Да пишеш или да не пишеш?

Добър ден.

Докато стоя и слушам музика в този топъл януарски ден, нещо в мен се разбушува. Може би защото досега преглеждах творбите си, може би защото допреди малко гледах интервюта с някои доста интересни български личности, а може би просто защото съм в едно от онези настроения. Но това няма значение...

Та докато стоя и правя тези неща се замислих за това, което правя от едно известно количество години насам - да пиша. Винаги, когато се чувствам странно или щастливо, или тъжно, или просто имам нещо различно от обичайните мисли в главата си, аз пиша. Дали ще са разкази или стихове, дали ще са произволни размисли или, както сега, постове в този блог, аз пиша. Това ми дава някаква свобода, която не мога да усетя по друг начин, защото повярвайте ми, опитвал съм. Чувството да седнеш и да излееш всички тези мисли и емоции черно на бяло е просто освобождаващо, отпускащо и изпълващо.

За мен няма по-добър начин за вентилиране на лошите неща, натрупали се по един или друг начин в теб, или просто показване на добрите емоции, които стоят прикрити там някъде... вътре. И въпреки че на моменти чувството, че искам да пиша е по-силно от мен, усещам, че идеите не идват. А някой път е просто обратното - идеите са в главата ми, готови и перфектни, но когато започна да ги създавам върху белия компютърен лист, всичко излиза погрешно... Не знам защо е това, наистина. Не ми харесва, но понякога не зависи от мен. ... И сега усещам, че влизам в излишни подробности, които не ви интересуват.

Затова нека направя едно заключение - писането е свобода и страст, която не можете да усетите по друг начин (поне аз не мога...). Ето защо, ако някога усетите този порив у вас, да излеете мислите и чувствата си на хартия или на компютър - направете го! И сега, докато пиша тези редове, усещам, че напливът да създам нещо е огромен, но идеите са някъде далеч... надявам се превозът им до моята глава да е бърз, защото иначе ще бъде лошо...

Благодаря ви за вниманието и да се надяваме, че скоро ще четете ново мое творение! Засега - чао!

Bobby, out!