Ден в Бетонния свят (част 2)

Здрасти! Мисля, че днес е денят, когато ще постна втората част от трилогията за Гошо. Но преди това нека направим едно:

Previously on "The Concrete World":

... Гошо е обикновено момче, с обикновено сиво ежедневие като всеки от нас. В предния епизод ние видяхме неговата сутрин, изпълнена с размисли, криво настроение и бетон. Как ли ще продължи историята...

... and now, the next part of the story:

Част 2-ра: Ден в Бетонния свят

Гошо стига своята работа/университет с едно прилично закъснение (все пак трафикът в града му е гаден). Там той сяда или в някоя работна кабинка/зад някое бюро, или се набутва в стая, пълна с други Гошовци, които "попиват" знания от някой възрастен Пешо. Но май ще е по-добре да разделим разказа ни:

1) Гошо е завършил (или не) университет и работи: Веднъж, застанал зад своето бюро/в своята кабинка, Гошо започва своят неистов труд, за да може да си позволи наема на апартамента си, а и все пак идва годишнината с приятелката му - ще трябва да купува подаръци. Той е сложил своите очила, които лекарят му е казал, че ще предпазват очите му от вредните лъчения на компютъра, и щрака като подивял с мишката - дали ще търси информация, дали ще пише доклади, дали ще смята нещо счетоводно, или просто ще реди пасианси - това няма значение, защото е важно да прави някаква дейност. Така минава голяма част от работния ден на Гошо. Е, с малко изключения разбира се: често си прави почивки, за да изпие по чаша кафе с някой колега, с когото обсъждат снощния мач или някоя красива колежка. Той също така винаги успява да намери време да поговори и по телефона - с приятели, с роднини, с половинката си. Общо взето Гошо разбира, че работата му е леко скучна и затова винаги успява да намери начин да се разведри.

Този път мислите и чувствата му са някак по-различни - отегчението е пак налице, но е някак притъпено от всевъзможните дейности, с които Гошо, като един млад човек (може би само по душа), намира, за да се разсея. Той отново осъзнава, че е обграден и затворен в клетката на бетона, но вече се е събудил (часът е да кажем 2-3 следобед) и осъзнава, че това е нормално, че това е светът, в който живее, независимо дали му харесва или не. Той малко по млако успява да усети, че не може да се измъкне - да, облаците са там горе и все още се движат красиво - да, той все още може да си представя, че лети - да, той прави тези неща, за да измъкне съзнанието си от оковите на сивотата - но също така той разбира, че това не е истината, а все пак Гошо е здраво стъпил на земята младеж. Ето защо той върши своята работа, печели своите пари, живее своят живот, а другото е само в съзнанието му - тайната надежда нещата да се променят.

И при всички тези неща, Гошо постоянно гледа часовникът си, защото знае, че свърши ли работния ден, съзнанието му ще изплува и ще вземе превес, защото вечерта ще бъде страхотна.

2) Гошо е студент: когато вече е в стаята, където се провежда лекцията/упражнението му, Гошо намира своите приятели и сяда до тях. Там ще прекарат поне час и половина (в най-добрият случай), затова и ако човек се огледа ще види как другите Гошовци са се разпределили също по групи (наречете ги ако искате "групи по интереси"). Лекцията върви страшно бавно, а Гошо и компанията му просто са спряли да слушат - те или играят белот, или гледат някое клипче в интернет на телефона/лаптопа на някой от тях, или просто говорят за снощния мач или обсъждат някоя красива тяхна колежка. И след известно количество време, това скучно занятие свършва и Гошо и неговите приятели отиват в близкото до университета кафе (съмнява ме да е само едно, но нека за доброто на разказа да не излизаме в подробности). Те сядат там, а малко по малко към тях се присъединяват други тяхни колеги (или колежки). Започва бурно обсъждане на предишната лекция, започва обсъждане на лектора, а и на другите им преподаватели и курсове. Не след дълго разговорът се отмества в тема, която вълнува всички на масата - дали ще е музика, дали ще е кино, дали ще говорят за някоя дискотека - това няма значение. Нашите герои се забавляват и то искрено. Но времето отминава и те отново се забиват в някоя малка, прашна и задушна стая, а този път, пред бялата дъска, с маркер в ръка, е застанала някоя Петранка. Така минава денят... а Гошо и приятелите му чакат той да свърши по-бързо.

В този обикновен ден, Гошо вече е забравил скучните си мисли от сутринта, забравил е да бъде сив и крив, и е станал ведър, бодър и с ум, по-остър от бръснач. Хуморът за малко да го удави, а приятелите му не му дават и за миг да се вглъби в себе си. Дали е защото са все млади хора, обичащи живота, или просто всички те са сами по себе си едни ходещи сиви петна, които обаче, като се съберат създават цветова гама, по-шарена от тази на дъгата? Не е важно, важното е, че този наш университетски Гошо е различен - той е сякаш младият ни, тийнейджърски Гошо, но без скучните ограничения на родителите, готов да се впусне в света и да гребе от него с пълни ръце...

to be continued...

Ами това беше втората част - нещата сякаш се избистрят за нашия герой - бетонът сякаш изчезва (или просто Гошо спира да мисли за него/или просто е открил как да прати мислите сив друга посока). Очаквайте скоро и последната част, където ще видим вечерните/нощните приключения на Гошо. Благодаря ви за вниманието :)

Bobby, out!