Здрасти,
Попринцип пиша постовете си вечер, но днес ме е налегнала една такава работливост, та реших да изместя времето за публикация сега. Днес ще говорим за амбициите, амбициозността и амбициозните хора.
Наскоро водих един много интересен спор с моя приятелка именно на тази тема. И въпреки, че замалко да се избием, разговорът ни ме накара да се замисля. Има две основни мнения по идеята за амбициите и тяхната почва в България:
1) Хората в нашата мила татковина не успяват с амбиции и умения, а с пари и връзки. Всичко тук се движи само от факторите "рушвет" и "шуробадженащина" (каква звучна българска дума...) и кадърните хора нямат поле за изява. Учението не влияе на нищо и това, да имаш висше образование по-никакъв начин няма да ти помогне да бъдеш преуспял.
и
2) Уменията и амбициите са водеща сила, опълчваща се на връзките и парите (аз лично съм защитник на тази теза). В България човек може да успее с находчивост, знания и амбициозност, и не е задължително да дава пари "под масата" или да държи Бог за шлифера (въпреки, че това със сигурност помага...). Образованието е тук, за да насочва и специализира човек, в изпълнението на бъдещите му планове и цели, а това дали той ще приеме тези своеобразни съвети, зависи само и единствено от него.
И когато заговорихме за амбициозни хора, аз не мога да приема идеята, че след образованието си, задължително ще стана обикновен чиновник, мачкан от началници, и няма да успея да осъществя мечтите си - да се занимавам с публицистика или да отворя нощно заведение (а защо не и двете?). Приемам себе си за реалист и амбициозен човек, а не за мечтател, както някои биха ме нарекли. Но дали това е така... ще разбера след някоя друга година.
Пожелайте ми успех!
P.S. Постнете по един коментар да чуя вашето мнение :)
Bobby, out!
Публикации
