Някой да се обади на... критичната полиция!

Здрасти!

Боже, не съм писал от ... месеци! Абсолютно бях изключил блога от ежедневието си, но ето, променям този факт. Днес ще ви говоря за нещото, което наричам "иронично-критична полиция". За какво става дума ли? Ей сега ще ви обясня :)

Всеки един от вас е имал досег с хора, които в огромна част от времето си просто критикуват, без да са заинтересовани по никакъв начин от това, което критикуват. Нали? Естествено, че "да"! Всеки един от нас се е сблъсквал с хора, които прекарват свободното си време в това да са "на контра" на всичко, което правите. Нали? Ама разбира се, че "да"! Та за някои това е дори хоби!

Обществото ни толкова се е объркало, че както е казал мислителят (Томас Хобс, ако някой пита как му е името): "Човек за човека е вълк." По същия начин "приятел за приятеля е никой" и "непознат за непознатия е враг", а всичко е "просто игра". Игра, която неусетно се превръща от шега, от една поредица от "забавни" думи, в нещо коварно, в нещо изкривяващо перспективата на общуването.

Имаш идея? Имаш да кажеш нещо? Обаче се притесняваш да не те догони "иронично-критичната полиция"? Питаш се какво да направиш? Ами тегли им една майна - животът си е твой :) И все пак не си сигурен? Все още не знаеш дали това е правилният избор? Ами стой и се чуди тогава...

Защо да позволяваме на други хора да контролират нашия живот, нашите интереси, нашето мислене? Отговорът е отвратително прост: "Защото сме слаби". Който каквото иска да ми говори, но човекът по природа е слаб. Едва когато позволи на съзнанието си да се отпусне и спре да се притеснява за всичко, спре да му пука за всичко, едва тогава човек се чувства свободен и спокоен. Едва тогава всеки един от нас може да бъде наистина себе си. А онези, коментиращите, критикуващите... нека се забавляват.

Това беше за тази вечер и да се надяваме, че ще има още скоро. Мерси :)

Bobby, out!

Untitled v1.0

... и Светът е едно странно място. Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да намаже най-много. И това не е лошо, поне не звучи така. Какво се случва обаче, когато заемеш позиция и не правиш нищо? Губиш ли привилегиитe си? Ставаш ли по-лош човек? Надали...

Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да бъде забелязан. А после? После обикновено следва едно голямо нищо. Развитието обикновено спира, а дори е възможно да започне и регрес. Ако ти си от тези хора, то какъв си? Лентяй? Леке? Обикновен човек?

Ако се буташ, ако търсиш място където да си себе си, да вършиш работа и да бъдеш лоялен, то ти необикновен ли си? Супергерой ли си? В днешното време това е един добър въпрос. Силно се надявам обаче отговорът да е отрицателен...

В днешно време, в нашето общество, е чудо да видиш трудолюбиви хора, които имат амбиции. Тъжно... Има нещо объркано, ама какво ли е?

Bobby, out!

"Младата" култура

Добър вечер. Отдавна не съм поствал нищо, просто защото не са ми идвали идеи, които да си струват. След вчера обаче, отново съм на линия :)

Днес ще говоря за културата на младежта (към които се причислявам и аз) и за това накъде е тръгнало нашето "бъдеще" (откъм човешка гледна точка).

Ще започна от там, че все по-често виждам млади хора, които не се интересуват по никакъв начин от какъвто и да е вид култура или културни мероприятия. Не се интересуват от театър, не се интересуват от хубави концерти, ходят на кино и то само, за да прегледат филма и да са го забравили след един месец. Няма го това гледане на филмите, заради тяхните качества, заради идеите в тях, заради актьорската игра или сценария. Дискотеките с чалга са изместили всичко друго. Да, вярно е - млад си, забавлявай се. Обаче се и образовай малко! Колко човека под 20 годишна възраст познавате, които ще седнат и ще четат ей така... защото им е кеф, защото им е интересно. Аз лично много малко :)

Друго, което искам да спомена е това, че именно заради тези изчезнали културни ценности (ако мога да ги нарека така), младежта не осъзнава как да се държи на публични места. Ето един нагледен пример:

Снощи бях на откриването на Университетски театър в НБУ (евала на хората, решили да направят това!), където се играеше постановка с небезизвестната Цветана Манева (една огромна актриса по мое мнение). Там, на първия ред бяха застанали госпожици от програма "Театър" в НБУ, учащи под знаещото крило на същата голяма българска актриса. Съответно за мен (както и за компанията, с която бях), шокиращ се оказа факта, че една от въпросните "бъдещи актриси" извади фотоапарат, и в притъмнената зала започна да снима... със светкавица! Първо, че е страшно невъзпитано (това е думата) от нейна страна, и второ, че почти целият декор беше от огледала ... не ми се мисли какво им е било на актьорите, играещи в постановката...

Ето за това говоря - липса на култура = липса на културно възпитание. Липса на културно възпитание = увеличаващ се брой танцуващи полу-голи и непълнолетни момичета върху масите в дискотеките (не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против тези девойки... не ме кефи просто факта, че цялото им забавление и социален живот се гради върху тези вечерни прояви.)

Има обаче лъч надежда (както обикновено). За моя голяма радост, на снощната постановка имаше страшно много студенти, някои от които дори не успяха да влязат. Всички те искаха да видят нещо различно, нещо интелигентно, а не да се напият за отрицателно количество пари и време. От една страна, причина за това е самото НБУ, което само по себе си предлага страшно много културни прояви, на своята територия, и при това напълно безплатни (кино-прожекции, изложби, конференции, а от вчера и театрални постановки). От друга страна обаче, основна причина, която обяснява наличието на млади хора на това откриване е, че те не са толкова млади. Имам предвид, че са на по 20+. И тук идва въпросът: А какво правят останалите под тази възраст?

Ами отговорът е ясен - пиене, танци, чалга и развратничене. Да, пак казвам - млади сме, нека се забавляваме, но когато нещата излязат извън контрол, ситуацията става грозна... Не знам дали ме разбирате. Не приемам за нормално това, че подрастващите не четат, не ходят по театри, не гледат киното заради самото изкуство, не оценяват възможностите, които им се предлагат. И знам, че ще ме попитате дали аз съм правил това, докато съм бил на тяхната възраст: ами да. В гимназиалните ми години съм ходил по опери, тогава започна и задълбочения ми интерес към кино-индустрията и кино-изкуството, както и този към музиката. Четенето на книги и ходенето по театри започна дори по-рано. И, ако ми кажете, че съм изключение - ами не е така - познавам свои връстници, които също като мен имат желание да изплуват над ямата, пълна с алкохол, чалга и неграмотност.

Силно се надявам след време, когато подрастващите станат малко по-големи, да не е твърде късно, и да успеят да запълнят зейналите дупки от културна гледна точка. А за тези, които го правят още по време на своето израстване - ЕВАЛА! - покажете как става това и на вашите връстници. Колкото до хората на 20+ с такива културни дупки... желая им късмет в живота и нека тяхните веселби не спират... обаче нека и някой път се сещат, че в света има и други забавления, освен дискотеките :) Мерси за вниманието.

Bobby, out!