За самоусъвършенстването и мастурбацията.

Здрасти.

Тази вечер съм в един от много си режими. Всеки път, когато захвана да чета/гледам/уотевър-друго-такова-действие нещо по някоя тема, която ме вълнува доста, изпадам в едни особени състояния, които си наричам "режими". Накратко - всички друго спира да бъде важно, започвам да осъзнавам колко точно съм зарибен по тези неща, а цялата вечер мога да изкарам в разговори по тези въпроси. Сега, след като сте малко по-наясно с моите маниакални наклонности, нека минем към важната част - статията/поста.

Режимът ми за тази вечер е "самоусъвършенстването" и бе породен от един видео семинар на моят любимец - Neil Strauss (Style). Нещата, които този човек има като идеи и виждания за света/живота/човешките взаимоотношения, са повече от ... уникални. Именно тези негови идеи играят основна роля във формирането на моя светоглед (колкото и силно-абсурдно да звучи). Точно от този индивид научих неща като "Perception is reality"; от него научих, че Светът е такъв, какъвто си го направим; че нищо не е важно, докато не му обърнеш внимание; както и много, (наистина) много други. Обаче постът ми не е с основната идея да обяснявам колко много обичам Style.

Когато влязох в режима си за тази вечер, автоматично в главата ми изплува фразата от любимия ми филм (Fight Club) - "Самоусъвършенстването е мастурбация" (от там и заглавието на поста). И когато човек се замисли, това има адски много смисъл. Всеки един от нас се усъвършенства с цел да стане по-добър вариант на себе си -> това носи удоволетворение -> което пък ни повдига самочувствито и т.н. Е ако това не е някакъв вид душевна мастурбация, аз не знам кое е. И все пак си струва. Определено.

Всеки един от нас има възможността да се усъвършенства, да се опита да бъде повече отколкото е. И докато някои отричат тази възможност, твърдейки, че те са себе си и за нищо на света няма да се променят, аз съм на малко по-друго мнение. А именно, че е задължение на един индивид да се постарае да бъде по-добър от това, което е (адмирации за Нийл Щраус и за този ми възглед). Не заради друго, ами просто защото може. Защо да изпускаме шансове, да пренебрегваме възможности, само заради твърдоглавостта ни и заблудата, че сме перфектни. Ами не сме. Всеки един от нас е по-надупчен и от швейцарско сирене. Въпросът е дали ще се постараем да се научим, да се променим, запълвайки дупките. Аз съм избрал да го направя - или поне да се опитам.

Все повече хора обаче, започват да мърморят, да се самонавиват, че са нищо, че не се справят, а всъщност просто не искат да се отпуснат и да променят нещата. Други пък, са толкова обладани от мисълта, че са по-висши от другите, че дори се самозабравят, отказвайки да приемат факта, че всичко е само в главата им (и не, това не е Perception, а просто едно объркано Reality).

И докато за някои усъвършенстването е начин да преоткрият себе си (както е при мен), то нека тези, които все още правят бебешки крачки в тази посока, приемат просто, че самоусъвършенстваното е начинът да станем по-гъвкави и адаптивни в този глобализиран и бързо-променящ се свят. Не за друго... просто това е начинът да оцелееш в бетонната джунгла.

Мерси за вниманието и дано да съм успял да обясня нормално всичко, което е в главата ми.

Bobby, out!