Haaave you met TED(.com)?

Стоях си тази вечер и си мислих за какво мога да направя следващия си пост. Мислих и се сетих. Защо да не е за последната ми ненормално голяма зарибявка, а именно TED.com. Нека ви разкажа.

TED е сайт, чието мото гласи "Ideas worth spreading." Това само по себе си говори много. Но нека все пак обясня за какво става въпрос. В сайта има над 700 клипчета, снимани на различни конференции, обхващащи десетки теми. От бизнес, през житейска философия, технологии и екология, до разтърсващи истории на хора, преживели какви ли не случки. В TED можете да научите страшно много, можете да се обогатите душевно, мисловно и интелектуално. И докато Facebook е една социална мрежа, целяща просто да свърже хората, TED е такава, целяща да свърже тези хора, които имат желанието да променят света... или себе си.

Шефове на корпорации, изобретатели, мотиватори или просто обикновени хора с добри идеи, всички презентатори в TED са специалисти в своята област и дават всичко от себе си, за да убедят публиката (и посетителите на сайта) в своята идея. С нови клипчета всеки делничен ден, сайтът гарантира десетки, а може би стотици часове прекарани по един ... интелигентен начин. Да, казвам го от личен опит, защото в последния месец съм прекарал сумарно дни в TED, без да повторя клипче и без да ми стане скучно дори за миг. Силно препоръчвам сайта на всички отворено мислещи хора, както и на тези, които искат да станат такива. Смятам, че няма да останете разочаровани.

P.S. Клипчетата са на английски, но на голяма част от тях има български субтитри.

P.S.2. Ако има тедстъри, които са регистрирани в сайта, нека ме намерят и ме добавят като приятел :)

Bobby, out!

Meet Patrick, he is an optimist.

Здрасти!

Понеже не съм писал нищо тук от ... една кофа време, от известно време се мъча неимоверно силно да измисля тема, да измисля „сюжет” за една проста публикация, та да се види, че съм жив. Мислих, мислих, чудих се и все удрях на камък. За сметка на това вчера, по време на разговор с моя приятелка, в главата ми веднага изскочи темата, изскочи публикацията, изскочи на бял свят блогърското в мен... ‘дето се вика.

Та затова днес ще ви говоря за ... това колко е важно да си позитивен (че аз мога ли да говоря за друго... особено в последно време, когато стоя нонстоп ухилен и си свиря с уста, ‘щото усещам, че светът е адски свежо място.) Всичко започна, когато вчера си купих стресбол (от тези меки, дунапренени топчета, ‘дето уж ги стискаш докато си страшно изнервен). Купих си тая жълта топка с нарисувано усмихнато човече на нея и от дума на дума, в разговор с една мацка (както казах по-горе), ми хрумна тази „теория”: Стресболът с хепифейс (да я наречем със звучното име Патрик) е една физическа метафора за един усмихнат човек. Този човек е мачкан за удоволствие от някакви глупаци, които искат да си избият агресията и кривотата някъде. Патрик обаче е супер голям оптимист с вечна усмивка на лицето си (направо ‘дето се вика, усмивката му е нарисувана...). И понеже е такъв супер голям оптимист, след като го смачкат (понеже не всички могат да се отърват от това), Патрик се връща в първоначалната си форма – кръгла, жълта и усмихната. Схванахте ли идеята? Адаптивност. Адаптивността му е майката.

Що не можем всички да сме като Патрик – оптимисти, дето колкото и да ги мачкаш, после винаги са усмихнати и позитивни. Всъщност можем... ама не искаме. Няма да ви описвам колко ми е добре, когато след кратка пауза аз съм пак този позитивен и усмихнат персонаж, с физическа метафора един жълт стресбол. И нямате представа колко много се радвам, когато откривам, че много млади хора са този персонаж, даже и без да се усещат. Жалкото е, когато видя някой, който просто се пуска по течението, ‘щото животът го изисква от него. Или пък, когато видя някой, който върви обратно на самото течение, просто защото го е страх да се пусне и да започне да гребе по течението, очаквайки големия водопад, по който трябва да паднеш, за да преоткриеш себе си. Тъпо е да се изразявам като някакъв поет, романтик, лирик или кретен (сещате се онази песен, нали?), обаче няма как иначе – това съм аз и такъв си се харесвам.

И понеже спирам да говоря, ще ви кажа, че искам да виждам повече позитивни хора, с позитивни емоции, ‘щото ми писна на шапката (олд скуул хумор) от мрачни, филмирани, емоционално-нестабилни и т.н. хора. Писна ми, ‘щото не живеем в шибан американски хай скуул сериал, а сме в България, 2010 година, на по 20 години сме (грубо говоря) и животът е пред нас. Вярно е, има някакви спънки, ама без тях не можеш да оцениш хубавите моменти, а повярвайте ми те са доста повече (независимо какво ви се е случило, винаги можете да видите хубавото). Айде със здраве (и с повече усмивки).

P.S. Очаквайте повече неща... ‘щото ми писна и да съм в креативна дупка. Bobby is back..

… and now is Out!

За самоусъвършенстването и мастурбацията.

Здрасти.

Тази вечер съм в един от много си режими. Всеки път, когато захвана да чета/гледам/уотевър-друго-такова-действие нещо по някоя тема, която ме вълнува доста, изпадам в едни особени състояния, които си наричам "режими". Накратко - всички друго спира да бъде важно, започвам да осъзнавам колко точно съм зарибен по тези неща, а цялата вечер мога да изкарам в разговори по тези въпроси. Сега, след като сте малко по-наясно с моите маниакални наклонности, нека минем към важната част - статията/поста.

Режимът ми за тази вечер е "самоусъвършенстването" и бе породен от един видео семинар на моят любимец - Neil Strauss (Style). Нещата, които този човек има като идеи и виждания за света/живота/човешките взаимоотношения, са повече от ... уникални. Именно тези негови идеи играят основна роля във формирането на моя светоглед (колкото и силно-абсурдно да звучи). Точно от този индивид научих неща като "Perception is reality"; от него научих, че Светът е такъв, какъвто си го направим; че нищо не е важно, докато не му обърнеш внимание; както и много, (наистина) много други. Обаче постът ми не е с основната идея да обяснявам колко много обичам Style.

Когато влязох в режима си за тази вечер, автоматично в главата ми изплува фразата от любимия ми филм (Fight Club) - "Самоусъвършенстването е мастурбация" (от там и заглавието на поста). И когато човек се замисли, това има адски много смисъл. Всеки един от нас се усъвършенства с цел да стане по-добър вариант на себе си -> това носи удоволетворение -> което пък ни повдига самочувствито и т.н. Е ако това не е някакъв вид душевна мастурбация, аз не знам кое е. И все пак си струва. Определено.

Всеки един от нас има възможността да се усъвършенства, да се опита да бъде повече отколкото е. И докато някои отричат тази възможност, твърдейки, че те са себе си и за нищо на света няма да се променят, аз съм на малко по-друго мнение. А именно, че е задължение на един индивид да се постарае да бъде по-добър от това, което е (адмирации за Нийл Щраус и за този ми възглед). Не заради друго, ами просто защото може. Защо да изпускаме шансове, да пренебрегваме възможности, само заради твърдоглавостта ни и заблудата, че сме перфектни. Ами не сме. Всеки един от нас е по-надупчен и от швейцарско сирене. Въпросът е дали ще се постараем да се научим, да се променим, запълвайки дупките. Аз съм избрал да го направя - или поне да се опитам.

Все повече хора обаче, започват да мърморят, да се самонавиват, че са нищо, че не се справят, а всъщност просто не искат да се отпуснат и да променят нещата. Други пък, са толкова обладани от мисълта, че са по-висши от другите, че дори се самозабравят, отказвайки да приемат факта, че всичко е само в главата им (и не, това не е Perception, а просто едно объркано Reality).

И докато за някои усъвършенстването е начин да преоткрият себе си (както е при мен), то нека тези, които все още правят бебешки крачки в тази посока, приемат просто, че самоусъвършенстваното е начинът да станем по-гъвкави и адаптивни в този глобализиран и бързо-променящ се свят. Не за друго... просто това е начинът да оцелееш в бетонната джунгла.

Мерси за вниманието и дано да съм успял да обясня нормално всичко, което е в главата ми.

Bobby, out!