От вчера ме е хванала някаква супер носталгична вълна към всичко онова, което съм правил преди 2-3-4-5 години. То не беше музика, не бяха филми, анимации и какво ли не. Но най-вече музика. Сякаш чрез нея мога да преценя колко и как точно съм се променил (и е дооооооооооооста). Не казвам, че сега ми е зле, просто и преди не е било тъпо, напротив. И не искам да говоря глупости, не искам да се обяснявам, искам просто да ви кажа, че всичко, което сме били, сме били заради причина. Дали, за да се поучим, дали, за да изградим себе си или просто заради разни странности - всичко минало е яко и не трябва да съжаляваме за него. Така си мисля сега де... знам ли дали наистина е така.

Спирам и ви оставям с едно старо парче, което сега, както и преди години, не мога да спра да слушам. Welcome to the oldschool, baby!

Oldschool Bobby, out!

Клиширана любов

2010-10-04T22:18:00.006+03:00

Hey guys,

Първият ми пост хъх. Ще спестя обясненията, за това колко дълго трябваше да бъда убеждавана да напиша нещо. Мисля да ви говоря за най-клишираната тема, която може да съществува в 21 век – любовта. Попринцип това не е в моята област, но вчера, ровейки се безцелно из фейсбук попаднах на някакво американско проучване, за това което децата имат да кажат относно любовта. Прочетох всички изказвания поне по три пъти и само затвърдих мнението си, че ние големите нищо не разбираме от любов. Факт е, че с израстването биваме насочвани към различни коловози, отпътуваме с различни влакове към спирката “Убеждения” и малко по-малко променяме своите възгледи.

До тук, нищо лошо. Само че някъде там, на някоя от множеството спирки, на които спираме изхвърляме на перона най-важното и значимо нещо (за повечето от нас). Изхвърляме най-безцеремонно истинското значение на любовта. После я клишираме, започваме да определяме наши измислени критерии за това, какво е любовта и се ограничаваме сами себе си. Някак си успяваме да направиме най-върховното чуство в нещо ежедневно, банално и даже досадно на моменти. Не виждаме проявата на любов, там където я има, само защото тя не отговаря на нашите представи. Често казваме, че някой е спрял да ни обича, без да си дадем сметка, че той го показва по съвършенно различен начин.

Екзюпери е казал : Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. И ние много често имаме цветя до себе си, но с времето започваме да ги превръщаме в бодливи кактуси, само защото забравяме какво е любовта. Тя е вечно променяща се, а ние имаме тенденцията да се застояваме и да гледаме назад, чакащи само това, което винаги сме очаквали.

П.С *Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя*

С.

Haaave you met TED(.com)?

2010-09-30T23:50:00.004+03:00

Стоях си тази вечер и си мислих за какво мога да направя следващия си пост. Мислих и се сетих. Защо да не е за последната ми ненормално голяма зарибявка, а именно TED.com. Нека ви разкажа.

TED е сайт, чието мото гласи "Ideas worth spreading." Това само по себе си говори много. Но нека все пак обясня за какво става въпрос. В сайта има над 700 клипчета, снимани на различни конференции, обхващащи десетки теми. От бизнес, през житейска философия, технологии и екология, до разтърсващи истории на хора, преживели какви ли не случки. В TED можете да научите страшно много, можете да се обогатите душевно, мисловно и интелектуално. И докато Facebook е една социална мрежа, целяща просто да свърже хората, TED е такава, целяща да свърже тези хора, които имат желанието да променят света... или себе си.

Шефове на корпорации, изобретатели, мотиватори или просто обикновени хора с добри идеи, всички презентатори в TED са специалисти в своята област и дават всичко от себе си, за да убедят публиката (и посетителите на сайта) в своята идея. С нови клипчета всеки делничен ден, сайтът гарантира десетки, а може би стотици часове прекарани по един ... интелигентен начин. Да, казвам го от личен опит, защото в последния месец съм прекарал сумарно дни в TED, без да повторя клипче и без да ми стане скучно дори за миг. Силно препоръчвам сайта на всички отворено мислещи хора, както и на тези, които искат да станат такива. Смятам, че няма да останете разочаровани.

P.S. Клипчетата са на английски, но на голяма част от тях има български субтитри.

P.S.2. Ако има тедстъри, които са регистрирани в сайта, нека ме намерят и ме добавят като приятел :)

Bobby, out!

Meet Patrick, he is an optimist.

2010-09-26T17:54:00.002+03:00

Здрасти!

Понеже не съм писал нищо тук от ... една кофа време, от известно време се мъча неимоверно силно да измисля тема, да измисля „сюжет” за една проста публикация, та да се види, че съм жив. Мислих, мислих, чудих се и все удрях на камък. За сметка на това вчера, по време на разговор с моя приятелка, в главата ми веднага изскочи темата, изскочи публикацията, изскочи на бял свят блогърското в мен... ‘дето се вика.

Та затова днес ще ви говоря за ... това колко е важно да си позитивен (че аз мога ли да говоря за друго... особено в последно време, когато стоя нонстоп ухилен и си свиря с уста, ‘щото усещам, че светът е адски свежо място.) Всичко започна, когато вчера си купих стресбол (от тези меки, дунапренени топчета, ‘дето уж ги стискаш докато си страшно изнервен). Купих си тая жълта топка с нарисувано усмихнато човече на нея и от дума на дума, в разговор с една мацка (както казах по-горе), ми хрумна тази „теория”: Стресболът с хепифейс (да я наречем със звучното име Патрик) е една физическа метафора за един усмихнат човек. Този човек е мачкан за удоволствие от някакви глупаци, които искат да си избият агресията и кривотата някъде. Патрик обаче е супер голям оптимист с вечна усмивка на лицето си (направо ‘дето се вика, усмивката му е нарисувана...). И понеже е такъв супер голям оптимист, след като го смачкат (понеже не всички могат да се отърват от това), Патрик се връща в първоначалната си форма – кръгла, жълта и усмихната. Схванахте ли идеята? Адаптивност. Адаптивността му е майката.

Що не можем всички да сме като Патрик – оптимисти, дето колкото и да ги мачкаш, после винаги са усмихнати и позитивни. Всъщност можем... ама не искаме. Няма да ви описвам колко ми е добре, когато след кратка пауза аз съм пак този позитивен и усмихнат персонаж, с физическа метафора един жълт стресбол. И нямате представа колко много се радвам, когато откривам, че много млади хора са този персонаж, даже и без да се усещат. Жалкото е, когато видя някой, който просто се пуска по течението, ‘щото животът го изисква от него. Или пък, когато видя някой, който върви обратно на самото течение, просто защото го е страх да се пусне и да започне да гребе по течението, очаквайки големия водопад, по който трябва да паднеш, за да преоткриеш себе си. Тъпо е да се изразявам като някакъв поет, романтик, лирик или кретен (сещате се онази песен, нали?), обаче няма как иначе – това съм аз и такъв си се харесвам.

И понеже спирам да говоря, ще ви кажа, че искам да виждам повече позитивни хора, с позитивни емоции, ‘щото ми писна на шапката (олд скуул хумор) от мрачни, филмирани, емоционално-нестабилни и т.н. хора. Писна ми, ‘щото не живеем в шибан американски хай скуул сериал, а сме в България, 2010 година, на по 20 години сме (грубо говоря) и животът е пред нас. Вярно е, има някакви спънки, ама без тях не можеш да оцениш хубавите моменти, а повярвайте ми те са доста повече (независимо какво ви се е случило, винаги можете да видите хубавото). Айде със здраве (и с повече усмивки).

P.S. Очаквайте повече неща... ‘щото ми писна и да съм в креативна дупка. Bobby is back..

… and now is Out!

За самоусъвършенстването и мастурбацията.

2010-07-03T01:31:00.004+03:00

Здрасти.

Тази вечер съм в един от много си режими. Всеки път, когато захвана да чета/гледам/уотевър-друго-такова-действие нещо по някоя тема, която ме вълнува доста, изпадам в едни особени състояния, които си наричам "режими". Накратко - всички друго спира да бъде важно, започвам да осъзнавам колко точно съм зарибен по тези неща, а цялата вечер мога да изкарам в разговори по тези въпроси. Сега, след като сте малко по-наясно с моите маниакални наклонности, нека минем към важната част - статията/поста.

Режимът ми за тази вечер е "самоусъвършенстването" и бе породен от един видео семинар на моят любимец - Neil Strauss (Style). Нещата, които този човек има като идеи и виждания за света/живота/човешките взаимоотношения, са повече от ... уникални. Именно тези негови идеи играят основна роля във формирането на моя светоглед (колкото и силно-абсурдно да звучи). Точно от този индивид научих неща като "Perception is reality"; от него научих, че Светът е такъв, какъвто си го направим; че нищо не е важно, докато не му обърнеш внимание; както и много, (наистина) много други. Обаче постът ми не е с основната идея да обяснявам колко много обичам Style.

Когато влязох в режима си за тази вечер, автоматично в главата ми изплува фразата от любимия ми филм (Fight Club) - "Самоусъвършенстването е мастурбация" (от там и заглавието на поста). И когато човек се замисли, това има адски много смисъл. Всеки един от нас се усъвършенства с цел да стане по-добър вариант на себе си -> това носи удоволетворение -> което пък ни повдига самочувствито и т.н. Е ако това не е някакъв вид душевна мастурбация, аз не знам кое е. И все пак си струва. Определено.

Всеки един от нас има възможността да се усъвършенства, да се опита да бъде повече отколкото е. И докато някои отричат тази възможност, твърдейки, че те са себе си и за нищо на света няма да се променят, аз съм на малко по-друго мнение. А именно, че е задължение на един индивид да се постарае да бъде по-добър от това, което е (адмирации за Нийл Щраус и за този ми възглед). Не заради друго, ами просто защото може. Защо да изпускаме шансове, да пренебрегваме възможности, само заради твърдоглавостта ни и заблудата, че сме перфектни. Ами не сме. Всеки един от нас е по-надупчен и от швейцарско сирене. Въпросът е дали ще се постараем да се научим, да се променим, запълвайки дупките. Аз съм избрал да го направя - или поне да се опитам.

Все повече хора обаче, започват да мърморят, да се самонавиват, че са нищо, че не се справят, а всъщност просто не искат да се отпуснат и да променят нещата. Други пък, са толкова обладани от мисълта, че са по-висши от другите, че дори се самозабравят, отказвайки да приемат факта, че всичко е само в главата им (и не, това не е Perception, а просто едно объркано Reality).

И докато за някои усъвършенстването е начин да преоткрият себе си (както е при мен), то нека тези, които все още правят бебешки крачки в тази посока, приемат просто, че самоусъвършенстваното е начинът да станем по-гъвкави и адаптивни в този глобализиран и бързо-променящ се свят. Не за друго... просто това е начинът да оцелееш в бетонната джунгла.

Мерси за вниманието и дано да съм успял да обясня нормално всичко, което е в главата ми.

Bobby, out!

On a July morning...

2010-06-30T23:48:00.010+03:00

Здрасти! Дойде пак онзи момент от годината - моментът на Юлската утрин. Един момент, който определено има повече смисъл, отколкото му бива влаган в последно време. Един момент, който за жалост ще пропусна тази година.

July Morning е празник, празнуван в България още от 70-те години на миналия век. Празник, празнуван от едни странни хора, наречени "хипи"-та, но всъщност хора с отворено мислене за света около тях (или поне това е моето мнение). Няма да ви обяснявам какво е July Morning по принцип, а какво е той според (и за) мен. Дали ще приемете моето виждане е съвсем друг въпрос.

July Morning е един ден в годината, няколко часа, един празник, който обаче трябва да бъде преживян, а не просто "прекаран". Настроението, което се създава у всеки един (поне у повечето) от стотиците хора, насядали около огньове, на брега на морето, гледащи към тихата вода е невероятно. Приятели, музика, разговори, пиене (да... няма как да се мине без него, въпреки че напоследък сякаш July се празнува само и единствено заради алкохола) - всичко това допринася за страхотната атмосфера. А какво става, когато дойде момента за изгрева е нещо ... яко (по-добра дума не мога да измисля...).

Първите лъчи от Юлското слънце. Първите лъчи, които падат по вълнуващата се вода. Първите лъчи, които са уникално красиви. А хората, вторачили се в тях просто допълват гледката. Атмосферата е спокойна, красива, пречистваща. Ето това е магията на July. Поне за мен. Всичко звучи странно, хипарско и какво ли още не, обаче така го чувствам. Въобще не пренебрегвам пиенето с приятели на плажа, ама някак си аз лично се опитвам да "почувствам" атмосферата на празника, опитвам се да изживея всичко и да усетя абсолютното спокойствие, което бива породено от изгряващото слънце, галещо морето и ... така нататък. Трудно ми е да опиша всичко, което е в главата ми, когато се сетя за прекарването на този празник. Трудно е и заради това, че тази година ще го изпусна...

Това обаче, че няма да съм на брега физически, въобще няма да значи, че мисловно няма да виждам оранжевите лъчи, та било то и на сън... в София. Но въобще не се оплаквам, защото тук има други неща, които ме карат да се усмихвам :)

Благодаря за вниманието!

P.S. Ако не друго, то поне песента ме праща там - на пясъка, пред вълните, сред приятели. Чувствайте се поздравени!

Bobby, out!

Синдромът "Мъж в женски магазин".

2010-06-20T00:30:00.013+03:00

Хелоу и добър вечер!

Идеята за този пост дойде в главата ми след днешното посещение на един от софийските молове с приятелката ми. За какво ще става дума ли? Ами за мъжете в женските магазини... така де, за тези попаднали "по погрешка" там, не за "мъжете", пазаруващи от там (тях дори няма да започвам да ги коментирам). ;)

На всеки (почти всеки) мъж му се е случвало да излезе по магазините с приятелката си (или с произволна не-интимна приятелка). А понякога жестоко се лъжем, че сме излязли с друга цел... но това е друг въпрос!

Та... приятелките и магазните - попаднал веднъж в магазин за женски дрехи, всеки мъж започва да се "разболява" от една особена болест. Нека се опитам да конкретизирам симптомите на синдорма "Мъж в женски магазин":

1) Глуповато/притеснено/нервно/некомфортно изражение (с възможно изчервяване или потене).

2) Заслушване в песента, огласяща магазина (в повечето случаи има такава), с цел разсейване и притъпяване на некомфортността.

3) Усещане на напрежение и възможна клаустрофобия - все пак извън магазина е по-широко, защо да не застанем там?

4) Кимане с глава (или свиване на рамене) при звука на думите "А това как ти се струва?" от страна на жената до него, защото обикновено няма мнение по въпроса или се притеснява да не сбърка с отговора.

На следващо място застават няколко правила, които могат да бъдат конкретизирани с името "Кодекс на мъжете в женски магазини":

1) Всеки мъж попаднал в магазин с дрехи за противоположния пол, сканира магазина за други мъже. Ако такива няма, то той се чувства с няколко идеи по-некомфортно.

2) Ако в магазина има други представители на силния пол, то "новодошлият" (последният прекрачил прага на магазина) търси "очен контакт" с тях. Но тук има няколко възможни изхода от ситуацията:

2.1) Другите мъже отказват да направят контакт с "новия", отказвайки да приемат факта, че се намират в женски магазин.

2.2) Другите мъже осъществяват контакт с току-що пристигналия на "бойното поле" (а е възможно и да си кимнат или да се усмихнат един на друг), правейки престоя и на двамата малко по-спокоен (не питайте защо... всичко е един вид "мъжка солидарност").

3) Всеки един, обикаляйки магазина със своята половинка (или не-интимна приятелка) гледа да стои далеч от другите мъже, пазейки "периметър" на лично комфортно пространство - това се случва, защото и без това положението е странно, на никой не е нужно да го прави по-неудобно, чрез един или друг вид пряк контакт.

4) При излизане от магазина, всеки мъж трябва да е адски щастлив (но да има едно на ум - следващият магазин обикновено е страшно близо) и да се помоли за събратята му, останали в "противниковия лагер".

Да, мъжете попаднали в женски магазин са нещо забавно, но в никакъв случай не е забавно да си един от тях. Не, не ме разбирайте погрешно - когато приятелката ви мери бельо или нещо адски секси, разбира се, че няма да имате нищо против да сте в магазина, напротив! Обаче обикалянето с жени из магазини не си е работа. И все пак се чудя дали и те не мислят така, за моментите когато ние излизаме да си търсим дрехи/обувки/... техника? (да не забравяме, че има някои доста претенциозни мъже, а техниката е... well, техника) Нека някоя мацка да се опита да отговори.

Ами това беше от мен за тази вечер - кратко включване, породено от един тип случки, които "осмислят" битието ни като мъже :D

Мерси за вниманието!

(Всичко казано дотук беше шега и ще остане такава, моля да няма засегнати.)

Bobby, out!

Някой да се обади на... критичната полиция!

2010-06-17T23:53:00.006+03:00

Здрасти!

Боже, не съм писал от ... месеци! Абсолютно бях изключил блога от ежедневието си, но ето, променям този факт. Днес ще ви говоря за нещото, което наричам "иронично-критична полиция". За какво става дума ли? Ей сега ще ви обясня :)

Всеки един от вас е имал досег с хора, които в огромна част от времето си просто критикуват, без да са заинтересовани по никакъв начин от това, което критикуват. Нали? Естествено, че "да"! Всеки един от нас се е сблъсквал с хора, които прекарват свободното си време в това да са "на контра" на всичко, което правите. Нали? Ама разбира се, че "да"! Та за някои това е дори хоби!

Обществото ни толкова се е объркало, че както е казал мислителят (Томас Хобс, ако някой пита как му е името): "Човек за човека е вълк." По същия начин "приятел за приятеля е никой" и "непознат за непознатия е враг", а всичко е "просто игра". Игра, която неусетно се превръща от шега, от една поредица от "забавни" думи, в нещо коварно, в нещо изкривяващо перспективата на общуването.

Имаш идея? Имаш да кажеш нещо? Обаче се притесняваш да не те догони "иронично-критичната полиция"? Питаш се какво да направиш? Ами тегли им една майна - животът си е твой :) И все пак не си сигурен? Все още не знаеш дали това е правилният избор? Ами стой и се чуди тогава...

Защо да позволяваме на други хора да контролират нашия живот, нашите интереси, нашето мислене? Отговорът е отвратително прост: "Защото сме слаби". Който каквото иска да ми говори, но човекът по природа е слаб. Едва когато позволи на съзнанието си да се отпусне и спре да се притеснява за всичко, спре да му пука за всичко, едва тогава човек се чувства свободен и спокоен. Едва тогава всеки един от нас може да бъде наистина себе си. А онези, коментиращите, критикуващите... нека се забавляват.

Това беше за тази вечер и да се надяваме, че ще има още скоро. Мерси :)

Bobby, out!

Untitled v1.0

2010-03-17T21:58:00.005+02:00

... и Светът е едно странно място. Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да намаже най-много. И това не е лошо, поне не звучи така. Какво се случва обаче, когато заемеш позиция и не правиш нищо? Губиш ли привилегиитe си? Ставаш ли по-лош човек? Надали...

Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да бъде забелязан. А после? После обикновено следва едно голямо нищо. Развитието обикновено спира, а дори е възможно да започне и регрес. Ако ти си от тези хора, то какъв си? Лентяй? Леке? Обикновен човек?

Ако се буташ, ако търсиш място където да си себе си, да вършиш работа и да бъдеш лоялен, то ти необикновен ли си? Супергерой ли си? В днешното време това е един добър въпрос. Силно се надявам обаче отговорът да е отрицателен...

В днешно време, в нашето общество, е чудо да видиш трудолюбиви хора, които имат амбиции. Тъжно... Има нещо объркано, ама какво ли е?

Bobby, out!

"Младата" култура

2010-02-27T21:43:00.003+02:00

Добър вечер. Отдавна не съм поствал нищо, просто защото не са ми идвали идеи, които да си струват. След вчера обаче, отново съм на линия :)

Днес ще говоря за културата на младежта (към които се причислявам и аз) и за това накъде е тръгнало нашето "бъдеще" (откъм човешка гледна точка).

Ще започна от там, че все по-често виждам млади хора, които не се интересуват по никакъв начин от какъвто и да е вид култура или културни мероприятия. Не се интересуват от театър, не се интересуват от хубави концерти, ходят на кино и то само, за да прегледат филма и да са го забравили след един месец. Няма го това гледане на филмите, заради тяхните качества, заради идеите в тях, заради актьорската игра или сценария. Дискотеките с чалга са изместили всичко друго. Да, вярно е - млад си, забавлявай се. Обаче се и образовай малко! Колко човека под 20 годишна възраст познавате, които ще седнат и ще четат ей така... защото им е кеф, защото им е интересно. Аз лично много малко :)

Друго, което искам да спомена е това, че именно заради тези изчезнали културни ценности (ако мога да ги нарека така), младежта не осъзнава как да се държи на публични места. Ето един нагледен пример:

Снощи бях на откриването на Университетски театър в НБУ (евала на хората, решили да направят това!), където се играеше постановка с небезизвестната Цветана Манева (една огромна актриса по мое мнение). Там, на първия ред бяха застанали госпожици от програма "Театър" в НБУ, учащи под знаещото крило на същата голяма българска актриса. Съответно за мен (както и за компанията, с която бях), шокиращ се оказа факта, че една от въпросните "бъдещи актриси" извади фотоапарат, и в притъмнената зала започна да снима... със светкавица! Първо, че е страшно невъзпитано (това е думата) от нейна страна, и второ, че почти целият декор беше от огледала ... не ми се мисли какво им е било на актьорите, играещи в постановката...

Ето за това говоря - липса на култура = липса на културно възпитание. Липса на културно възпитание = увеличаващ се брой танцуващи полу-голи и непълнолетни момичета върху масите в дискотеките (не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против тези девойки... не ме кефи просто факта, че цялото им забавление и социален живот се гради върху тези вечерни прояви.)

Има обаче лъч надежда (както обикновено). За моя голяма радост, на снощната постановка имаше страшно много студенти, някои от които дори не успяха да влязат. Всички те искаха да видят нещо различно, нещо интелигентно, а не да се напият за отрицателно количество пари и време. От една страна, причина за това е самото НБУ, което само по себе си предлага страшно много културни прояви, на своята територия, и при това напълно безплатни (кино-прожекции, изложби, конференции, а от вчера и театрални постановки). От друга страна обаче, основна причина, която обяснява наличието на млади хора на това откриване е, че те не са толкова млади. Имам предвид, че са на по 20+. И тук идва въпросът: А какво правят останалите под тази възраст?

Ами отговорът е ясен - пиене, танци, чалга и развратничене. Да, пак казвам - млади сме, нека се забавляваме, но когато нещата излязат извън контрол, ситуацията става грозна... Не знам дали ме разбирате. Не приемам за нормално това, че подрастващите не четат, не ходят по театри, не гледат киното заради самото изкуство, не оценяват възможностите, които им се предлагат. И знам, че ще ме попитате дали аз съм правил това, докато съм бил на тяхната възраст: ами да. В гимназиалните ми години съм ходил по опери, тогава започна и задълбочения ми интерес към кино-индустрията и кино-изкуството, както и този към музиката. Четенето на книги и ходенето по театри започна дори по-рано. И, ако ми кажете, че съм изключение - ами не е така - познавам свои връстници, които също като мен имат желание да изплуват над ямата, пълна с алкохол, чалга и неграмотност.

Силно се надявам след време, когато подрастващите станат малко по-големи, да не е твърде късно, и да успеят да запълнят зейналите дупки от културна гледна точка. А за тези, които го правят още по време на своето израстване - ЕВАЛА! - покажете как става това и на вашите връстници. Колкото до хората на 20+ с такива културни дупки... желая им късмет в живота и нека тяхните веселби не спират... обаче нека и някой път се сещат, че в света има и други забавления, освен дискотеките :) Мерси за вниманието.

Bobby, out!

Book review: €14.99/9.99лв от Фредерик Бегбеде

2010-02-15T11:25:00.007+02:00

Хей (махане за здрасти).

Наскоро бях писал в един празнеещ пост за това, че чета една невероятна книга - е, свърших я! И както бях обещал, тук е мястото за нейното ревю. Става въпрос за "14.99 euro" / "99 francs" / "9.99 лв" от френският писател Фредерик Бегбеде.

Запознайте се с Октав Паранго - рекламен творец в една от големите световни рекламни корпорации. Той е на тридесет и няколко години, пристрастен към кокаина циник, който тъжи за своята приятелка (която той сам е "прогонил"), а също така неистово се опитва да бъде уволнен (защото вече не издържа да бъде в центъра на този объркан свят на реклами, марки, брандове и пари). Дали защото самият автор се занимава с рекламна дейност от десетилетие, или просто защото е запознат до болка с проблемите на модерния свят, но в момента, в който захванеш книгата, ти осъзнаваш, че това е истината, пропита в 250 страници. Истината за днешния бизнес, истината за рекламата, истината за нашето общество, истината за тези, които го контролират, истината за този странен свят, изваден от контекста на неговия смисъл.

"9.99 лв" е наричана от някои "Манифестът на новата Революция", защото тя е цинична, груба, истинска, на моменти отвратително вулгарна, написана с цел да премахне капаците от очите на обществото. Тя е чисто и просто - нова и модерна. Да, въпреки, че я препоръчвам адски силно, ви предупреждавам, че захванете ли я, то правите това на свой риск. Защо ли? Ами именно, защото книгата е такава, каквато я описах в горните редове. Една голяма част от хората просто ще я захвърлят, може би дори ще се отвратят. Но имате ли нерви да я прочетете ще видите как пред вас се разгръща светът на "хай-лайф"-а, на хората, които биват модерните овчари, водейки след себе си стадата, наречени общество. Пред вас ще се разкрие един свят на пороци, циничност, живот, воден от модата, един свят на гениални идеи и хора.

- "Животът беше превзет от сутиени, замразени храни, шампоани против пърхот и самобръсначки с три ножчета. Човешкото око беше изкушавано повече от всякога: изчислено е, че до 18-тата си годишнина, всеки индивид е изложен средно на 350 000 реклами."

- "В света, за който ще ви разкажа, критиката се храносмила, нахалството се насърчава, доносът е възнаграден, оплюването е организирано."

- " Мням, мням ... толкова е хубаво да прониквам в човешкия мозък."

Това са само някои от хилядите интересни изречения, които ще срещнете в това четиво. Ще погледнете през очите на този наркоман. Но ще разберете, че освен кокаинът, за него има и други наркотици - като модата, изгубената любов и парите.

Издадена на 22 езика, "99 francs" прави фурор сред рекламната общност, както и сред широкото общество. Затова я препоръчвам силно на българинът, но на този бъларин, с отвореното мислене, с модерното виждане на нещата, на този българин, който знае, че има нещо повредено в мястото, където живеем, в този Свят, който толкова много обичаме. Правя това, просто защото другия българин (този, с остарялото мислене) просто няма да разбере истинското послание - а ако го направи - "Евала!", още по-добре, защото това ще означава, че някъде там има лъч надежда.

Засега от мен беше това. Благодаря ви за вниманието. Колкото аз съм впечатлен от тази книга (много), толкова ще се радвам тя да се хареса и на други. Мисля, че забравих да кажа, че има и филм, но както обикновено се случва, той е готин, но не може да стъпи и на малкия пръст на тази огромна книга! Хайде чао и... мислете, преди да следвате!

Bobby, out!

Свети Валентин или Празникът на Суетата

2010-02-12T13:46:00.005+02:00

Hello and welcome to a "Hater's post" :)

От едно солидно количество време слушам Placebo, които ме карат да се чувствам креативно, а на моменти дори и романтично (нямам представа защо). Също така от още по-солидно количество време искам да направя пост за Свети Валентин. Когато двете неща се съчетаят се получава текстът, който ще прочетете по-надолу.

Днес, искам да говоря за 14-ти февруари (познат още като Свети Валентин (а за нормалния българин като Трифон Зарезан)). Искам да говоря за това, какъв парад на суетата е този така не-български празник. Искам да говоря и за това колко много не го харесвам. Не, не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против това да покажеш уникално много си любов към някой, но нима това трябва да става само в един единствен ден?!

Замислете се, имаш връзка с някого, обичате се (а може би е още рано за това, тогава просто изпитвате голяма привързаност един към друг), прекарвате колкото се може повече време заедно, смеете се, говорите си, правите някои не-толкова-прилични неща. Всичко това е нормално. А сега се замислете, нужно ли е да има специален ден, в който момъкът да купи букет и плюшена играчка на своята любима? Нужно ли е да има специален празник, когато да си кажете думите "Обичам те"? Аз поне не смятам, че е нужно...

Както май съм споменавал в някои предни постове, аз съм гаден романтик и нямам проблем с това, напротив - харесвам това свое качество, кара ме да се чувствам различен. И точно това мое качество, тази моя характеристика ако искате, ме кара да не харесвам този празник толкова много. "Иронично", бихте казали - "Никак даже", бих ви отвърнал. Това е така, защото всеки един човек с прилично чувство за романтика или просто привързаност (любов) към някого би се съгласил, че е глупаво да се прави толкова много шум в един ден за нещо, което се случва във всеки един от другите 364 дни. Не знам, може аз да бъркам (както обикновено обичам да казвам), но не мисля, че е така.

Някои биха казали "... ама това е празник на любовта! Да, аз обичам някой и през другите дни, обаче в този ден му го покзвам по специален начин!" Ами добре, съгласен съм, ама защо не му го покажеш например на 15-ти февруари, на рождения му ден, на деня, когато правите поредния "месец"? Защо в това общество е толкова важно да правиш нещо нормално само на определени дни или "празници"? Е, ще ви кажа защо - защото бизнесът с любов е нещо уникално. Кога друг път производителите на плюшени играчки ще продадат такова голямо количество от мечоци, патоци, зайчета и плюшени сърчица? Кога друг път цветарите ще имат толкова работа (освен може би 8-ми март, но това е друга тема)? Да, този празник е празник на пазара, празник на суетата, празник на лицемерната любов. И да, това е моето мнение, което не може да бъде оборено (колкото и да се опитвате).

Не знам дали ще се съгласите с мен, но аз лично (както си личи) не смятам за нужно в България да се вдига толкова голяма врява около един празник, който дори няма нищо общо с нашата народна култура! Българинът е поамериканчен, празнува чужди празници и купува продукти, свързани с тези празници, за да напълни чужди джобове! Не казвам, че по-добрият вариант е да празнуваш Трифон Зарезан и да се направиш на мотика. Обаче казвам, че е по-българското (не защото българинът е алкохолик (макар че може да се спори), а защото е традиционен български празник).

Това е моето мнение - Не харесвам Свети Валентин, Не харесвам тази показност на любовта (или привързаността), Не харесвам и това, че се вдига толкова шум около нея. Оставям празнуването на всички онези млади хора, които се побъркват от "любов" единствено и само на 14-ти февруари. Оставям празнуването и на онези, които въпреки, че се обичат всеки ден, са решили, че ТОЧНО ТОВА е денят, когато трябва да го покажат. Всички те може би си имат причина за това. Тяхна си работа. Аз Не харесвам този празник. Няма и да го празнувам (не само, защото за момента нямам с кой - въпросът е принципен, дори и да имах, пак не бих вдигал такава врява - да, бих направил нещо специално, но нямаше да се ограничавам само в един ден (14-ти февруари), защото един себеужаващ се гаден романтик показва своите чувства доста по-често).

Благодаря ви много за вниманието! Смятам в неделя вечер да празнувам един мой си празник - Празник на обикновения февруарски ден! Чао!

Bobby, out!

Февруарско...

2010-02-06T14:45:00.005+02:00

Здрасти. Днес няма да говоря по някоя конкретна тема - твърде ми е "лежерно" за това.

Днес ще говоря за това, че както повечето студенти - и аз съм в сесия. Изпитите минават, при това усшено, и си отиват. Аз стоя в своят роден бургаски дом, пия бира и пиша в този блог. Навън е студено, някак негостоприемно, но това не ни инересува, защото сме твърде заети да търсим забавления.

Нямам идея защо пиша този пост, но може би е точно заради това - заради това, че нямам идея за какво друго да пиша. Хванал съм да чета една изключителна книга (като я свърша ще й направя ревю тук). Слушам и изключително много dubstep и drum'n'bass, като тук включвам и български изпълнители (чуйте [ТОВА]). Може и за това да направя пост, ще видим.

Наистина, ако имате някаква идея за нещо свежо - постнете я тук. Ще ми бъде интересно да видя за какво искате да четете, тъй като в това време, а и по време на сесия на мен ми е трудно да раждам добри идеи...

Хайде наздраве с поредния Heineken и да се надяваме, че скоро ще прочетете един нормален пост, с една нормална тема :)

Благодаря и чао! :)

Bobby, out!

Еротиката

2010-01-30T14:24:00.005+02:00

Здрасти. Днес съм решил да не се впускам в размишления, а да направя един обикновен... наречето го, анализ. Този път нямам за идея да показвам лично отношение, а просто да отбележа нещо, което смятам за важно.

Става въпрос за Еротиката или модерната машина за пари. Може би няма човек от нас, който да не знае една "поговорка" на нашето общество, а именно - "Сексът продава". Надали има нужда да обяснявам какво означава това, но нека поне спомена - идеята е, че живеем в общество, в което голотата е намерила своята ниша и е достигнала ниво, което обхваща всяка част от нашето ежедневие. Но тук не говоря за тази, пошлата голота, а за естетическата такава - говоря за красотата (била тя женска или мъжка). Рекламите започват все повече да включват красиви индивиди на нашата раса - като започнем от клиповете, представящи пасти за зъби, минем през рекламите на парфюми и достигнем дори застрахователните такива (сещам се за една реклама на българска застрахователна компания, където млада дама тренира във фитнес залата... доста разголена. Дори една от репликите й беше "Не гледай там! Така стават катастрофите!").

Телевизията ни показва само красиви девойки, показващи прилична част от хубавите си тела, а лицата им са като извадени от сън на развиващ се тийнейджър (знаете какво имам предвид). Не говорим за "порно", не говорим и за "пошлост". Говорим за това, че естетическата и артистична голота и еротика са еволюирали в нещо, което е станало неразделна част от нашето ежедневие. Билборди, снимки във вестници и списания, реклами по телевизия, кино и какво ли още не. Всяка млада дама още от ранните си години започва да се гримира, да се поддържа, да боядисва косата си, да ходи по солариуми - всичко това е, може би, страничен ефект от цялата тази "еуфория на красотата". Всеки един от нас е виждал девойки на не повече от 15 години, които неистово искат да приличат на "красивите каки" от видео клиповете и филмите. Не казвам, че това е правилно - казвам само, че е факт, който никой не може да отрече. Обществото ни ражда все повече и по-обработени красавици, които имат една единствена цел - да карат противоположния пол да извръща глави по улиците.

Живеем в един глобализиран свят, където животът на всяка една известна личност е достъпен дори и за Гошо или Пенка от село Долно Нанагорнище. Дали техните деца, които са израснали в по-скромни условия, няма да искат да отидат в големия град, да станат красиви и да пробият в т.нар. "хай лайф". Да, кое дете не мечтае да е известно, красиво и богато. А защо само децата, дори и пораснали, много хора (включвам тук и себе си) искат името им да се чува, да бъдат нещо повече от другарите си. А как може да стане по-лесно това за една девойка, от това тя да се поддържа (и дори много повече от това) и по този начин да бъде забелязана по-лесно.

Преди време бях написал пост, който разглеждаше тема, близка до тази. Но докато там говорех за това, че еднаквостта и пошлостта са нещо модерно, тук искам да наблегна повече на това, че всъщност тази мода има първоизточник, който ни се набива в очите всеки ден - а именно тази "естетическа еротика", която виждаме навсякъде. Да, когато говорим за този тип красота, ние си представяме най-често бляскавите списания, с красивите модели. Ето защо искам да отбележа, че за да бъде нещо красиво и артистически еротично не е задължително то да прилича на "чалга продукт". Не е задължително да се поддържа тази мода на еднаквостта, защото ако се загледаме в обществата на Запад, ще забележим, че еротиката там не е пошла - напротив, тя е нещо издържано и привличащо очите с качества различни от сексуалното желание.

А дали цялата тази система на "сладките и приятни за очите" индивиди не е създадена с една проста цел - печалба? Не мога да дам конкретен отговор, но някак си клоня към "ДА". Пари се правят с модерни идеи, а какво по-модерно от нещо, което е в мислите и пред погледите на хора от всички възрасти? Но да не навлизаме в тази тема, защото е твъ-ъ-ърде дълга. :)

Мисля, че нахвърлих основните точки на това, за което исках да говоря. Да, по тази тема може да бъде писано (говорено) с часове (и множество редове), но не мисля, че тук е мястото. Ако имате някакво мнение по този въпрос, моля ви споделете го. Благодаря ви за вниманието.

Bobby, out!

Вампиризмът като мода

2010-01-26T20:47:00.005+02:00

От известно време ми се върти тази идея в главата. Ето я и черно на бяло.

Става въпрос за тази своеобразна "мода", по която всички са полудели в последните няколко години. В днешно време, всичко, свързано по някакъв начин, с вампири е отвратително вървежно. "Едуард е толкова сладък!", на което някоя млада девойка отговаря с "Не е вярно, Джейкъб е в пъти по-готин!". Мисля, че в дадения пример, всички разбирате какво точно имам предвид.

Twilight-модата е нещо невероятно популярно! По дяволите, наскоро дори забелязах, че в един от софийските мол-ове има реклама на кола по един особен начин - "Каква кола би карал ако беше безсмъртен?", като този слогън бе придружен с така красивите жълти очи на Едуард Кълън (боже, докато пиша името настръхвам от кеф...). Не, не го разбирам! Не разбирам защо всички се прехласват по тази история, като може би дори не подозират, че идеята е по-крадена и от медна жица в ромски квартал. Някой от Twilight-феновете чувал ли е за The Vampire Diaries? Дали някой знае, че тези книги са публикувани около 10 години преди така небеизвестната Twilight Saga? А дали някой знае, че историята е общо взето същата - вампир, който не пие от хора, влюбен в тийнейджърка, която учи в гимназия? Да, няма върколаци, които да се бият с вампирите... но някой сеща ли се за Underworld? Не знам... може тези асоциации да са просто дело на моята болна глава. (Между другото има сериал The Vampire Diaries, в който дори има и нещо като българско участие. Даже е приличен и става за гледане.)

А къде изчезнаха добрите стари времена, когато на мода бяха вампирите от The Vampire Chronicles на Ан Райс? Толкова отдавна ли беше времето, когато хората гледаха вампири във филми като Interview With The Vampire? Както много от моите приятели биха могли да потвърдят, от край време съм абсолютен зарибеняк по темата вампири. Но в цялата тази "модерна" суматоха, "изродясали" и "романтични" вампири като Едуард Кълън ми идват малко нанагоре. Няма го добрият стар Лестат, няма я добрата стара Луизиана от XIXв., няма ги и вуду ритуалите... няма го и Дракула. В момента вампирите са просто неразбрани хора, които са безсмъртни и, забележете, на слънце светят като диско топки! Е, наистина не го разбирам. Ако проблемът е в мен, добре... ама някак си май не е.

Като споменах Дракула се сетих и за Bram Stoker's Dracula с Киану Рийвс, както и за едноименната новела. Сетих се и за съвсем другата представа за вампирите в Blade. Разбирам, че за една средностатистическа гимназиална ученичка е нормално вампирите да са мили, романтични и влюбени в тяхна съученичка, ама по начало не е това представата за тях. Не и в традиционната източноевропейска митология, не и във т.нар. "вуду" митология, не и в истинските, стойностни романи (като гореспоменатите такива на Ан Райс). Но както и да е...

Стига толкова, че почнах много да hate-я. Нямам нищо против хората, които харесват Twilight, нито имам против феновете на grandmaster Едуард Кълън (което не значи обаче, че ги разбирам). Имам просто един призив - докоснете се и до другата страна на монетата. Прочетете и нещо различно, свързано с тази тема, особено след като очевидно се интересувате от такъв тип ... "създания". Ако ли не - здраве да е, поне опитах. Мерси за вниманието.

Bobby, out!

Ден в Бетонния свят (част 2)

2010-01-21T10:09:00.012+02:00

Здрасти! Мисля, че днес е денят, когато ще постна втората част от трилогията за Гошо. Но преди това нека направим едно:

Previously on "The Concrete World":

... Гошо е обикновено момче, с обикновено сиво ежедневие като всеки от нас. В предния епизод ние видяхме неговата сутрин, изпълнена с размисли, криво настроение и бетон. Как ли ще продължи историята...

... and now, the next part of the story:

Част 2-ра: Ден в Бетонния свят

Гошо стига своята работа/университет с едно прилично закъснение (все пак трафикът в града му е гаден). Там той сяда или в някоя работна кабинка/зад някое бюро, или се набутва в стая, пълна с други Гошовци, които "попиват" знания от някой възрастен Пешо. Но май ще е по-добре да разделим разказа ни:

1) Гошо е завършил (или не) университет и работи: Веднъж, застанал зад своето бюро/в своята кабинка, Гошо започва своят неистов труд, за да може да си позволи наема на апартамента си, а и все пак идва годишнината с приятелката му - ще трябва да купува подаръци. Той е сложил своите очила, които лекарят му е казал, че ще предпазват очите му от вредните лъчения на компютъра, и щрака като подивял с мишката - дали ще търси информация, дали ще пише доклади, дали ще смята нещо счетоводно, или просто ще реди пасианси - това няма значение, защото е важно да прави някаква дейност. Така минава голяма част от работния ден на Гошо. Е, с малко изключения разбира се: често си прави почивки, за да изпие по чаша кафе с някой колега, с когото обсъждат снощния мач или някоя красива колежка. Той също така винаги успява да намери време да поговори и по телефона - с приятели, с роднини, с половинката си. Общо взето Гошо разбира, че работата му е леко скучна и затова винаги успява да намери начин да се разведри.

Този път мислите и чувствата му са някак по-различни - отегчението е пак налице, но е някак притъпено от всевъзможните дейности, с които Гошо, като един млад човек (може би само по душа), намира, за да се разсея. Той отново осъзнава, че е обграден и затворен в клетката на бетона, но вече се е събудил (часът е да кажем 2-3 следобед) и осъзнава, че това е нормално, че това е светът, в който живее, независимо дали му харесва или не. Той малко по млако успява да усети, че не може да се измъкне - да, облаците са там горе и все още се движат красиво - да, той все още може да си представя, че лети - да, той прави тези неща, за да измъкне съзнанието си от оковите на сивотата - но също така той разбира, че това не е истината, а все пак Гошо е здраво стъпил на земята младеж. Ето защо той върши своята работа, печели своите пари, живее своят живот, а другото е само в съзнанието му - тайната надежда нещата да се променят.

И при всички тези неща, Гошо постоянно гледа часовникът си, защото знае, че свърши ли работния ден, съзнанието му ще изплува и ще вземе превес, защото вечерта ще бъде страхотна.

2) Гошо е студент: когато вече е в стаята, където се провежда лекцията/упражнението му, Гошо намира своите приятели и сяда до тях. Там ще прекарат поне час и половина (в най-добрият случай), затова и ако човек се огледа ще види как другите Гошовци са се разпределили също по групи (наречете ги ако искате "групи по интереси"). Лекцията върви страшно бавно, а Гошо и компанията му просто са спряли да слушат - те или играят белот, или гледат някое клипче в интернет на телефона/лаптопа на някой от тях, или просто говорят за снощния мач или обсъждат някоя красива тяхна колежка. И след известно количество време, това скучно занятие свършва и Гошо и неговите приятели отиват в близкото до университета кафе (съмнява ме да е само едно, но нека за доброто на разказа да не излизаме в подробности). Те сядат там, а малко по малко към тях се присъединяват други тяхни колеги (или колежки). Започва бурно обсъждане на предишната лекция, започва обсъждане на лектора, а и на другите им преподаватели и курсове. Не след дълго разговорът се отмества в тема, която вълнува всички на масата - дали ще е музика, дали ще е кино, дали ще говорят за някоя дискотека - това няма значение. Нашите герои се забавляват и то искрено. Но времето отминава и те отново се забиват в някоя малка, прашна и задушна стая, а този път, пред бялата дъска, с маркер в ръка, е застанала някоя Петранка. Така минава денят... а Гошо и приятелите му чакат той да свърши по-бързо.

В този обикновен ден, Гошо вече е забравил скучните си мисли от сутринта, забравил е да бъде сив и крив, и е станал ведър, бодър и с ум, по-остър от бръснач. Хуморът за малко да го удави, а приятелите му не му дават и за миг да се вглъби в себе си. Дали е защото са все млади хора, обичащи живота, или просто всички те са сами по себе си едни ходещи сиви петна, които обаче, като се съберат създават цветова гама, по-шарена от тази на дъгата? Не е важно, важното е, че този наш университетски Гошо е различен - той е сякаш младият ни, тийнейджърски Гошо, но без скучните ограничения на родителите, готов да се впусне в света и да гребе от него с пълни ръце...

to be continued...

Ами това беше втората част - нещата сякаш се избистрят за нашия герой - бетонът сякаш изчезва (или просто Гошо спира да мисли за него/или просто е открил как да прати мислите сив друга посока). Очаквайте скоро и последната част, където ще видим вечерните/нощните приключения на Гошо. Благодаря ви за вниманието :)

Bobby, out!

Злобата – Протеинът на нашето съвремие

2010-01-18T21:44:00.010+02:00

Здрасти. Това е първият пост, написан не от мен (Боби), а от мой приятел (на име Никола), който изяви желание да се пробва в блогърството. Дано ви хареса и да се надяваме, че той ще се съгласи да пише и друг път, защото има някои доста добри идеи.

P.S. Ако някой от вас също има желание да драсне някоя друга "статийка" - нека ми пише :)

Вероятно за всеки от нас /за себе си мога да твърдя без всякакво съмнение/ има дни, в които нещата просто не потръгват или не се случват по начина, по който на нас ни се иска. В която и да е сфера от живота, за която се сетите. Народа е казал нещо от типа на „ който не е палил огън, той не се е опарил...” . И ако се замислите повърхностно /да, ще използвам думата „повърхностно” вместо планина от епитети и квалификации, дефиниращи „грандиозния” мисловен процес върху последната поговорка, просто защото много хора се опитват да направят лесното по-трудно и сложно отколкото е/, та ако се замислите, ще откриете, че народа е бил прав. Със опита идва резултата, а със резултата идва нашата човешка реакция, а със настоящото изречение може и да ви изникнат спомени от една не дотам известна реклама на произволен образователен канал /всъщност май беше Discovery, но не бих заложил живота си на това/. Както и да е, тезата ми е, че различните хора реагират по различен начин на неуспехите си и вместо да подредя отговорите в подточки или да ги селектирам по важност – познат от учебниците по биология от средния курс приом на вездесъщите им автори, аз си избирам да говоря за Злобата като последствие и отговор на проблемите. Ако пък настоящото се хареса, дано имам възможността да се превърна в „среднокурсов автор” в рамките на блога /в рамките на шегата, разбира се/.

Говорейки за Злобата, аз не ще пренебрегна и двете страни на проблема – т.е неприятните последствия, но и растящата мотивация, която я съпътстват и последват.

Както и при приемането на химични субстанции с цел ускорено физическо развитие /надявам се почитателите на метода прочетат и следващите редове :)/ приемането на злобата, агресията за движещ фактор, за решение на проблемите си има своите положителни и отрицателни страни.

От една страна, да бъдеш агресивен, е да си целеустремен, т.е агресията в една или друга степен ни превръща в зверове. Дали обаче на заситения след скорошен улов лъв му пука за останалата хищна част от фауната, останала образно казано „с пръст в устата”. Не мисля. Работата е там, че нито ние сме зверове /или поне така ни се иска да мислим/, нито живеем в толкова екстремна среда, където успехът е въпрос на живот и смърт. Затова и мнението на околните, а и собствената самооценка, е от голямо значение за това как ще ни възприемат те и по-важното в случая, поне за мен – какво мнение ще имаме за себе си. Това, което искам да кажа, е че реваншизма, прекалената амбиция, злобата /спортната злоба е пример за впрегната в полезно действие негативна емоция/, всички те, когато са в допустими граници, могат да бъдат от полза при решаването на някакъв проблем. В крайна сметка това, към което всички съзнателно или не се стремим, е прогресът.

Как ще го постигнем е въпрос на личен избор.

Междуполовата борба

2010-01-16T15:44:00.005+02:00

Здрасти.

По принцип не обичам да деля хората, нито пък да правя някакви определения и разлики между (и за) тях. Но след снощи, малко ми дойде в повече...

Нека разкажа, какво възбуди интереса ми да напиша този пост: Бях с приятели в софийска дискотека (в така не-безизвестния Студентски град), като по традиция тази дискотека бе от т.нар. "чалготеки" (просто съм си такъв...). Та на входа на тази дискотека, охраната ни спря, погледна момичетата и ги избута вътре с думите "влизайте", а аз и един мой приятел бяхме скастрени (ако мога да използвам този глагол) с едно грубо "за вас входът е 5 лева!". Не, не ме разбирайте погрешно, нямам проблем да платя 5 лева вход, все пак съм отишъл да се забавлявам... но не ви ли прави нещо впечатление?

Да... именно! И преди са ми правили този "номер", но снощи просто се замислих - защо жените са привелигировани по такива места? Рабирам, красота... сексапил... всичко! НО! По дяволите някак си не е честно, или поне така си мисля. След като прекарах обаче известно време в тази дискотека, разбрах защо е всичко това. Някъде към 1-2 през нощта, дансинга беше пълен със смешни (по мое лично, скромно мнение) момци, които гледаха нагло и с поглед тип "ще ти направя такива неща, че вашите ако знаеха, нямаше да те пускат да излизаш навън" 3-те момичета, които танцуваха съвсем спокойно някъде между тях. Първоначално, тази картина ми се стори просто жалка, но после отново се замислих и лампата над главата ми светна - ето защо входът за жени е безплатен! Как иначе ще успееш да докараш стотици загоряли (извинявам се за думата) мъже, които да точат лиги по девойки, които просто изкарват една страхотна вечер за има-няма 10 лева (говоря чисто в пиене), а ако някой се престраши да ги почерпи - може и да минат без пукнат лев!

Но, когато говорим за междуполова борба, не става въпрос само за дискотеки или пари... говорим за един голям мащаб. Говорим за работни места, говорим за социална среда, говорим и за едно обикновено нещо, като студентски изпити. Защо ли? Ами аз лично смятам, че е много по-лесно една девойка с голямо деколте и секси поглед да вземе изпит при застаряващ професор, отколкото един брадясал момък. Не знам, може да е само мое мнение... Но не ви ли се е случвало да видите нещо подобно? Или пък все някога в живота ви (ако ТИ, който четеш, си мъж) сте забелязвали едно неравно поставяне на половете в социалната йерархия или просто в ежедневни ситуации. Разбира се, че винаги се прави път на "дамите" (които напоследък са изчезващ вид, но това е тема за друг пост), винаги когато има красива девойка, всички мъжки езици са по земята (видимо или не), като това й позволява да се разхожда по умовете и главите на бедните мъже. Всичко това е някак странно. Не, не ме разбирайте погрешно - аз абсолютно харесвам жените, дори съм им огромен фен (ако имаха "страница" във Facebook, щях да им стана фен и там...), но някак си започва да ми омръзва да гледам как някои красавици просто прекаляват с използването на своя "чар" (или крака, или гърди, или лице, или дупе... или каквото още се сетите).

А, ако ТИ, който четеш, си всъщност жена - извинявай за думите ми, ако са те засегнали по някакъв начин. Не е било това целта. Просто искам да се замислиш и да си кажеш, с ръка на сърцето, че нещата дотук не са истина. Тогава аз лично ще те почерпя една близалка (само не знам дали ще ти хареса повече ягодова или шоколадова... помогни ми!). Замисли се и кажи, че в днешната социална култура не е по-лесно да си красива жена. Замисли се и си признай, че поне веднъж през живота си, си използвала своя "чар" (или другите неща, които изброих по-горе) за собствена изгода. Замисли се и бъди честна - не пред нас мъжете, а пред себе си. А ако този пост ти е докарал усмивка - браво на мен! (но помни, че не е била точно тази целта ми.)

'Айде стига съм коментирал. Стига, защото задълбах твърде надолу в обществената ни психика. Силно се надявам обаче, с тази публикация, да съм ви накарал поне малко да помислите по този въпрос, ако не сте го правили вече. А ако сте разсъждавали поне някога като мен, то още по-добре - не съм единствения, който забелязва пропукващата се мазилка на социалната среда, в която живеем. Благодаря за вниманието!

Bobby, out!

"Върви при другите намазани с грим..."

2010-01-13T17:04:00.011+02:00

Отново започвам с песен... невероятна песен при това! Освен, че ми се е набила отвратително много в съзнанието, тази песен има един интересен текст, който реално е причината да напиша този пост. А именно:

I've been roaming around,

always looking down at all I see.

Painted faces fill the places I can't reach.

И тъй като уча в един ... интересен университет (НБУ), нещо постоянно ми прави впечатление - хилядите намазини, модерни лица (и мъжки, и женски). Впечатление ми прави не за друго, а защото забелязвам как в последните 15-тина години нашата българска социална култура се променила коренно. И въпреки, че като мъж нямам как да се оплаквам от това, че девойките се поддържат (това е меко казано...), има случаи, когато всичко е в едни невероятни мащаби и накрая просто оставам потресен.

Ето пример: преди няколко дни, по време на обичайната почивка между лекциите, пиех кафе с колеги на партера на университета и покрай нас мина "стадо" (не искам да има обидени жени...) натруфени и префърцунени (винаги съм обичал тази дума) девойки, които на пръв поглед бяха излязли от конвейра и бяха тръгнали да търчат из нашия красив свят. И да, въпреки, че имаше разлика (примерно в цвета на косите.. забележете, измежду тях имаше и брюнетки!), всичко бе някак като в сюрреалистичен филм... сякаш бях в Матрицата и това беше някоя бъгната програма (извинявам се за компютърния термин) - всички тези девойки (ако не се лъжа 4 на брой) бяха с мощно топирани коси, силикон (да, въпреки че не съм сигурен, съм готов да се обзаложа), двеста и петдесет метрови крака, обути в адски тесни дънки, прилично-големи деколтета, а по лицата им бе застинала една и съща физиономия - гримът беше толкова много, че когато решат да го свалят, той щеше да се отлепи като отливка от лицата им. ... Но още по жалкото в цялата ситуация е ... че това не е само в моя университет, не е и само в София...

Нашата цяла модерна социална култура е изградена върху един модел на външен вид и държание ("мутренски"-я такъв):

1) при мъжете това са огромните мускулести тела, носенето на анцузи, карането на страшно скъпи коли и свръх-арогантното държание тип "лошо момче".

2) при жените - вече описания в примера външен вид и държанието тип "страшно готина, лесна (или точно обратното - адски надута) и, с извинение, куха кукла".

И въпреки, че това не са съвсем задължителни образи, в които всички влизат (слава богу!), те са един сигурен начин да бъдеш смятан за "вървежен" и да имаш купища успехи с противоположния пол, а понякога и професионални такива.

Но за моя голяма радост (и с това приключвам), някъде там виждам светлината в края на тунела - виждам, че в моето поколение (и силно се надявам в следващите) има една тенденция, която малко по малко избутва тези два социални калъпа, по които се изливат постоянно нови клонинги, които завземат местата за социален живот. Тази тенденция, за която говоря може би идва от западната култура, която навлиза с бързи обороти в нашето балканско общество. Тази тенденция, за която говоря, въпреки това, че не бива възприемана от всеки, е по-добрия от двата варианта (поне по мое мнение). И тук е момента да разкрия за какво говоря:

1) обличането и външния вид - силно индивидуализиране, граничещо с последните думи на модата (или поне доближаващо се), младежки (истински модерен) начин на обличане и използване на аксесоари, различни от обичайната мутренска малка чантичка (или паласка).

2) държание - в този образ, за който говоря, държанието е нещо отново силно индивидуално - всеки бива себе си (или поне се опитва), погледът малко по малко бива преместен от АЗ към ДРУГИЯ, което за мен е един добър признак за развитие. Арогантността отново е на лице, но в едни по-нормални граници, и въпреки че понякога "лошото момче" пак се показва, то е не толкова първично и агресивно, а сякаш изкарано от някое списание - с чувство за хумор и определено имащо стил.

И нека обобщя - балканските модели, доведени с тъй наречените "мутренски години", въпреки че все още е на мода, малко по малко започват да губи интереса си и да дават място на един западен тип изглеждане и държание, които напомнят, че освен тела, в тази няколко хилядна еволюция, хората са развили разум и социални качества. Но кога точно (и дали въобще), този мутренски модел ще изчезне... един господ знае. Важното обаче е, че малко по малко основата му бива разклатена (и отново трябва да отбележа, че той все още доминира). А както знаем - за да направим един своеобразен "преврат", трябва да започнем все от някъде тази социална революция!

Благодаря ви за вниманието и чао :)

P.S. знам, че песента в началото нямаше много общо с темата ... но е страхотна и трябваше да я постна все някъде из блога :D Затова... чуйте я при всички положения!

Bobby, out!

За онези, креативните мисли

2010-01-12T12:37:00.004+02:00

Хелоу! Как сме? Защото точно в този момент аз съм 10 точки!

От известно количество време съм в едно нестандартно, но въпреки това страхотно настроение. Чувствам се някак креативно и просто не ме свърта на едно място.

В главата ми бушуват едни такива креативни мисли и идеи, които искат да излязат на бял свят и да създават каквото и да било творчество, но не мога да ги синтезирам в нужната "огнева мощ". В момента искам да пиша в този блог, искам да пиша разкази, искам да пиша вестник, искам да пиша за всичко! Искам и да правя музика (въпреки, че това няма как да стане... в никакъв вариант, в никоя паралелна вселена - нарачете го ... липса на талант). Искам и да чета - обикновени романи, неща по моята специалност (било то Пи Ар или обикновена реклама), искам да чета разни интересни неща в интернет, искам всичко! (но не съм някое виетнамче в реклама на българска банка!)

Чудя се - с кое да се захвана първо? За кое идеите ми ще стигнат най-много и ще успея да го завърша? И най-вече - кое ще ми е най-интересно? Не мога да си отговоря на тези въпроси, ама пък и не ми дреме. Просто защото мога да стоя в това си креативно състояние, да слушам красива музика и да се усмихвам тъпо. Но рано или късно, всичките идеи ще изригнат като вулкан и ще зарият всичко друго в съзнанието ми с една шарена пепел, от която ще се родят красиви неща - поне така си мисля.

И въпреки, че сесията ми наближава и имам да се занимавам с някои не-чак-толкова-яки неща, от известно време просто стоя и обмислям всевъзможни идеи и тяхната реализация - било то разширяване на блога и вкарване на още хора, които да пишат (какво мислите за тази идея? драснете по един комент), или пък създаване на семпъл студентски вестник с минимално финансиране, но много добра реализация и идеи, или може би задълбаване в интереса ми по психология и НЛП (невро-лингвистично програмиране), а защо не и хилядите други неща, които се вихрят в главата ми. Но стига съм ви занимавал, усещам, че започвам да ставам банален...

'Айде засега чао и да се надяваме, че поне някоя от тези идеи ще придобие реална форма и ще навлезе от царството на моето болно съзнание в нашата реалност!

P.S. чуйте [ТАЗИ] невероятна песен!

Bobby, out!

Утро в Бетонния свят (част 1)

2010-01-09T16:55:00.013+02:00

Здрасти... тъй като бях осенен от една интересна идея, мисля да поразнообразя постовете в блога. От днес, в продължение на няколко (разхвърляни във времето) поста ще разкажа един своеобразен разказ, изобразяващ един обикновен, всекидневен човек, живеещ в света, който ние така добре познаваме и обичаме... Та нека започнем:

Част 1-ва : Утро в Бетонния свят

Гошо е като всички нас - обикновен, работещ, съвестен (но не винаги) човек. Сутрин, той се събужда, изпсува ранния час и става. Облича се и отива да се измие. После пуска телевизора, където попада на едни почти-еднакви предавания, различаващи се само по декора в студиата, водещите и техните нрави. Прави си закуска и сяда да я изяде, гледайки любимия си "сутрешен блок" по любимата си телевизия. И преди да замине за работа, той пуска своя компютър, за да провери фейсбука си и дали някой "онлайн" приятел му е писал.

След това, Гошо излиза от апартамента си и отива на работа или към университета (зависи от годините и социалния статус на Гошо, вие изберете кое) със своята кола втора употреба или с любимия на всички ни градски транспорт (изборът отново е ваш). Веднъж стигнал, той започва своята работа/учение (но това е тема за следващата част на разказа...).

По време на всичките си тези дейност, Гошо вижда само едно: докато е още в апартамента си, той вижда през прозорците само бетонните сгради, обградили го като затвор, вижда тераси, и някъде там, през отсрещните прозорци, той вижда други събуждащи се хора, вършещи същите дейности. Може би, през времето, прекарано в бетонната кутия, наречена дом, Гошо е видял поне малко от слънчевата светлина, озаряваща света навън. А когато излезе, нашият герой забелязва още бетон, мръсотия и зацапани цветове. Евентуално, но това става много рядко, той ще вдигне глава нагоре и ще види движещите се облаци, летящите птици и слънцето, което ще го заслепи със своята носеща-живот светлина.

По време на всичките си тези дейности, Гошо чувства само няколко определени чувства, каквито може би чувстват и повечето събуждащи се заедно с него хора: сънливост, нервност, чувства сивотата на ежедневието и обгръщащата го среда. Той има само едно желание: тези чувства да отминат бързо, но не се надява това да се случи...

to be continued...

Засега толкова... следващите части от "разказа" някой друг път.

P.S. идеята на "разказа" не е да ви поствам някоя от моите творби, а чрез повествование да се опитам да опиша света, в който живеем.

P.S.2. ще се радвам да чуя отзиви :)

P.S.3. няколко часа по-късно от постването на тази публикация, осъзнах, че едно страхотно стихотворение, което ми се е впило в главата, ще се впише идеално в тази картина. Затова ето - Самотният човек от Борис Христов.

Bobby, out!

Да пишеш или да не пишеш?

2010-01-07T12:37:00.005+02:00

Добър ден.

Докато стоя и слушам музика в този топъл януарски ден, нещо в мен се разбушува. Може би защото досега преглеждах творбите си, може би защото допреди малко гледах интервюта с някои доста интересни български личности, а може би просто защото съм в едно от онези настроения. Но това няма значение...

Та докато стоя и правя тези неща се замислих за това, което правя от едно известно количество години насам - да пиша. Винаги, когато се чувствам странно или щастливо, или тъжно, или просто имам нещо различно от обичайните мисли в главата си, аз пиша. Дали ще са разкази или стихове, дали ще са произволни размисли или, както сега, постове в този блог, аз пиша. Това ми дава някаква свобода, която не мога да усетя по друг начин, защото повярвайте ми, опитвал съм. Чувството да седнеш и да излееш всички тези мисли и емоции черно на бяло е просто освобождаващо, отпускащо и изпълващо.

За мен няма по-добър начин за вентилиране на лошите неща, натрупали се по един или друг начин в теб, или просто показване на добрите емоции, които стоят прикрити там някъде... вътре. И въпреки че на моменти чувството, че искам да пиша е по-силно от мен, усещам, че идеите не идват. А някой път е просто обратното - идеите са в главата ми, готови и перфектни, но когато започна да ги създавам върху белия компютърен лист, всичко излиза погрешно... Не знам защо е това, наистина. Не ми харесва, но понякога не зависи от мен. ... И сега усещам, че влизам в излишни подробности, които не ви интересуват.

Затова нека направя едно заключение - писането е свобода и страст, която не можете да усетите по друг начин (поне аз не мога...). Ето защо, ако някога усетите този порив у вас, да излеете мислите и чувствата си на хартия или на компютър - направете го! И сега, докато пиша тези редове, усещам, че напливът да създам нещо е огромен, но идеите са някъде далеч... надявам се превозът им до моята глава да е бърз, защото иначе ще бъде лошо...

Благодаря ви за вниманието и да се надяваме, че скоро ще четете ново мое творение! Засега - чао!

Bobby, out!

"Извинявай" или история за една магическа дума

2010-01-04T23:59:00.007+02:00

Здрасти.

Нещо отново са ме налегнали размисли по разни житейски въпроси. Този път, не за първи път, ме тормози конкретна думичка. Сега тя е: извинявай.

Тормози ме не за друго, ами защото в днешно време тя е заела едно странно място в общуването: или я употребяваш твърде често, или изобщо си я извадил от речника си (и въпреки че има изключения... за мен поне, те са рядкост). Затова нека разгледаме тези два основни варианта на употреба/неупотреба на тази магическа дума:

1) Понякога използваме извинявай твърде често: в света, в койти живеем се наблюдава тенденция или навик (не съм сигурен кое определение е по-правилно...), да се извиняваш за щяло и не щяло. Самата дума е станала неразделна част от нашето ежедневие, дали от любезност или просто навик. Буташ чашата кафе на колегата си - "извинявай", забравил си пижамата на гаджето си за пореден път у вас, неизпрана - "извинявай", преяла птичка нааква колегата ти по рамото - "извинявай", блъскаш се в дърво на улицата - "извинявай" (опа... има нещо сбъркано в последния пример... а, да - това, че е реален случай, който се е случвал сигурно на голяма част от нас или на наши приятели). И това, че да се извиниш за нещо, означава да бъдеш учтив, любезен, възпитан, или просто съвестен, не е нужно да го правиш за всичко във всекидневието ти, защото някои неща просто се случват и ние нямаме контрол върху тях. Още по-малко пък, може би за лошо, някой в днешно време ще обърне толкова голямо внимание на тези социални обичаи (ако греша, ще съм радостен да ме опровергаете).

2) От друга страна стои моментът, когато не се извиняваш за нищо - ти си безскрупулното арогантно копеле на 21-ви век и няма да позволиш на никой да иска от теб нещо, било то просто една 4-срична дума. Въпреки че социалното общуване за нас е нещо, без което не можем, въпреки че погледът ни е обърнат към Другия, да си егоист в днешно време започва да става все по-модерно. Всеки един от нас малко по малко осъзнава, за жалост, че да мислиш почти и само за себе си не е толкова лошо (или поне аз наблюдавам такава тенденция, надявам се да греша...). Това, да направиш нещо лошо не трябва да те притеснява... напротив - по този начин ти ставаш различен... не си вече доброто момче, което има спокоен живот и не получава мацките. Ти си вече, както добре го нарекох по-горе, безскрупулното арогантно копеле на 21-ви век и по този начин ставаш вървежен (по дяволите, опитвам се да видя проблема в цялата тази картина, но нещо все ми убягва...).

Но няма ли някакъв начин за съчетаване на тези две противоположности. Няма ли начин, както в Будизма (нещо ме е хванала тази вълна), да изберем средния път. Има разбира се (и тук се сещам за една стара глупава реклама на едно глупаво предаване по една от големите телевизии, но да не се откланям от темата) - средния път, поне за мен, е принципа: Правиш нещо. Защо да се извиняваш, след като преди няколко минути/произволно количество време ти си желал това нещо и рано или късно си го постигнал? Ще се извиниш тогава, и само тогава, когато усетиш, че си преминал границата, че постъпката ти, въпреки, че е желана, е грешна или просто води до неприятни/лоши последици.

Нямам представа дали съм прав, нямам представа и дали аз самия спазвам този "мой" принцип. Знам само, че има нещо сбъркано в цялата ни социална система и начина ни на общуване... затова и мисля по-често да пиша по проблеми именно от тази обширна тема. Засега стига толкова... достатъчно ви тормозих с моите глупави мисли и размисли. Лека нощ и до скоро :)

Bobby, out!

Две-Нула-Едно-Нула или ЧНГ!

2010-01-02T10:38:00.006+02:00

Добро утро и... Честита Нова Година !!!

Знам, че вече е втори януари, обаче вчера не бях много в състояние да пиша пост-ове...

Затова отново - ЧНГ, искам да ви пожелая страшно много здраве, щастие, любов, успехи, късмет, и както напоследък обичам да казвам, всичко друго идва само! Пожелавам ви също така много по-малко учебни и професионални премеждия, а парите и хубавите оценки да се леят като река.

Искам също така да благодаря на всички, които четоха този блог през изминалата година и да им кажа да не се отказват, занапред ще бъде по-добър!

Искам да благодаря и на абсолютно всички, които спомогнаха 2009 да бъде толкова хубава!

Искам и да помоля нещо... искам да помоля същите тези хора да се постараят да направят 2010 още по-страхотна!

А сега ще ви кажа "Чао!" и ще отида да си изпия сутрешното кафе. И запомнете: "2010 ще бъде вашата година!" - повярвайте го и то ще стане реалност!

Bobby, out!

Анализ на изминалото десетилетие през моите очи

2009-12-30T21:04:00.009+02:00

Добър вечер. Новата година идва след мааалко повече от 24 часа. И поради факта, че съвсем ще загърбим модела две-нула-нула-произволно-число, реших да направя една своеобразна равносметка на едно от най-интересните десетилетия в историята на нашето общество. "Анализ"-ът ще бъде в три категории: Събития в световен план, Събития в България и Промени в живота на хората. Е, не знам доколко ще сте съгласни с това, което избирам, нито в начина ми на описание, но както е написано в заглавието - всичко е през моя поглед, през моите виждания. Затова бъдете снизходителни. Благодаря предварително.

Събития в световен план:

Тероризмът и борбата с него: може би няма по-запомнящо се събитие в модерната човешка история в последните 50 години от нападенията над САЩ през 11.09.2001г, когато атентатори, отвлекли 4 самолета, разбиха два от тях в Кулите близнаци на Световния търговски център, убивайки хиляди невинни. Това действие, отговорност за което приеха терористите от Ал-Кайда, с лидер Осама Бин Ладен, даде старт на една глобална борба с тероризма, започнала с войната в Афганистан, продължаваща и до днес. Следваща стъпка в американския план за световен мир бе войната в Ирак, завършила с екзекутирането на иракския лидер Саддам Хюсеин. И въпреки, че управата на САЩ бе сменена с "по-миролюбива" в началото на тази година, тези войни продължават, като по този начин се възбужда любопитството на хората по цял свят за истинските причини за тези кървави сблъсаци в Близкия Изток. Ако искате една интересна перспектива по тези въпроси, може да изгледате филма на Майкъл Муур - Fahrenheit 9/11.
Опустошенията от природни бедствия: безспорно Светът ще помни няколко бедствия - опустошителното цунами, предизвикано от земетресение край индонезийските брегове на 26.12.2004г, отнело живота на 220 хиляди жители и туристи. Друго страшно природно бедствие бе земетресението в Съчуан, Югозападен Китай, разтърсило провинцията на 12.05.2008г, причинило смъртта на 87 хиляди души. И на трето, но не на последно място, ураганът Катрина, нанесъл разрушения на площ от 233 000 кв. км. Той удари най-силно покрайнините на Ню Орлеанс, както и самия град, като се наложи стотици хиляди да бъдат евакуирани, а смъртта си намериха десетки хиляди.
Световната икономическа криза: в Америка през 2007г. започна тъй наречената ипотечна криза, която след банкрута на една от големите американски банки през 2008г., даде старт на една световна криза, поглъщаща икономиките дори и на развитите държави. Кризата бе съпроводена от борсов срив, замразяване на кредитните пазари, а на правителствата се наложи да финансират банковите сектори в страните си с държавни средства. И въпреки, че кризата още не е отминала, отвсякъде се чуват мнения, че тя малко по малко се вкарва под контрол и краят е някъде там, близо.

Събития в България:

Правителствата през "нулевите" години на 21-ви век: в периода 2000 - 2009г. на премиерското място се смениха 3 запомнящи се личности - Симеон Сакскобурготски, наследник на последната българска царска династия, той ще бъде запомнен основно с култовите "Вервайте ми" и "Ще оправим България за 800 дни". По време на неговото управление също така бяхя сключени важни договори за България - подписването на договора за членство в НАТО, както и усърдната работа за членството на България в Европейския съюз. Наследник на това правителство стана правителството, водено от Сергей Станишев, лидер на БСП. По време на неговото управление, на 01.01.2007г. нашата мила татковина най-накрая стана член на ЕС, но не и на Еврозоната. По време на това управление, благодарение на може би добрата външна политика, стана възможно освобождаването на българските медици в Либия, като основен "виновник" за това беше френският президент Никола Саркози. И на последно, но не по-важност място, трябва да споменем сегашното правителство, водено от небезизвестния Бойко Борисов, издигнал се в политиката, сякаш за отрицателно време. По време на "пътя" си от главен секретар на МВР, през кмет на София, до Министър-председател, г-н Борисов не спря да показва, че е близък до населението (по държане, а и не само) и че е готов да се бори с корупцията и с чиновническата некомпетентност. Но какво ще са резултатите от това управление, можем само да гадаем... или да изчакаме още няколко години.
Отвличания, кражби, агресия: може би няма българин, който да не е включил поне веднъж своя телевизор и не е видял поне една новина за отвличане, кражба или ненужна агресия. Нашето балканско общество сякаш е изпаднало в една своеобразна дупка, която продължава да слиза надолу. За наше щастие обаче, наскоро бяха заловени т.нар. "Нагли", групата отговорна за отвличанията на известни бизнесмени и техните семейства. Но кога ще спрат безразборните кражби и абсурдната агресия по улците, а и в домовете на хората, един Бог знае. Просто се моля за едно: да е по-скоро, защото не искам да живея в държава, в която да се страхуваш за собственото си здраве, дори и когато стоиш на домашната трапеза с чаша вино в ръка и обсъждаш поредния футболен мач с Гошо съседа...
Развитие на медиите и поамериканчването на българина: през 2000г. в България бе създадена първата телевизия по амеркански стандарт - bTV, която само за 9 години се превърна в лидер на медийното пространство в България. В периода 2000 - 2009г., в България навлезе много американския начин на живот - включващ постоянно купуване на нови технологии, разширяване на интересите на хората, търсене на нова и модерна работа и т.н. Все повече и повече забелязвам как децата в България се опитват да подражават на своите връстници, които виждат по западните сериали и как, за добро или лошо, ние също правим това. Как ще приключи тази промяна в българския манталитет ще видим след време - дали ние ще загърбим балканското в нас или то ще затрие западното... или може би ще създадем една симбиоза между двете, която ще ни превърне в народ-уникат... има време, ще разберем

Промени в живота на хората:

Промяна на светогледа: в тези бързо-променящи се времена, модерният човек съвсем преобърна светът си, обръщайки светогледа си отвътре - навън, превръщайки се в космополит. Днешният хомо-космополитис (ако мога да създам такова определение) не може да стои на едно място, живеейки обикновен и еднакъв живот - той иска разнообразие, иска да е по-различен от своите връстници, иска да бъде Някой. Той обикаля света (за почивка или по работа), той постоянно е в движение и търси все нови и нови контакти. И тук идва и другата промяна в светогледа: човек в днешно време е по-обърнат към Другия, мислещ както за себе си, така и за човекът, стоящ срещу или до него. И въпреки, че наполседък да си егоист става все по-модерно, ние не можем да бъдем сами, затова търсим все повече начини за нови запознанства, гледайки не само в нашата паница, а и към другия край на масата.
Консуматорско общество: в днешно време всичко около нас се променя с неизмерими скорости. Ние се стараем да сме в крак с тези промени, затова и не усещаме как малко по малко се превръщаме от създатели в консуматори, искайки всичко ново, модерно и естетически-издържано. Технологиите се превръщат във все по-неизменна част от живота ни, а Интернет е мястото, където можем да бъдем с приятели, близки, семейство или половинка. Случва се така, че на моменти не питаме приятелите си за съвет, а проверяваме в някой форум или просто в някой сайт. Всичко около нас бива създавано с една единствена цел - да бъде полезно, но дали е така? Ние сякаш не осъзнаваме, че именно тези полезни неща стават наши господари, поради факта, че свикваме твърде много с тях и постоянно искаме повече и повече. Но това няма да се промени... не и докато всички не кажем "стига" (и тук е моментът да кажа, че въпреки, че говоря тези неща, аз съм не по-малка част от това Консуматорско общество... постоянно искам новите технологии, които стават все по-малки, по-мощни и по-удобни. Но просто обществото, в което живеем ни възпитава по този начин... ето това е едно добро оправдание).
Запомнящи се неща от изминалото десетилетие: всеки един от нас ще помни "нулевите" години на 21-ви век с нещо различно, но ето някои неща, които според мен ще останат в съзнанието на голяма част от нас: поредицата за Хари Потър, все по-популярната поредица "Здрач", реалити предаванията, Матрицата, филмите по "Властелинът на пръстените", развитието на кино-индустрията, набиращата все по-голяма публика електронна музика, новите технологии (включващи все по-мощните и по-малки GSM-и и компютри), всевъзможните нови начини за забавление (реалистични компютърни игри, хилядите списания по интереси и т.н.), както и много други, които няма как да изброя... (ако се сетите нещо... драснете го в коментарите).

Е, това бяха моите предложения за събития и "феномени", белязали отминаващото десетилетие. Ако не сте съгласни, или пък сте, ако имате забележки или още предложения, въобще, ако имате някакви коментари - постнете ги! Ще се радвам да чуя вашето мнение :)

За тази вечер, както и за тази година, стига толкова... Ще се видим/чуем/прочетем през 2010г., когато ще се опитам да направя този блог още по-добър и ставащ за четене. Благодаря ви изключително много за подкрепата и вниманието, което ми доверявате. Чао засега и приятно посрещане на новата година!!!

Bobby, out!

Music review: Dub FX

2009-12-29T16:43:00.023+02:00

Днес започвам директно с клипче... Замислих се: "Направих филмово ревю, защо да не направя и музикално такова... особено, ако музикантът, за който ще пиша, е толкова талантлив?". Та ето го: първото ми музикално ревю.

Dub FX (с истинско име Бенджамин Станфорд) е родом от Мелбърн, Австралия. Той е уличен музикант, чийто първи студиен албум, "Everythinks a Ripple", излиза през май 2009г. Какво е уникалното при него? Както сте забелязали в клипчето, цялата музика, която той прави, се случва наживо, с помощта единствено на гласа и уменията на Бенджамин, а за съставяне на ритъма и ефектите, бива използвана тъй наречената система от Loop & effects педали. Поради невероятните си beatbox умения, Dub FX успява да създаде един невероятен ритъм, върху който гласът на музиканта просто пасва и заедно раждат една уникална музика, която може да покори сърцата на хора от всички поколения. В началото на постнатото вече клипче, става ясно как точно творецът създава музиката си, като за обяснението, той показва пред своята публика точния процес на "композиране". И докато гледам тези изпълнения и чета биографията на този млад мъж, се замислям, че той може да бъде пример за всички онези, които някога са искали да се занимават с нещо, но не са знаели как или не са намерили смелост да го направят, защото по думи на самия Бенджамин, той е сменял скапана работа, след скапана работа, като единствената идея в живота му е била да прави музика. Затова един ден просто решава да започне да се занимава с нещото, което си мисли, че е негова съдба (не съм сигурен, че това е думата, която търся), а след създаването на първите си парчета, той започва да обикаля света, промотирайки своите творения пред публика.

Но в този момент не мисля, че е нужно да давам повече информация, защото нищо не говори по-добре за гениалността на Dub FX от неговата музика. Затова просто чуйте нещата му, залейте се с морето от невероятни звуци и оставете красивите и смислени текстове да влязат в съзнанието ви и да намерят своята ниша в него. Дотогава ето още едно страхотно негово изпълнение:

P.S. Ако творбите на този невероятен музикант са ви харесали, то подкрепето го и купете албума му на [ТОЗИ] линк. Ако пък сте поредния беден българин, свалете го от някой т*рент сайт, защото музиката определно си струва, без значение откъде я имате!

P.S.2. [ETO] официалния сайт на Dub FX.

P.S.3. В [ТОЗИ] youtube канал има още доста живи изпълнения на Бенджамин. Вижте ги, няма да съжалвявате!

Bobby, out!

Movie review: Dorian Gray

2009-12-28T22:21:00.007+02:00

Добър вечер.

Когато направих този блог, нямах за идея да пиша филмови ревю-та, но ... някой път просто не си оставям друг избор.

Преди минути изгледах един зашеметяващ филм, носещ заглавието Dorian Gray. Филмът е направен по новелата на Оскар Уайлд - "Портретът на Дориан Грей". И въпреки, че част от вас може би познават този персонаж от една друга кинолента ("Лигата на необикновените джентълмени"), там историята е разказана семпло, колкото да се впише... Докато този нов филм представя пълната и невероятна история за страст, грехове, порочност и поквара. Когато се опитам да обясня на някой какво представлява този филм, единственото, за което се сещам е глупавата фраза: "Интервю с вампир, но без вампирите". Защо ли? Защото за мен, този филм носи същата атмосфера, заредена с един особен букет от чувства, емоции и ценности. Затова, всеки, който има час и 45 минути може да го изгледа, а ако не му хареса... здраве да е. Но за тези, обичащи атмосферата на 18-19-ти век, както и историите, загатващи за свръхестественост - това е вашият филм!

И тук е моментът да ви оставя да изгледате трейлъра, а аз да намеря от прашасалата библиотека новелата и да разлистя пожълтелите страници. Благодаря отново за вниманието.

P.S. За тези, гледали филма, а и тези, които го изгледат, имам една молба - драснете по един коментар с мнението ви за тази нова лента :)

Bobby, out!

Междупразнично

2009-12-26T15:42:00.005+02:00

Здрасти, днес ще съм кратък.

Коледа мина, поне за мен страхотно - семейство, приятели, добро настроение... всичко беше 10 точки. И тук е моментът да ви питам как мина вашата Коледа? Драснете по един ред да кажете случи ли ви се коледно чудо? :)

Идва Нова Година. Скоро ще захвърлим модела две-нула-нула-уотевър. Идва и заветната 2012 (бавно, но славно :D). Но стига глупости. Мисълта зад този пост ми беше, че винаги ми е било странно междупразничното време - чувстваш се празнично, в добро настроение си, но реално празници в този момент няма. Но това никак не е важно. Важното е да сме усмихнати... другото е, както биха казали моите пловдивски приятели - айляк.

Благодаря за вниманието (Боже, наистина бях кратък този път :D).

P.S. чуйте [ТОВА] яко парче...

P.S.2. Някак си покрай тези празници и празнуването олекнах откъм идеи за постове... така че сори, че не пиша често.

P.S.3. това е първият ми пост, драснат през коледния ми авто-подарък - 10-инчов нетбук. Да ми е честит. Сега ще мога да пиша (постове, а и мнооого други неща) постоянно, навсякъде. Така че очаквайте през новата година повече активност в една или друга светлина :)

Bobby, out!

Love Actually is all around us

2009-12-23T00:33:00.011+02:00

Добър вечер... това е един от онези специални моменти, когато трябва да напиша нещо... та ето го:

Току що свърших традицията си: изгледах отново Love Actually, преди идващите празници, както правя всяка година. Не знам защо, не искам и да се замислям. Това просто е нещо, което правя ежегодишно от известно време. Филмът е страхотен - невероятна актьорска игра, страхотен сюжет и атмосфера, някак напомнящи ни, че празниците са тук, но че те не са просто някакви дати, а момент в годината, когато наистина стават непредвидени неща. Наречете ме гаден романтик, но наистина вярвам, че това е възможно :)

Но това е и един филм, който ме кара винаги да се замисля... за изминалата година, за нещата, които са се случили през нея, за всичко, което засяга мен и което някога е докосвало вътрешното ми АЗ. Не знам дали е нормално, не искам и да знам. Знам само, че има моменти, когато се оставям да бъда погълнат от атмосферата около мен и просто се отпускам, мислейки и чувствайки. Много от хората биха ме нарекли "лигльо" или "женчо", но наистина не ми пука. Това е така, защото, когато почувствам нещо подобно, аз разбирам, че някъде там в мен все още има частица, която не се е дала и ме поддържа завинаги такъв, какъвто съм бил - гаден романтик. Дали е добре или не, все още не съм разбрал, но се надявам някой ден да намеря отговор на този въпрос (ако някой от вас може да ми го даде, добре е дошъл).

Засега толкова... Просто трябваше да излея тези чувства някъде, а какво по-добро място от това. Какво по-добро място да ви покажа как ме карат да се чувствам един филм, едни празници и една глупава равносметка... :)

P.S. Ето една от песните към филма, която когато чуя винаги настръхвам (парчето звучи по време на любимата ми сцена): [LINK]. Надявам се и на вас да ви повлияе по един или друг начин...

P.S.2. Гледайте филма! (ако нямате коледно настроение и искате да получите такова, или просто ако желаете да засилите настроението, което се е породило този месец у вас...)

P.S.3. Ако имате някакъв ваш си ритуал за страхотно коледно настроение, моля... постнете го в коментарите. Също така, ако е дошло вашето време за равносметка или просто искате да споделите нещо по темата... чувствайте се свободни, дори задължени да оставите мнението си. :)

P.S.4. Весели празници на всички! Желая ви адски много любов и добро настроение :)

Bobby, out!

Широко затворени очи

2009-12-22T12:44:00.004+02:00

Здрасти.

Днешната публикация е инспирирана от една страхотна песен на Слави Трифонов, носеща същото име като заглавието. Докато стоя и я слушам от около половин час, си мисля колко ограничени сме станали. Мисля си за това, че хората не "виждат", че хората са с "широко затворени очи".

Защо ли? Просто е - в днешно време е по-лесно да гледаш, но да не виждаш. Днес е нормално да си част от тълпата, да чуваш, виждаш и усещаш избирателно, да прекарваш възприятията си през цедилото на обществото, на новите морални ценности. В момента е човешко да си един от многото, да правиш и възприемаш като другите.

Ето защо аз стоя и разсъждавам - сам за себе си, поствайки тук тези мисли - не е ли глупаво това? Къде отидоха свободните възприятия? Защо се ограничаваме сами, след като светът, в който живеем ни предлага толкова много. Всичко, което трябва да направим е да махнем капаците от очите си, да свалим наушниците и да изхвърлим старите дебели ръкавици, за да можем да видим, чуем и усетим тази красота около нас, това разнообразие, в което сме погълнати. Трябва да оставим другите да се давят в сивота, а ние да се взрем дълбоко в себе си и да направим вътрешния си свят един с външния, да слеем нашето си, това вътре в нас с изобилието от чувства и мисли навън. Но е трудно... забравили сме как става... или поне не помним как да достигнем истинския потенциал на нашето истинско, индивидуално АЗ.

Но стига толкова разсъждения. Аз продължавам да слушам тази песен, мислейки. Единственото, което се надявам е, да съм ви накарал поне за частица от секундата да се замислите и да докоснете своето истинско АЗ, да достигнете потенциала на възприятията в себе си и да отворите съзнанието си. Благодаря за вниманието :)

P.S. ТОВА е живо изпълнение на въпросната песен... нежна, красива... чуйте я :)

P.S.2. "Мисля си - не е ли смешно това, че докато гледах с отворени очи не забелязах нищо и трябваше да ги затворя, за да видя..."

Bobby, out!

Неопределено

2009-12-21T22:44:00.012+02:00

Добър вечер...

Днес публикацията няма да бъде на определена тема, поради простата причина, че в главата ми се въртят твърде много идеи и мисли, и не мога да избера някоя от тях за заглавна.

Нека започна с това, че вече съм в моя роден Бургас и чувството е страхотно. Сняг, красива коледна украса, познати места и приятели - всичко това допринася за моето малко по малко градящо се коледно настроение, което изцяло липсваше докато бях в голяма София. Остава да направя ежегодишния предколеден ритуал - да изгледам един от най-красивите и силни филми, които съм гледал - Love Actually, който както всяка година ще налее коледното чувство сякаш с фуния.

Второ, преди час бе излъчен финала на новия сезон на българския Survivor. Там, сякаш напук на модерната злоба и завист, 250 000лв. взе едно обикновено българско момче, от едно обикновено село, който въпреки, че не блесна с нищо по време на играта, създаде впечатление у всички със своята сила, непреклонност, трезво мислене и най-вече, със своята честност. След като изгледах тазвечершното предаване и видях с каква радост всички избраха това просто момче и как всеки го поздравяваше за достойствата му, се зачудих, че може би не съм сам във виждането, че добродетелите не трябва да бъдат оставяни да се удавят в морето от модерна арогантност. А когато чух обикновените мечти и стремежи на този мой почти-връстник, в главата ми се завъртя мисълта: "А дали моите невероятни идеи за бъдещето си струват?". След това си отговорих сам: "Разбира се!". Разбира се, че си струват, защото какво сме ние без мечти, независимо колко са далечни? И по-важното - какво сме ние без честност, доброта и трезво мислене?

И последно, но не на последно място - въпреки, че поста ми с "ревю"-то на Avatar беше от преди няколко дни, сякаш не мога да спра да мисля за този филм. Постоянно гледам клипа към soundtrack-a (виж публикацията за повече инфо), слушам останалите мелодии от филма, преглеждам трейлъра и снимки от лентата, и си мисля как това, което преживях докато гледах филма, беше незабравимо... а в главата ми се върти една единствена идея: "Само да се върна в София и ще го гледам поне още един път!"

Това беше за тази вечер. Ако не пиша пост тези дни (което е малко вероятно, но въпреки това...) искам да пожелая на всички, които четат този блог, една незабравима Коледа, прекарана с любимите хора и дано повярвате в чудеса, защото иначе как точно очакваме те да се случат? ... Благодаря за вниманието :)

Bobby, out!

Movie review: James Cameron's "Avatar"

2009-12-19T00:08:00.011+02:00

I see you ... (по-добре не мога да започна пост-а, тези които са гледали филма ще ме разберат...)

Току що се прибирам от прожекция на новия филм на Джеймс Камерън - Аватар (при това на 3д кино) и нещото което имам да кажа е... ами, че нямам думи...

Колкото и да се старая да обясня това, което чувствам след като гледах филма, нищо, което кажа няма да излезе правилно, нито пък достатъчно силно... Боже, иска ми се да можехте да видите в главата ми и да почувствате това, което е вътре в мен, след прожекцията...

Красивите ефекти, невероятната история, спиращите-дъха моменти, идеите, които те изкарват извън релси със своята гениалност и още хилядите неща във филма, го правят несъмнено един от моите all-time фаворити. И въпреки, че сюжета на места беше леко предсказуем, това въобще не се усеща, защото когато гледате филма, вие попадате в една среда, която ви прекарва от смях, през настръхване, до сълзи (и да, тук говоря от личен опит, когато на 1-2 пъти по време на историята очите ми бяха влажни...). Наистина, няма нищо, което да мога да кажа, без да разкривам сюжета, което да може да обясни защо и как този филм успя да ме завладее от първата минута и сега, един час по-късно, още не ме е пуснал.

Но докато не видите сами, няма как да ви убедя, а просто ще слушате разказа на един пристрастен тип, който след 2 часа и 40 минути, прекарани в IMax салона, преобърна идеите си за филмите, излизащи в периода на "новото кино". И когато отидете да гледате тази гениална лента... трябва да ви помоля за няколко неща: не се разсейвайте, позволете си да потънете в атмосферата, гледайте красотата, чуйте невероятните мелодии, а когато излезете... ами купете си билет за следващата прожекция, защото определено си заслужава.

P.S. Avatar има един единствен недостатък... че за съжаление е само 2 часа и 40 минути...

P.S.2. "Well we will send them a message. That this... this is our land!"

P.S.3. Ето песента от кредитите, която е просто гениална: [LINK] , както и официалния трейлър на филма (за тези, които не са го гледали още): [LINK]

Bobby, out!

Амбициите

2009-12-15T14:37:00.011+02:00

Здрасти,

Попринцип пиша постовете си вечер, но днес ме е налегнала една такава работливост, та реших да изместя времето за публикация сега. Днес ще говорим за амбициите, амбициозността и амбициозните хора.

Наскоро водих един много интересен спор с моя приятелка именно на тази тема. И въпреки, че замалко да се избием, разговорът ни ме накара да се замисля. Има две основни мнения по идеята за амбициите и тяхната почва в България:

1) Хората в нашата мила татковина не успяват с амбиции и умения, а с пари и връзки. Всичко тук се движи само от факторите "рушвет" и "шуробадженащина" (каква звучна българска дума...) и кадърните хора нямат поле за изява. Учението не влияе на нищо и това, да имаш висше образование по-никакъв начин няма да ти помогне да бъдеш преуспял.

2) Уменията и амбициите са водеща сила, опълчваща се на връзките и парите (аз лично съм защитник на тази теза). В България човек може да успее с находчивост, знания и амбициозност, и не е задължително да дава пари "под масата" или да държи Бог за шлифера (въпреки, че това със сигурност помага...). Образованието е тук, за да насочва и специализира човек, в изпълнението на бъдещите му планове и цели, а това дали той ще приеме тези своеобразни съвети, зависи само и единствено от него.

И когато заговорихме за амбициозни хора, аз не мога да приема идеята, че след образованието си, задължително ще стана обикновен чиновник, мачкан от началници, и няма да успея да осъществя мечтите си - да се занимавам с публицистика или да отворя нощно заведение (а защо не и двете?). Приемам себе си за реалист и амбициозен човек, а не за мечтател, както някои биха ме нарекли. Но дали това е така... ще разбера след някоя друга година.

Пожелайте ми успех!

P.S. Постнете по един коментар да чуя вашето мнение :)

Bobby, out!

Опитомяването...

2009-12-14T11:54:00.001+02:00

Добър вечер...

Днес е една от онези странни вечери, когато се чувствам по начин, който и да искам не мога да обясня, но който ме кара да се замисля за разни неща от Живота.

Цял ден в главата ми се върти една единствена дума - "опитомен". Нямам представа защо, но докато не я използвам в нещо мое, тя няма да спре да ме преследва, просто нещата в моята глава стоят по този начин. И къде по-добре да постна нещо свързано с тази идея, от тук...

Какво е опитомяването? Когато човек чуе тази дума, първото нещо, което му идва на ум е (поне при мен е така) някое диво животно, което с течение на времето става домашно. Но какво е опитомяването в днешния свят, сега, когато всичко, от което имаме нужда е на една ръка разстояние? Отговорът за мен е прост: опитомяването днес е процес, при който превръщаме хората около нас в лични вещи, в неща, които имаме само за свои. Дали това ще са близките ни хора, приятелите ни или половинките, ние се стремим да ги откъснем максимално от външния свят и да ги запазим единствено и само за себе си. Не е ли това жалко? Не е ли жалко, че колкото и да отричаме това да е така, всъщност няма с какво да оборим тази идея? Всеки един от нас иска да бъде щастлив. И как по-добре да направи това, от това да затвори човекът (хората), кой(и)то обича в един своеобразен свят, хранейки ги само със своите любов и грижи, откъсвайки ги от другите (от тези, които по един или друг начин могат да му ги отнемат).

Но когато говорим за опитомяване, аз веднага се сещам и за друго - за нашия любим Малък принц и неговата лисица. Според книгата, "да опитомиш", означава "да се обвържеш", да бъдеш "един единствен на света" за някого, да усещаш неговите стъпки и да не се притесняваш да се приближиш към тихия звук, да свързваш дадени неща с този някого и когато ги видиш, това да ти носи радост. "Да опитомиш", означава да усещаш, да позволиш в живота ти "да грейне слънце".

Но стига толкова приказки... Мисля, че това беше достатъчно, за да изкарам от системата си тази дума, а и идеите свързани с нея... или може би беше само началото на разсъжденията в главата ми (когато легна и затворя очи, ще потвърдя кое от двете е...). Мерси за вниманието и се извинявам, че тазвечершната публикация беше толкова ... емоционална, просто имах нужда да я напиша :)

Bobby, out!

Wastebook

2009-12-13T23:15:00.005+02:00

Здрасти,

Днес ще бъда кратък, тъй като нямам какво много да кажа. Единственото, което искам да споделя е, че осъзнавам колко много време от нашия иначе така кратък живот, в днешно време бива зает от всевъзможни непродуктивни дейности.

Пример за това мога да дам със себе си: ето, имам да пиша курсова, с краен срок след 4 дни, а пропилях цялата си вечер във висене пред лаптопа, правейки.. ами, нищо. Ту refresh-вам Facebook-a, очаквайки някой да напише или постне нещо интересно, ту пускам Skype-а, където говоря с някой друг авер...

Защо е това? Толкова ли ни е омръзнало всичко, че търсим как да уплътним времето си с различни дейности, от които реално нямаме нужда, а и не получаваме кой знае какво удоволетворение?

Какво мислите по въпроса?

Bobby, out!

In an ocean of music we move with the flow...

2009-12-12T16:31:00.009+02:00

Стоя на дивана, пуснал музика, пиещ кафе (да, часът е 16:30, станах преди час) и се чудя: Защо не мога без музика?

Какво ни кара да желаем да чуваме тази поредица от звуци, караща сърцата ни да туптят и тялото ни да танцува в ритъм? Чудя се: Само аз ли съм така?

Докато слушам поредният красив вокал на поредното транс парче, в главата ми кънти идеята, че светът без музика би бил някак празен, груб. Не знам, доколко всички тези неща са само в моето съзнание, но сякаш за мен има един единствен наркотик - звукът, който ме кара да се раздвижа (телесно и мисловно). Защото докато слушам даден тип музика (според зависи от настроението), в главата ми бягат разни мисли, които ми подсказват, че съм още някъде там, живеещ и чувстващ. И въпреки, че звуча супер "експресивно" и дори се чудя дали думата, която трябва да използвам не е "лигаво", просто не мога да обясня по друг начин това, което е в мен.

Накратко: Музиката е красота, Музиката е живот, Музиката е усещане. Без нея аз бих бил загубен, бих бил празен и просто съществуващ, а не живеещ. И тук въпросът е: А вие как приемате тази уникална подредба от звуци?

P.S. Ето парчето, което ме вдъхнови да напиша този пост: [LINK]

P.S.2. Markus Schulz е бог! Снощи бях на негово парти в Yalta club и когато се върнах, можех да мисля само за едно: колко велико беше всичко! Ако ви кажа, че се насълзих, няма да ви излъжа...

Bobby, out!

LG (не марката, а "Life is Good")

2009-12-10T21:56:00.007+02:00

Добър вечер!

Първо искам да започна с това, че като първокурсник имах огромното щастие да празнувам първият си 8-ми декември с невероятна компания в Банско. Думата, която може да опише 3-те дена прекарани в празнуване е "незабравимо" (и не, не преувеличавам нито за миг). Ако някой от моите колеги чете това искам просто да му кажа едно голямо и несломимо "БЛАГОДАРЯ"!

Сега да видим другите ми мисли...

Животът е някак си твърде хубав. Наистина се опитвам да разбера и да вникна в съзнанието на тези, които се опитват неистово да излязат прецакани от него. Не знам дали проблемът е в мен и нося розови очила или просто другите са твърде заети да бъдат намръщени и не могат да възприемат колко е свежо всичко около нас. Наясно съм, че говоря като гаден оптимист, но всъщност съм точно такъв. И защо да не бъда?

В първия ми пост бях споменал максимата, водеща за мен в момента: "Perception is Reality" (БГ превод: "Възприятието е Реалност"). Нека обясня какво се крие зад това (ако не сте го разбрали вече). Идеята е такава, че това, което възприемаме и което ние смятаме, че е истина е самата реалност (или рано или късно ще се превърне в такава). Мисълта ми е такава: Аз решавам, че съм абсолютен, мазен, див сваляч. Обяснете ми, кой ще ме убеди в обратното? Ако започна да се държа като такъв, това става самата реалност. А после? После няма какво да те спре. Нужно ми беше време докато усвоя тази идея (не за сваляча... за Възприятието и Реалността), но сега, когато го направих, усещам, че всичко е наистина така. Доста хора са ме гледали странно и са се опитвали да ме оборят по тази идея, но когато човек свикне с мисълта, че всичко, което e в главата му е истина и рано или късно става реалност и наживо, е доста трудно да бъде разубеден.

И тъй като отново се отплеснах в писане на романи, мисля да спра дотук. Късно е, а и в последните дни съм спал тв-ъ-ъ-ъ-рде малко... Благодаря ви за вниманието (силно се надявам някой да чете този блог) и помнете, че ако вярвате, че сте с розови очила, то рано или късно съдбата ще ви поднесе такива (говоря метафорично разбира се... или не?). Дотогава се радвайте на всичко около вас и по никакъв начин не се оплаквайте... така вредите основно на себе си (а и на околните). До утре...

П.С. Коментирайте, интересно ми е какво мислите по въпроса с Perception-a и Reality-то :)

Bobby, out!

Да се оплакваш е модерно?

2009-12-07T16:53:00.001+02:00

Мислих днешният пост да е свързан с утрешния свят празник, 8-ми декември, но уви... След днешните ми лекции чашата преля. Сякаш съм паднал в яма, а всички хора около мен неуморно се опитват да я напълнят с разни оплаквания и тези, които не са нищо повече от жалванията на група мърморещи българи. Какво се случва?

Нормално ли е лектор, преподаващ както в СУ, така и в НБУ да започне да обяснява пред стая, пълна със студенти от втория ВУЗ, че тяхният университет има различни цели и ценности от образованието (това бе казано с една особена доза ... злоба, поради липса на по-добра дума в съзнанието ми), и че университетите нямат база за сравнение, поради факта, че преподавателите от НБУ са в голямата си част преподаватели от СУ. Не споря дали второто е така, тъй като не съм запознат в детайли с администрацията и преподаващите в НБУ, но самият факт, че този човек, както и другите като него преподават в нашия скъп (не като пари) частен ВУЗ, само по себе си означава, че не би трябвало да съществуват такива изказвания (ако не друго, то поне от колегиалност. Все пак, за да преподава той при нас, трябва да има причина, била тя и само парите...).

Ами всички онези хора, които постоянно се оплакват от всичко, което им се случи? Наскоро попаднах на група в така любимия ми Facebook, със звучното име (тук ще карам по памет): "Обзалагам се, че не само на мен ми писна в България да е мизерия!" По дяволите, тогава направете нещо по въпроса! Една тъпа група в една тъпа социална мрежа няма да направи живота ви по-лек!

А какво да кажем за постоянните репортажи по телевизията: "Всяко 3-то дете до 7-ми клас е пило бира поне веднъж в живота си! За Би Ти Ви Новините, аз бях На-баба-ви-хвърчилото (адмирации на един мой лектор за този често използван от него народен лаф)". Да, случват се такива работи... стига коментирахте, ами ги поправете. Да, разбирам, че за да се реши един проблем, то той първо трябва да бъде показан, но мисля, че имаме достатъчно показна и нито едно решение. А вие какво мислите по този въпрос? Дали родителите ще променят нещо във възпитанието на децата си, когато погледнат един такъв репортаж или просто ще кажат "Ужас... трябва да се направи нещо по въпроса!".

Мисля да спра дотук, че нещо се разпених (а и ще стане така накрая, че аз ще съм този, който се оплаква)... Ако имате мнение по този въпрос, моля ви, пишете коментар към поста. А дотогава: ако да се оплакваш е модерно, то нека всички ние бъдем старомодни... дори и ако това означава да си скъсаме дънките, да слушаме ретро и да пием долнопробна бира, излегнали се на някоя поляна под слънцето.

И сега аз да се оплача... писна ми от празници :D

Ето, утре е 8-ми декември, първият ми студентски празник и мисля да го изкарам подобаващо, със страхотна компания в Банско. А вие?

П.С. За всички, които още са в гимназия: изчакайте още няколко години... напълно си заслужава! :)

Това беше от мен за днес. Ще се видим/чуем/прочетем след няколко дни! :)

Bobby, out!

3, 2, 1, we have a liftoff (или пост N1)

2009-12-06T19:15:00.001+02:00

Ето го, ... Блогът!

От доста време ми се върти идеята за блог с мои размисли и страсти по lifestyle въпроси, а сега той е факт. Защо искам да правя такъв блог ли? Защо не?

Светът, в който живеем е интересен, обществото ни още повече. Няма нищо по-добро от това да намериш своята ниша в него, да се настроиш подобаващо и да започнеш да грабиш с пълни шепи от Живота. По мое скромно мнение, точно това правя аз в момента... или поне се опитвам :)

И още в началото, нека кажа някои неща за себе си - че съм едно обикновено момче, наближаващо заветните 20 години, от Бургас, живеещо и учещо в София. Интересувам се от музика, книги, писане (ако някой има желание да прочете нещо мое: това е линкът, или може да види последните ми три неща в притурката в дясната колона), от културата на Древен Египет, от философските идеи на Изтока, както и от всичко, що е свързано с обширната тема lifestyle.

Преди всичко обаче, искам да ви споделя нещо, което е неотлъчна част от ежедневието ми и за което ще научите от моите постове рано или късно. А именно фразата: "Perception is Reality" или както е казал българският народ - "Възприятието е Реалност". Засега дерзайте върху тази идея, а в някои от следващите публикации ще се спра на нея по-обстойно.

Дотук добре... дадохме старта на блога, а сега да дадем и края на първия пост.

Bobby, out!