За онези, креативните мисли

Хелоу! Как сме? Защото точно в този момент аз съм 10 точки!

От известно количество време съм в едно нестандартно, но въпреки това страхотно настроение. Чувствам се някак креативно и просто не ме свърта на едно място.

В главата ми бушуват едни такива креативни мисли и идеи, които искат да излязат на бял свят и да създават каквото и да било творчество, но не мога да ги синтезирам в нужната "огнева мощ". В момента искам да пиша в този блог, искам да пиша разкази, искам да пиша вестник, искам да пиша за всичко! Искам и да правя музика (въпреки, че това няма как да стане... в никакъв вариант, в никоя паралелна вселена - нарачете го ... липса на талант). Искам и да чета - обикновени романи, неща по моята специалност (било то Пи Ар или обикновена реклама), искам да чета разни интересни неща в интернет, искам всичко! (но не съм някое виетнамче в реклама на българска банка!)

Чудя се - с кое да се захвана първо? За кое идеите ми ще стигнат най-много и ще успея да го завърша? И най-вече - кое ще ми е най-интересно? Не мога да си отговоря на тези въпроси, ама пък и не ми дреме. Просто защото мога да стоя в това си креативно състояние, да слушам красива музика и да се усмихвам тъпо. Но рано или късно, всичките идеи ще изригнат като вулкан и ще зарият всичко друго в съзнанието ми с една шарена пепел, от която ще се родят красиви неща - поне така си мисля.

И въпреки, че сесията ми наближава и имам да се занимавам с някои не-чак-толкова-яки неща, от известно време просто стоя и обмислям всевъзможни идеи и тяхната реализация - било то разширяване на блога и вкарване на още хора, които да пишат (какво мислите за тази идея? драснете по един комент), или пък създаване на семпъл студентски вестник с минимално финансиране, но много добра реализация и идеи, или може би задълбаване в интереса ми по психология и НЛП (невро-лингвистично програмиране), а защо не и хилядите други неща, които се вихрят в главата ми. Но стига съм ви занимавал, усещам, че започвам да ставам банален...

'Айде засега чао и да се надяваме, че поне някоя от тези идеи ще придобие реална форма и ще навлезе от царството на моето болно съзнание в нашата реалност!

P.S. чуйте [ТАЗИ] невероятна песен!

Bobby, out!

Утро в Бетонния свят (част 1)

Здрасти... тъй като бях осенен от една интересна идея, мисля да поразнообразя постовете в блога. От днес, в продължение на няколко (разхвърляни във времето) поста ще разкажа един своеобразен разказ, изобразяващ един обикновен, всекидневен човек, живеещ в света, който ние така добре познаваме и обичаме... Та нека започнем:

Част 1-ва : Утро в Бетонния свят

Гошо е като всички нас - обикновен, работещ, съвестен (но не винаги) човек. Сутрин, той се събужда, изпсува ранния час и става. Облича се и отива да се измие. После пуска телевизора, където попада на едни почти-еднакви предавания, различаващи се само по декора в студиата, водещите и техните нрави. Прави си закуска и сяда да я изяде, гледайки любимия си "сутрешен блок" по любимата си телевизия. И преди да замине за работа, той пуска своя компютър, за да провери фейсбука си и дали някой "онлайн" приятел му е писал.

След това, Гошо излиза от апартамента си и отива на работа или към университета (зависи от годините и социалния статус на Гошо, вие изберете кое) със своята кола втора употреба или с любимия на всички ни градски транспорт (изборът отново е ваш). Веднъж стигнал, той започва своята работа/учение (но това е тема за следващата част на разказа...).

По време на всичките си тези дейност, Гошо вижда само едно: докато е още в апартамента си, той вижда през прозорците само бетонните сгради, обградили го като затвор, вижда тераси, и някъде там, през отсрещните прозорци, той вижда други събуждащи се хора, вършещи същите дейности. Може би, през времето, прекарано в бетонната кутия, наречена дом, Гошо е видял поне малко от слънчевата светлина, озаряваща света навън. А когато излезе, нашият герой забелязва още бетон, мръсотия и зацапани цветове. Евентуално, но това става много рядко, той ще вдигне глава нагоре и ще види движещите се облаци, летящите птици и слънцето, което ще го заслепи със своята носеща-живот светлина.

По време на всичките си тези дейности, Гошо чувства само няколко определени чувства, каквито може би чувстват и повечето събуждащи се заедно с него хора: сънливост, нервност, чувства сивотата на ежедневието и обгръщащата го среда. Той има само едно желание: тези чувства да отминат бързо, но не се надява това да се случи...

to be continued...

Засега толкова... следващите части от "разказа" някой друг път.

P.S. идеята на "разказа" не е да ви поствам някоя от моите творби, а чрез повествование да се опитам да опиша света, в който живеем.

P.S.2. ще се радвам да чуя отзиви :)

P.S.3. няколко часа по-късно от постването на тази публикация, осъзнах, че едно страхотно стихотворение, което ми се е впило в главата, ще се впише идеално в тази картина. Затова ето - Самотният човек от Борис Христов.

Bobby, out!

Да пишеш или да не пишеш?

Добър ден.

Докато стоя и слушам музика в този топъл януарски ден, нещо в мен се разбушува. Може би защото досега преглеждах творбите си, може би защото допреди малко гледах интервюта с някои доста интересни български личности, а може би просто защото съм в едно от онези настроения. Но това няма значение...

Та докато стоя и правя тези неща се замислих за това, което правя от едно известно количество години насам - да пиша. Винаги, когато се чувствам странно или щастливо, или тъжно, или просто имам нещо различно от обичайните мисли в главата си, аз пиша. Дали ще са разкази или стихове, дали ще са произволни размисли или, както сега, постове в този блог, аз пиша. Това ми дава някаква свобода, която не мога да усетя по друг начин, защото повярвайте ми, опитвал съм. Чувството да седнеш и да излееш всички тези мисли и емоции черно на бяло е просто освобождаващо, отпускащо и изпълващо.

За мен няма по-добър начин за вентилиране на лошите неща, натрупали се по един или друг начин в теб, или просто показване на добрите емоции, които стоят прикрити там някъде... вътре. И въпреки че на моменти чувството, че искам да пиша е по-силно от мен, усещам, че идеите не идват. А някой път е просто обратното - идеите са в главата ми, готови и перфектни, но когато започна да ги създавам върху белия компютърен лист, всичко излиза погрешно... Не знам защо е това, наистина. Не ми харесва, но понякога не зависи от мен. ... И сега усещам, че влизам в излишни подробности, които не ви интересуват.

Затова нека направя едно заключение - писането е свобода и страст, която не можете да усетите по друг начин (поне аз не мога...). Ето защо, ако някога усетите този порив у вас, да излеете мислите и чувствата си на хартия или на компютър - направете го! И сега, докато пиша тези редове, усещам, че напливът да създам нещо е огромен, но идеите са някъде далеч... надявам се превозът им до моята глава да е бърз, защото иначе ще бъде лошо...

Благодаря ви за вниманието и да се надяваме, че скоро ще четете ново мое творение! Засега - чао!

Bobby, out!