Book review: €14.99/9.99лв от Фредерик Бегбеде

Хей (махане за здрасти).

Наскоро бях писал в един празнеещ пост за това, че чета една невероятна книга - е, свърших я! И както бях обещал, тук е мястото за нейното ревю. Става въпрос за "14.99 euro" / "99 francs" / "9.99 лв" от френският писател Фредерик Бегбеде.

Запознайте се с Октав Паранго - рекламен творец в една от големите световни рекламни корпорации. Той е на тридесет и няколко години, пристрастен към кокаина циник, който тъжи за своята приятелка (която той сам е "прогонил"), а също така неистово се опитва да бъде уволнен (защото вече не издържа да бъде в центъра на този объркан свят на реклами, марки, брандове и пари). Дали защото самият автор се занимава с рекламна дейност от десетилетие, или просто защото е запознат до болка с проблемите на модерния свят, но в момента, в който захванеш книгата, ти осъзнаваш, че това е истината, пропита в 250 страници. Истината за днешния бизнес, истината за рекламата, истината за нашето общество, истината за тези, които го контролират, истината за този странен свят, изваден от контекста на неговия смисъл.

"9.99 лв" е наричана от някои "Манифестът на новата Революция", защото тя е цинична, груба, истинска, на моменти отвратително вулгарна, написана с цел да премахне капаците от очите на обществото. Тя е чисто и просто - нова и модерна. Да, въпреки, че я препоръчвам адски силно, ви предупреждавам, че захванете ли я, то правите това на свой риск. Защо ли? Ами именно, защото книгата е такава, каквато я описах в горните редове. Една голяма част от хората просто ще я захвърлят, може би дори ще се отвратят. Но имате ли нерви да я прочетете ще видите как пред вас се разгръща светът на "хай-лайф"-а, на хората, които биват модерните овчари, водейки след себе си стадата, наречени общество. Пред вас ще се разкрие един свят на пороци, циничност, живот, воден от модата, един свят на гениални идеи и хора.

- "Животът беше превзет от сутиени, замразени храни, шампоани против пърхот и самобръсначки с три ножчета. Човешкото око беше изкушавано повече от всякога: изчислено е, че до 18-тата си годишнина, всеки индивид е изложен средно на 350 000 реклами."

- "В света, за който ще ви разкажа, критиката се храносмила, нахалството се насърчава, доносът е възнаграден, оплюването е организирано."

- " Мням, мням ... толкова е хубаво да прониквам в човешкия мозък."

Това са само някои от хилядите интересни изречения, които ще срещнете в това четиво. Ще погледнете през очите на този наркоман. Но ще разберете, че освен кокаинът, за него има и други наркотици - като модата, изгубената любов и парите.

Издадена на 22 езика, "99 francs" прави фурор сред рекламната общност, както и сред широкото общество. Затова я препоръчвам силно на българинът, но на този бъларин, с отвореното мислене, с модерното виждане на нещата, на този българин, който знае, че има нещо повредено в мястото, където живеем, в този Свят, който толкова много обичаме. Правя това, просто защото другия българин (този, с остарялото мислене) просто няма да разбере истинското послание - а ако го направи - "Евала!", още по-добре, защото това ще означава, че някъде там има лъч надежда.

Засега от мен беше това. Благодаря ви за вниманието. Колкото аз съм впечатлен от тази книга (много), толкова ще се радвам тя да се хареса и на други. Мисля, че забравих да кажа, че има и филм, но както обикновено се случва, той е готин, но не може да стъпи и на малкия пръст на тази огромна книга! Хайде чао и... мислете, преди да следвате!

Bobby, out!

Свети Валентин или Празникът на Суетата

Hello and welcome to a "Hater's post" :)

От едно солидно количество време слушам Placebo, които ме карат да се чувствам креативно, а на моменти дори и романтично (нямам представа защо). Също така от още по-солидно количество време искам да направя пост за Свети Валентин. Когато двете неща се съчетаят се получава текстът, който ще прочетете по-надолу.

Днес, искам да говоря за 14-ти февруари (познат още като Свети Валентин (а за нормалния българин като Трифон Зарезан)). Искам да говоря за това, какъв парад на суетата е този така не-български празник. Искам да говоря и за това колко много не го харесвам. Не, не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против това да покажеш уникално много си любов към някой, но нима това трябва да става само в един единствен ден?!

Замислете се, имаш връзка с някого, обичате се (а може би е още рано за това, тогава просто изпитвате голяма привързаност един към друг), прекарвате колкото се може повече време заедно, смеете се, говорите си, правите някои не-толкова-прилични неща. Всичко това е нормално. А сега се замислете, нужно ли е да има специален ден, в който момъкът да купи букет и плюшена играчка на своята любима? Нужно ли е да има специален празник, когато да си кажете думите "Обичам те"? Аз поне не смятам, че е нужно...

Както май съм споменавал в някои предни постове, аз съм гаден романтик и нямам проблем с това, напротив - харесвам това свое качество, кара ме да се чувствам различен. И точно това мое качество, тази моя характеристика ако искате, ме кара да не харесвам този празник толкова много. "Иронично", бихте казали - "Никак даже", бих ви отвърнал. Това е така, защото всеки един човек с прилично чувство за романтика или просто привързаност (любов) към някого би се съгласил, че е глупаво да се прави толкова много шум в един ден за нещо, което се случва във всеки един от другите 364 дни. Не знам, може аз да бъркам (както обикновено обичам да казвам), но не мисля, че е така.

Някои биха казали "... ама това е празник на любовта! Да, аз обичам някой и през другите дни, обаче в този ден му го покзвам по специален начин!" Ами добре, съгласен съм, ама защо не му го покажеш например на 15-ти февруари, на рождения му ден, на деня, когато правите поредния "месец"? Защо в това общество е толкова важно да правиш нещо нормално само на определени дни или "празници"? Е, ще ви кажа защо - защото бизнесът с любов е нещо уникално. Кога друг път производителите на плюшени играчки ще продадат такова голямо количество от мечоци, патоци, зайчета и плюшени сърчица? Кога друг път цветарите ще имат толкова работа (освен може би 8-ми март, но това е друга тема)? Да, този празник е празник на пазара, празник на суетата, празник на лицемерната любов. И да, това е моето мнение, което не може да бъде оборено (колкото и да се опитвате).

Не знам дали ще се съгласите с мен, но аз лично (както си личи) не смятам за нужно в България да се вдига толкова голяма врява около един празник, който дори няма нищо общо с нашата народна култура! Българинът е поамериканчен, празнува чужди празници и купува продукти, свързани с тези празници, за да напълни чужди джобове! Не казвам, че по-добрият вариант е да празнуваш Трифон Зарезан и да се направиш на мотика. Обаче казвам, че е по-българското (не защото българинът е алкохолик (макар че може да се спори), а защото е традиционен български празник).

Това е моето мнение - Не харесвам Свети Валентин, Не харесвам тази показност на любовта (или привързаността), Не харесвам и това, че се вдига толкова шум около нея. Оставям празнуването на всички онези млади хора, които се побъркват от "любов" единствено и само на 14-ти февруари. Оставям празнуването и на онези, които въпреки, че се обичат всеки ден, са решили, че ТОЧНО ТОВА е денят, когато трябва да го покажат. Всички те може би си имат причина за това. Тяхна си работа. Аз Не харесвам този празник. Няма и да го празнувам (не само, защото за момента нямам с кой - въпросът е принципен, дори и да имах, пак не бих вдигал такава врява - да, бих направил нещо специално, но нямаше да се ограничавам само в един ден (14-ти февруари), защото един себеужаващ се гаден романтик показва своите чувства доста по-често).

Благодаря ви много за вниманието! Смятам в неделя вечер да празнувам един мой си празник - Празник на обикновения февруарски ден! Чао!

Bobby, out!

Февруарско...

Здрасти. Днес няма да говоря по някоя конкретна тема - твърде ми е "лежерно" за това.

Днес ще говоря за това, че както повечето студенти - и аз съм в сесия. Изпитите минават, при това усшено, и си отиват. Аз стоя в своят роден бургаски дом, пия бира и пиша в този блог. Навън е студено, някак негостоприемно, но това не ни инересува, защото сме твърде заети да търсим забавления.

Нямам идея защо пиша този пост, но може би е точно заради това - заради това, че нямам идея за какво друго да пиша. Хванал съм да чета една изключителна книга (като я свърша ще й направя ревю тук). Слушам и изключително много dubstep и drum'n'bass, като тук включвам и български изпълнители (чуйте [ТОВА]). Може и за това да направя пост, ще видим.

Наистина, ако имате някаква идея за нещо свежо - постнете я тук. Ще ми бъде интересно да видя за какво искате да четете, тъй като в това време, а и по време на сесия на мен ми е трудно да раждам добри идеи...

Хайде наздраве с поредния Heineken и да се надяваме, че скоро ще прочетете един нормален пост, с една нормална тема :)

Благодаря и чао! :)

Bobby, out!