Еротиката

Здрасти. Днес съм решил да не се впускам в размишления, а да направя един обикновен... наречето го, анализ. Този път нямам за идея да показвам лично отношение, а просто да отбележа нещо, което смятам за важно.

Става въпрос за Еротиката или модерната машина за пари. Може би няма човек от нас, който да не знае една "поговорка" на нашето общество, а именно - "Сексът продава". Надали има нужда да обяснявам какво означава това, но нека поне спомена - идеята е, че живеем в общество, в което голотата е намерила своята ниша и е достигнала ниво, което обхваща всяка част от нашето ежедневие. Но тук не говоря за тази, пошлата голота, а за естетическата такава - говоря за красотата (била тя женска или мъжка). Рекламите започват все повече да включват красиви индивиди на нашата раса - като започнем от клиповете, представящи пасти за зъби, минем през рекламите на парфюми и достигнем дори застрахователните такива (сещам се за една реклама на българска застрахователна компания, където млада дама тренира във фитнес залата... доста разголена. Дори една от репликите й беше "Не гледай там! Така стават катастрофите!").

Телевизията ни показва само красиви девойки, показващи прилична част от хубавите си тела, а лицата им са като извадени от сън на развиващ се тийнейджър (знаете какво имам предвид). Не говорим за "порно", не говорим и за "пошлост". Говорим за това, че естетическата и артистична голота и еротика са еволюирали в нещо, което е станало неразделна част от нашето ежедневие. Билборди, снимки във вестници и списания, реклами по телевизия, кино и какво ли още не. Всяка млада дама още от ранните си години започва да се гримира, да се поддържа, да боядисва косата си, да ходи по солариуми - всичко това е, може би, страничен ефект от цялата тази "еуфория на красотата". Всеки един от нас е виждал девойки на не повече от 15 години, които неистово искат да приличат на "красивите каки" от видео клиповете и филмите. Не казвам, че това е правилно - казвам само, че е факт, който никой не може да отрече. Обществото ни ражда все повече и по-обработени красавици, които имат една единствена цел - да карат противоположния пол да извръща глави по улиците.

Живеем в един глобализиран свят, където животът на всяка една известна личност е достъпен дори и за Гошо или Пенка от село Долно Нанагорнище. Дали техните деца, които са израснали в по-скромни условия, няма да искат да отидат в големия град, да станат красиви и да пробият в т.нар. "хай лайф". Да, кое дете не мечтае да е известно, красиво и богато. А защо само децата, дори и пораснали, много хора (включвам тук и себе си) искат името им да се чува, да бъдат нещо повече от другарите си. А как може да стане по-лесно това за една девойка, от това тя да се поддържа (и дори много повече от това) и по този начин да бъде забелязана по-лесно.

Преди време бях написал пост, който разглеждаше тема, близка до тази. Но докато там говорех за това, че еднаквостта и пошлостта са нещо модерно, тук искам да наблегна повече на това, че всъщност тази мода има първоизточник, който ни се набива в очите всеки ден - а именно тази "естетическа еротика", която виждаме навсякъде. Да, когато говорим за този тип красота, ние си представяме най-често бляскавите списания, с красивите модели. Ето защо искам да отбележа, че за да бъде нещо красиво и артистически еротично не е задължително то да прилича на "чалга продукт". Не е задължително да се поддържа тази мода на еднаквостта, защото ако се загледаме в обществата на Запад, ще забележим, че еротиката там не е пошла - напротив, тя е нещо издържано и привличащо очите с качества различни от сексуалното желание.

А дали цялата тази система на "сладките и приятни за очите" индивиди не е създадена с една проста цел - печалба? Не мога да дам конкретен отговор, но някак си клоня към "ДА". Пари се правят с модерни идеи, а какво по-модерно от нещо, което е в мислите и пред погледите на хора от всички възрасти? Но да не навлизаме в тази тема, защото е твъ-ъ-ърде дълга. :)

Мисля, че нахвърлих основните точки на това, за което исках да говоря. Да, по тази тема може да бъде писано (говорено) с часове (и множество редове), но не мисля, че тук е мястото. Ако имате някакво мнение по този въпрос, моля ви споделете го. Благодаря ви за вниманието.

Bobby, out!

Вампиризмът като мода

От известно време ми се върти тази идея в главата. Ето я и черно на бяло.

Става въпрос за тази своеобразна "мода", по която всички са полудели в последните няколко години. В днешно време, всичко, свързано по някакъв начин, с вампири е отвратително вървежно. "Едуард е толкова сладък!", на което някоя млада девойка отговаря с "Не е вярно, Джейкъб е в пъти по-готин!". Мисля, че в дадения пример, всички разбирате какво точно имам предвид.

Twilight-модата е нещо невероятно популярно! По дяволите, наскоро дори забелязах, че в един от софийските мол-ове има реклама на кола по един особен начин - "Каква кола би карал ако беше безсмъртен?", като този слогън бе придружен с така красивите жълти очи на Едуард Кълън (боже, докато пиша името настръхвам от кеф...). Не, не го разбирам! Не разбирам защо всички се прехласват по тази история, като може би дори не подозират, че идеята е по-крадена и от медна жица в ромски квартал. Някой от Twilight-феновете чувал ли е за The Vampire Diaries? Дали някой знае, че тези книги са публикувани около 10 години преди така небеизвестната Twilight Saga? А дали някой знае, че историята е общо взето същата - вампир, който не пие от хора, влюбен в тийнейджърка, която учи в гимназия? Да, няма върколаци, които да се бият с вампирите... но някой сеща ли се за Underworld? Не знам... може тези асоциации да са просто дело на моята болна глава. (Между другото има сериал The Vampire Diaries, в който дори има и нещо като българско участие. Даже е приличен и става за гледане.)

А къде изчезнаха добрите стари времена, когато на мода бяха вампирите от The Vampire Chronicles на Ан Райс? Толкова отдавна ли беше времето, когато хората гледаха вампири във филми като Interview With The Vampire? Както много от моите приятели биха могли да потвърдят, от край време съм абсолютен зарибеняк по темата вампири. Но в цялата тази "модерна" суматоха, "изродясали" и "романтични" вампири като Едуард Кълън ми идват малко нанагоре. Няма го добрият стар Лестат, няма я добрата стара Луизиана от XIXв., няма ги и вуду ритуалите... няма го и Дракула. В момента вампирите са просто неразбрани хора, които са безсмъртни и, забележете, на слънце светят като диско топки! Е, наистина не го разбирам. Ако проблемът е в мен, добре... ама някак си май не е.

Като споменах Дракула се сетих и за Bram Stoker's Dracula с Киану Рийвс, както и за едноименната новела. Сетих се и за съвсем другата представа за вампирите в Blade. Разбирам, че за една средностатистическа гимназиална ученичка е нормално вампирите да са мили, романтични и влюбени в тяхна съученичка, ама по начало не е това представата за тях. Не и в традиционната източноевропейска митология, не и във т.нар. "вуду" митология, не и в истинските, стойностни романи (като гореспоменатите такива на Ан Райс). Но както и да е...

Стига толкова, че почнах много да hate-я. Нямам нищо против хората, които харесват Twilight, нито имам против феновете на grandmaster Едуард Кълън (което не значи обаче, че ги разбирам). Имам просто един призив - докоснете се и до другата страна на монетата. Прочетете и нещо различно, свързано с тази тема, особено след като очевидно се интересувате от такъв тип ... "създания". Ако ли не - здраве да е, поне опитах. Мерси за вниманието.

Bobby, out!

Ден в Бетонния свят (част 2)

Здрасти! Мисля, че днес е денят, когато ще постна втората част от трилогията за Гошо. Но преди това нека направим едно:

Previously on "The Concrete World":

... Гошо е обикновено момче, с обикновено сиво ежедневие като всеки от нас. В предния епизод ние видяхме неговата сутрин, изпълнена с размисли, криво настроение и бетон. Как ли ще продължи историята...

... and now, the next part of the story:

Част 2-ра: Ден в Бетонния свят

Гошо стига своята работа/университет с едно прилично закъснение (все пак трафикът в града му е гаден). Там той сяда или в някоя работна кабинка/зад някое бюро, или се набутва в стая, пълна с други Гошовци, които "попиват" знания от някой възрастен Пешо. Но май ще е по-добре да разделим разказа ни:

1) Гошо е завършил (или не) университет и работи: Веднъж, застанал зад своето бюро/в своята кабинка, Гошо започва своят неистов труд, за да може да си позволи наема на апартамента си, а и все пак идва годишнината с приятелката му - ще трябва да купува подаръци. Той е сложил своите очила, които лекарят му е казал, че ще предпазват очите му от вредните лъчения на компютъра, и щрака като подивял с мишката - дали ще търси информация, дали ще пише доклади, дали ще смята нещо счетоводно, или просто ще реди пасианси - това няма значение, защото е важно да прави някаква дейност. Така минава голяма част от работния ден на Гошо. Е, с малко изключения разбира се: често си прави почивки, за да изпие по чаша кафе с някой колега, с когото обсъждат снощния мач или някоя красива колежка. Той също така винаги успява да намери време да поговори и по телефона - с приятели, с роднини, с половинката си. Общо взето Гошо разбира, че работата му е леко скучна и затова винаги успява да намери начин да се разведри.

Този път мислите и чувствата му са някак по-различни - отегчението е пак налице, но е някак притъпено от всевъзможните дейности, с които Гошо, като един млад човек (може би само по душа), намира, за да се разсея. Той отново осъзнава, че е обграден и затворен в клетката на бетона, но вече се е събудил (часът е да кажем 2-3 следобед) и осъзнава, че това е нормално, че това е светът, в който живее, независимо дали му харесва или не. Той малко по млако успява да усети, че не може да се измъкне - да, облаците са там горе и все още се движат красиво - да, той все още може да си представя, че лети - да, той прави тези неща, за да измъкне съзнанието си от оковите на сивотата - но също така той разбира, че това не е истината, а все пак Гошо е здраво стъпил на земята младеж. Ето защо той върши своята работа, печели своите пари, живее своят живот, а другото е само в съзнанието му - тайната надежда нещата да се променят.

И при всички тези неща, Гошо постоянно гледа часовникът си, защото знае, че свърши ли работния ден, съзнанието му ще изплува и ще вземе превес, защото вечерта ще бъде страхотна.

2) Гошо е студент: когато вече е в стаята, където се провежда лекцията/упражнението му, Гошо намира своите приятели и сяда до тях. Там ще прекарат поне час и половина (в най-добрият случай), затова и ако човек се огледа ще види как другите Гошовци са се разпределили също по групи (наречете ги ако искате "групи по интереси"). Лекцията върви страшно бавно, а Гошо и компанията му просто са спряли да слушат - те или играят белот, или гледат някое клипче в интернет на телефона/лаптопа на някой от тях, или просто говорят за снощния мач или обсъждат някоя красива тяхна колежка. И след известно количество време, това скучно занятие свършва и Гошо и неговите приятели отиват в близкото до университета кафе (съмнява ме да е само едно, но нека за доброто на разказа да не излизаме в подробности). Те сядат там, а малко по малко към тях се присъединяват други тяхни колеги (или колежки). Започва бурно обсъждане на предишната лекция, започва обсъждане на лектора, а и на другите им преподаватели и курсове. Не след дълго разговорът се отмества в тема, която вълнува всички на масата - дали ще е музика, дали ще е кино, дали ще говорят за някоя дискотека - това няма значение. Нашите герои се забавляват и то искрено. Но времето отминава и те отново се забиват в някоя малка, прашна и задушна стая, а този път, пред бялата дъска, с маркер в ръка, е застанала някоя Петранка. Така минава денят... а Гошо и приятелите му чакат той да свърши по-бързо.

В този обикновен ден, Гошо вече е забравил скучните си мисли от сутринта, забравил е да бъде сив и крив, и е станал ведър, бодър и с ум, по-остър от бръснач. Хуморът за малко да го удави, а приятелите му не му дават и за миг да се вглъби в себе си. Дали е защото са все млади хора, обичащи живота, или просто всички те са сами по себе си едни ходещи сиви петна, които обаче, като се съберат създават цветова гама, по-шарена от тази на дъгата? Не е важно, важното е, че този наш университетски Гошо е различен - той е сякаш младият ни, тийнейджърски Гошо, но без скучните ограничения на родителите, готов да се впусне в света и да гребе от него с пълни ръце...

to be continued...

Ами това беше втората част - нещата сякаш се избистрят за нашия герой - бетонът сякаш изчезва (или просто Гошо спира да мисли за него/или просто е открил как да прати мислите сив друга посока). Очаквайте скоро и последната част, където ще видим вечерните/нощните приключения на Гошо. Благодаря ви за вниманието :)

Bobby, out!