сряда, 13 януари 2010 г.

"Върви при другите намазани с грим..."



Отново започвам с песен... невероятна песен при това! Освен, че ми се е набила отвратително много в съзнанието, тази песен има един интересен текст, който реално е причината да напиша този пост. А именно:

I've been roaming around,
always looking down at all I see.
Painted faces fill the places I can't reach.

И тъй като уча в един ... интересен университет (НБУ), нещо постоянно ми прави впечатление - хилядите намазини, модерни лица (и мъжки, и женски). Впечатление ми прави не за друго, а защото забелязвам как в последните 15-тина години нашата българска социална култура се променила коренно. И въпреки, че като мъж нямам как да се оплаквам от това, че девойките се поддържат (това е меко казано...), има случаи, когато всичко е в едни невероятни мащаби и накрая просто оставам потресен.

Ето пример: преди няколко дни, по време на обичайната почивка между лекциите, пиех кафе с колеги на партера на университета и покрай нас мина "стадо" (не искам да има обидени жени...) натруфени и префърцунени (винаги съм обичал тази дума) девойки, които на пръв поглед бяха излязли от конвейра и бяха тръгнали да търчат из нашия красив свят. И да, въпреки, че имаше разлика (примерно в цвета на косите.. забележете, измежду тях имаше и брюнетки!), всичко бе някак като в сюрреалистичен филм... сякаш бях в Матрицата и това беше някоя бъгната програма (извинявам се за компютърния термин) - всички тези девойки (ако не се лъжа 4 на брой) бяха с мощно топирани коси, силикон (да, въпреки че не съм сигурен, съм готов да се обзаложа), двеста и петдесет метрови крака, обути в адски тесни дънки, прилично-големи деколтета, а по лицата им бе застинала една и съща физиономия - гримът беше толкова много, че когато решат да го свалят, той щеше да се отлепи като отливка от лицата им. ... Но още по жалкото в цялата ситуация е ... че това не е само в моя университет, не е и само в София...


Нашата цяла модерна социална култура е изградена върху един модел на външен вид и държание ("мутренски"-я такъв):
1) при мъжете това са огромните мускулести тела, носенето на анцузи, карането на страшно скъпи коли и свръх-арогантното държание тип "лошо момче".
2) при жените - вече описания в примера външен вид и държанието тип "страшно готина, лесна (или точно обратното - адски надута) и, с извинение, куха кукла".
И въпреки, че това не са съвсем задължителни образи, в които всички влизат (слава богу!), те са един сигурен начин да бъдеш смятан за "вървежен" и да имаш купища успехи с противоположния пол, а понякога и професионални такива.

Но за моя голяма радост (и с това приключвам), някъде там виждам светлината в края на тунела - виждам, че в моето поколение (и силно се надявам в следващите) има една тенденция, която малко по малко избутва тези два социални калъпа, по които се изливат постоянно нови клонинги, които завземат местата за социален живот. Тази тенденция, за която говоря може би идва от западната култура, която навлиза с бързи обороти в нашето балканско общество. Тази тенденция, за която говоря, въпреки това, че не бива възприемана от всеки, е по-добрия от двата варианта (поне по мое мнение). И тук е момента да разкрия за какво говоря:
1) обличането и външния вид - силно индивидуализиране, граничещо с последните думи на модата (или поне доближаващо се), младежки (истински модерен) начин на обличане и използване на аксесоари, различни от обичайната мутренска малка чантичка (или паласка).
2) държание - в този образ, за който говоря, държанието е нещо отново силно индивидуално - всеки бива себе си (или поне се опитва), погледът малко по малко бива преместен от АЗ към ДРУГИЯ, което за мен е един добър признак за развитие. Арогантността отново е на лице, но в едни по-нормални граници, и въпреки че понякога "лошото момче" пак се показва, то е не толкова първично и агресивно, а сякаш изкарано от някое списание - с чувство за хумор и определено имащо стил.

И нека обобщя - балканските модели, доведени с тъй наречените "мутренски години", въпреки че все още е на мода, малко по малко започват да губи интереса си и да дават място на един западен тип изглеждане и държание, които напомнят, че освен тела, в тази няколко хилядна еволюция, хората са развили разум и социални качества. Но кога точно (и дали въобще), този мутренски модел ще изчезне... един господ знае. Важното обаче е, че малко по малко основата му бива разклатена (и отново трябва да отбележа, че той все още доминира). А както знаем - за да направим един своеобразен "преврат", трябва да започнем все от някъде тази социална революция!

Благодаря ви за вниманието и чао :)

P.S. знам, че песента в началото нямаше много общо с темата ... но е страхотна и трябваше да я постна все някъде из блога :D Затова... чуйте я при всички положения!

Bobby, out!

7 коментара:

  1. Емануела е крайна точилка, а Митьо Крика е/ беше един от най-добрите powerlifter-и на България.

    Къв е проблема :P

    Иначе - кур за курвите!

    ОтговорИзтриване
  2. хахаха, аз не съм казал нищо за тяхните качества или за това, че Емануела не е яка (в смисъл, очевидно е, че е фурия...)

    Просто докато търсих снимки да представя "социалните калъпи" тия двете ми се набиха на очи :)

    ОтговорИзтриване
  3. Zoze, като цяло си прав, както обикновено, но..
    Даваш го прекалено обобщаващо. Аз не виждам нищо лошо в това да прекарваш по някоко часа седмично в залата и да си купиш скъпа кола (ако си си заработил парите по правилния начин де). Пък и анцунгът е доста удобен за да отидеш до магазина ;)
    Мисълта ми е, че като цяло съм съгласен с тебе и тая култура и на мен не ми е приятна, но знам че можеш да пишеш маааалко по-конкретно, защото така се получава една твърде обобщаваща картина, която е лека двусмислена. (да кажем че и аз в момента направих някакъв структуриран опит за градивна критика ;))

    ОтговорИзтриване
  4. Брат, съгласен съм с тебе. По принцип се старая да не бъда толкова обобщаващ, ама не винаги се получава. Нямам нищо против ходенето на зала и поддържането (нито карането на скъпа кола), просто тук, конкретно имах впредвид това "модерно прекаляване" с хубавите неща, което само по себе си не води до нищо хубаво.

    И да, мерси за критиката. Ще се постарая да променя това и да говоря по-конкретно по такива теми :)

    ОтговорИзтриване
  5. Mм, само да спомена, че лично аз забелязвам следната тенденция по варненските улици. Хлапетата (разбирайте 7мо класници +2,3 гоидни) са или ултра, хипер, мега модерни с уклон към чалгарията (или "фешъни" :Р) или се мъчат да приличат на скейтърчета. Лично на мене ми допадата повече вторите, но както каза приятелката ми, тия хлапета дето се движат с едни дънки, тениска и яке, съвсем обикновени, изчезнаха някъде.

    ОтговорИзтриване
  6. Възможно е. Вярно е, че в Бургас работите са извратени и там винаги е ерата на 90-те години и мутренските истории, ама тука в София сякаш и аз я забелязвам тая тенденция, като определено тия "фешъни" са или адски претруфени, или съвсем обратното - нормални момчета, които просто се обличат по един по-модерен начин (което на мен определено ми допада, още повече, че и аз се старая да бъда такъв).

    Но ще минат години, ще видим как ще се развият нещата и дали ще излезем от Анцунг-мутра-ленд или ще си останем същия Абсурдистан (не съм сигурен чие беше това определение, но ми харесва и мисля да го използвам).

    ОтговорИзтриване
  7. Привет! Съвсем случайно попаднах на този блог и на тази публикация. Искам да ти кажа, че си адски прав за "стадата" (много точно употребена тума) от конвейрен тип жени, които непрекъснато вършеят из коридорите на НБУ (аз също уча в това снобарско място).
    Много правилно си забелязал момента с прекомерно дългите крака. Интересно е, че от стари времена хората са знаели, че има някаква връзка между душата и тялото, т.е. че душата дава отражение върху физиката (напр. Лeoнардо да Bинчи се занимава с това). Не съм аз този който може да постави диагноза, това ме наведе на някои размисли, защото това с дългите крака е повече от ясно, че се е развило като една стабилна тенденция. И най-лошото - то е абсолютно показателно за пътя, по който човекът е поел. Човекът сякаш започва да се разделя на две част, да изгубва ЦЯЛОСТНАТА си форма, да изгубва изобщо тялото си. Изгубва се напълно цялостната и хармонична структура на човешкото тяло. А от това какво следва като се знае, че човек харесва онова, което прилича на него? Какмо той може да създаде? Ето какво: грозна архитектура, криво изкуство, компютърна музика и ГМО. Затова светът ни е такът!

    ОтговорИзтриване