On a July morning...

Здрасти! Дойде пак онзи момент от годината - моментът на Юлската утрин. Един момент, който определено има повече смисъл, отколкото му бива влаган в последно време. Един момент, който за жалост ще пропусна тази година.

July Morning е празник, празнуван в България още от 70-те години на миналия век. Празник, празнуван от едни странни хора, наречени "хипи"-та, но всъщност хора с отворено мислене за света около тях (или поне това е моето мнение). Няма да ви обяснявам какво е July Morning по принцип, а какво е той според (и за) мен. Дали ще приемете моето виждане е съвсем друг въпрос.

July Morning е един ден в годината, няколко часа, един празник, който обаче трябва да бъде преживян, а не просто "прекаран". Настроението, което се създава у всеки един (поне у повечето) от стотиците хора, насядали около огньове, на брега на морето, гледащи към тихата вода е невероятно. Приятели, музика, разговори, пиене (да... няма как да се мине без него, въпреки че напоследък сякаш July се празнува само и единствено заради алкохола) - всичко това допринася за страхотната атмосфера. А какво става, когато дойде момента за изгрева е нещо ... яко (по-добра дума не мога да измисля...).

Първите лъчи от Юлското слънце. Първите лъчи, които падат по вълнуващата се вода. Първите лъчи, които са уникално красиви. А хората, вторачили се в тях просто допълват гледката. Атмосферата е спокойна, красива, пречистваща. Ето това е магията на July. Поне за мен. Всичко звучи странно, хипарско и какво ли още не, обаче така го чувствам. Въобще не пренебрегвам пиенето с приятели на плажа, ама някак си аз лично се опитвам да "почувствам" атмосферата на празника, опитвам се да изживея всичко и да усетя абсолютното спокойствие, което бива породено от изгряващото слънце, галещо морето и ... така нататък. Трудно ми е да опиша всичко, което е в главата ми, когато се сетя за прекарването на този празник. Трудно е и заради това, че тази година ще го изпусна...

Това обаче, че няма да съм на брега физически, въобще няма да значи, че мисловно няма да виждам оранжевите лъчи, та било то и на сън... в София. Но въобще не се оплаквам, защото тук има други неща, които ме карат да се усмихвам :)

Благодаря за вниманието!

P.S. Ако не друго, то поне песента ме праща там - на пясъка, пред вълните, сред приятели. Чувствайте се поздравени!

Bobby, out!