Носталгия

Хелоу :)

Днес... ами днес ще ви занимавам с малко мои си неща, ей така, от чисто удоволствие. От вчера ме е хванала някаква супер носталгична вълна към всичко онова, което съм правил преди 2-3-4-5 години. То не беше музика, не бяха филми, анимации и какво ли не. Но най-вече музика. Сякаш чрез нея мога да преценя колко и как точно съм се променил (и е дооооооооооооста). Не казвам, че сега ми е зле, просто и преди не е било тъпо, напротив. И не искам да говоря глупости, не искам да се обяснявам, искам просто да ви кажа, че всичко, което сме били, сме били заради причина. Дали, за да се поучим, дали, за да изградим себе си или просто заради разни странности - всичко минало е яко и не трябва да съжаляваме за него. Така си мисля сега де... знам ли дали наистина е така.

Спирам и ви оставям с едно старо парче, което сега, както и преди години, не мога да спра да слушам. Welcome to the oldschool, baby!

Oldschool Bobby, out!

Клиширана любов

Hey guys,

Първият ми пост хъх. Ще спестя обясненията, за това колко дълго трябваше да бъда убеждавана да напиша нещо. Мисля да ви говоря за най-клишираната тема, която може да съществува в 21 век – любовта. Попринцип това не е в моята област, но вчера, ровейки се безцелно из фейсбук попаднах на някакво американско проучване, за това което децата имат да кажат относно любовта. Прочетох всички изказвания поне по три пъти и само затвърдих мнението си, че ние големите нищо не разбираме от любов. Факт е, че с израстването биваме насочвани към различни коловози, отпътуваме с различни влакове към спирката “Убеждения” и малко по-малко променяме своите възгледи.

До тук, нищо лошо. Само че някъде там, на някоя от множеството спирки, на които спираме изхвърляме на перона най-важното и значимо нещо (за повечето от нас). Изхвърляме най-безцеремонно истинското значение на любовта. После я клишираме, започваме да определяме наши измислени критерии за това, какво е любовта и се ограничаваме сами себе си. Някак си успяваме да направиме най-върховното чуство в нещо ежедневно, банално и даже досадно на моменти. Не виждаме проявата на любов, там където я има, само защото тя не отговаря на нашите представи. Често казваме, че някой е спрял да ни обича, без да си дадем сметка, че той го показва по съвършенно различен начин.

Екзюпери е казал : Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. И ние много често имаме цветя до себе си, но с времето започваме да ги превръщаме в бодливи кактуси, само защото забравяме какво е любовта. Тя е вечно променяща се, а ние имаме тенденцията да се застояваме и да гледаме назад, чакащи само това, което винаги сме очаквали.

П.С *Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя*

С.