Вероятно за всеки от нас /за себе си мога да твърдя без всякакво съмнение/ има дни, в които нещата просто не потръгват или не се случват по начина, по който на нас ни се иска. В която и да е сфера от живота, за която се сетите. Народа е казал нещо от типа на „ който не е палил огън, той не се е опарил...” . И ако се замислите повърхностно /да, ще използвам думата „повърхностно” вместо планина от епитети и квалификации, дефиниращи „грандиозния” мисловен процес върху последната поговорка, просто защото много хора се опитват да направят лесното по-трудно и сложно отколкото е/, та ако се замислите, ще откриете, че народа е бил прав. Със опита идва резултата, а със резултата идва нашата човешка реакция, а със настоящото изречение може и да ви изникнат спомени от една не дотам известна реклама на произволен образователен канал /всъщност май беше Discovery, но не бих заложил живота си на това/. Както и да е, тезата ми е, че различните хора реагират по различен начин на неуспехите си и вместо да подредя отговорите в подточки или да ги селектирам по важност – познат от учебниците по биология от средния курс приом на вездесъщите им автори, аз си избирам да говоря за Злобата като последствие и отговор на проблемите. Ако пък настоящото се хареса, дано имам възможността да се превърна в „среднокурсов автор” в рамките на блога /в рамките на шегата, разбира се/.
Говорейки за Злобата, аз не ще пренебрегна и двете страни на проблема – т.е неприятните последствия, но и растящата мотивация, която я съпътстват и последват.
Както и при приемането на химични субстанции с цел ускорено физическо развитие /надявам се почитателите на метода прочетат и следващите редове :)/ приемането на злобата, агресията за движещ фактор, за решение на проблемите си има своите положителни и отрицателни страни.
От една страна, да бъдеш агресивен, е да си целеустремен, т.е агресията в една или друга степен ни превръща в зверове. Дали обаче на заситения след скорошен улов лъв му пука за останалата хищна част от фауната, останала образно казано „с пръст в устата”. Не мисля. Работата е там, че нито ние сме зверове /или поне така ни се иска да мислим/, нито живеем в толкова екстремна среда, където успехът е въпрос на живот и смърт. Затова и мнението на околните, а и собствената самооценка, е от голямо значение за това как ще ни възприемат те и по-важното в случая, поне за мен – какво мнение ще имаме за себе си. Това, което искам да кажа, е че реваншизма, прекалената амбиция, злобата /спортната злоба е пример за впрегната в полезно действие негативна емоция/, всички те, когато са в допустими граници, могат да бъдат от полза при решаването на някакъв проблем. В крайна сметка това, към което всички съзнателно или не се стремим, е прогресът.
Как ще го постигнем е въпрос на личен избор.
Публикации
