Мараба.
Мисля, че след всичкото чудене измислих нещо. Измислих да ви говоря за малкото смотано гласче, което пищи във всеки един от нас. В някои ситуации, някои му викат интуиция, в други му викат инстинкт за самосъхранение, в трети му викат съвест, аз му викам смотаност (в повечето случаи). Имам предвид, че не винаги знаем кое е най-добро за нас. Нали? Да, мерси, че се съгласихте.
Ама нека си развия идеята по-добре, че да не звуча смотано. Първо, искам да ви кажа, че обичам тумата "смотан" във всичките й форми. Обожавам я. Второ, преминаваме нататък, осъзнах, че вътрешното гласче в повечето случаи ни тегли назад. Прави го с една единствена цел - имаме си комфортна зона, имаме си установени граници, и всичко, което не влиза в тях е "гадно". Еми да, ама не. Супер скучно е да живееш в комфортната ти зона. А всеки път, когато поискаш да прекрачиш тъпата граница, смотаното гласче се обажда. Обажда се твоята смотаност, която търси причини да не ти позволи да направиш крачката. Твоята смотаност е тази част от теб, която те държи на едно място, вее ти с палмово листо, налива ти коктейл в кокосов орех и не ти дава да погледнеш в другия край на плажа, където е пълно с полу-голи мацки. Така де, схванахте ми идеята.
"Добре, смотани сме, а какво можем да направим по въпроса?" - бихте ме попитали. Ами просто е - не бъдете. Имам предвид, че винаги, когато чуете гадното гласче, можете просто да кажете "майната му" и да преминете нататък, при голите мацки. В началото е криво, чувствате се некомфортно и леко (в различни степени) глупаво. След 5 минути минава, след още 5 вече сте в нова зона, която е с по-широки граници (нещо като Германия през ВСВ). Гадно става, когато гласчето ви има мегафон (както при мен се случва често) и ви крещи в главата постоянно, даже когато единият ви крак е от другата страна на преградата и мацките му правят педикюр... така де, образно казано. Гадно е 'щото може да имате ясна цел (както става при мен), да знаете какво трябва да направите (както става при мен), да сте напълно готови да го направите (както става при мен), но все да намирате дребното оправдание (както става при мен) - като например: "Ама сега не е точният момент.", "Ама сигурен ли си?", "Ама не е това точният начин." и т.н. и т.н.
И когато изяснихме тия неща, мисля че е време да си кажем "стига" и да минем на кисело мляко с бактерии... не, изтрийте от главата си последното. Казваме си "стига" и започваме да тровим малкото смотано ... нещо, като постоянно му натякваме, че можем. Не за друго, ами 'щото наистина можем. Тровим го с позитивизъм, тровим го със сигурност и няк'ви други такива готини качества и чувства. Пък после просто теглим една българска на палмовото листо и коктейлите и отиваме при мацките, 'щото там е купонът.
P.S. Колкото по-широка зона на комфорт - толкова по-голямо удоволствие от живота. Изпитана формула. Преди употреба, отровете малката гадина.
P.S.2. Вашите съвети са по-полезни за другите, отколкото за вас самите. В повечето случаи де. 'Щото нали се разбрахме, че не винаги знаем кое е добро за нас.
P.S.3. Не, че имам к'во да кажа повече, ама е модерно. 'Айде със здраве!
Bobby, out!
Публикации
