Untitled v1.0

... и Светът е едно странно място. Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да намаже най-много. И това не е лошо, поне не звучи така. Какво се случва обаче, когато заемеш позиция и не правиш нищо? Губиш ли привилегиитe си? Ставаш ли по-лош човек? Надали...

Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да бъде забелязан. А после? После обикновено следва едно голямо нищо. Развитието обикновено спира, а дори е възможно да започне и регрес. Ако ти си от тези хора, то какъв си? Лентяй? Леке? Обикновен човек?

Ако се буташ, ако търсиш място където да си себе си, да вършиш работа и да бъдеш лоялен, то ти необикновен ли си? Супергерой ли си? В днешното време това е един добър въпрос. Силно се надявам обаче отговорът да е отрицателен...

В днешно време, в нашето общество, е чудо да видиш трудолюбиви хора, които имат амбиции. Тъжно... Има нещо объркано, ама какво ли е?

Bobby, out!

Неопределено

Добър вечер...

Днес публикацията няма да бъде на определена тема, поради простата причина, че в главата ми се въртят твърде много идеи и мисли, и не мога да избера някоя от тях за заглавна.

Нека започна с това, че вече съм в моя роден Бургас и чувството е страхотно. Сняг, красива коледна украса, познати места и приятели - всичко това допринася за моето малко по малко градящо се коледно настроение, което изцяло липсваше докато бях в голяма София. Остава да направя ежегодишния предколеден ритуал - да изгледам един от най-красивите и силни филми, които съм гледал - Love Actually, който както всяка година ще налее коледното чувство сякаш с фуния.

Второ, преди час бе излъчен финала на новия сезон на българския Survivor. Там, сякаш напук на модерната злоба и завист, 250 000лв. взе едно обикновено българско момче, от едно обикновено село, който въпреки, че не блесна с нищо по време на играта, създаде впечатление у всички със своята сила, непреклонност, трезво мислене и най-вече, със своята честност. След като изгледах тазвечершното предаване и видях с каква радост всички избраха това просто момче и как всеки го поздравяваше за достойствата му, се зачудих, че може би не съм сам във виждането, че добродетелите не трябва да бъдат оставяни да се удавят в морето от модерна арогантност. А когато чух обикновените мечти и стремежи на този мой почти-връстник, в главата ми се завъртя мисълта: "А дали моите невероятни идеи за бъдещето си струват?". След това си отговорих сам: "Разбира се!". Разбира се, че си струват, защото какво сме ние без мечти, независимо колко са далечни? И по-важното - какво сме ние без честност, доброта и трезво мислене?

И последно, но не на последно място - въпреки, че поста ми с "ревю"-то на Avatar беше от преди няколко дни, сякаш не мога да спра да мисля за този филм. Постоянно гледам клипа към soundtrack-a (виж публикацията за повече инфо), слушам останалите мелодии от филма, преглеждам трейлъра и снимки от лентата, и си мисля как това, което преживях докато гледах филма, беше незабравимо... а в главата ми се върти една единствена идея: "Само да се върна в София и ще го гледам поне още един път!"

Това беше за тази вечер. Ако не пиша пост тези дни (което е малко вероятно, но въпреки това...) искам да пожелая на всички, които четат този блог, една незабравима Коледа, прекарана с любимите хора и дано повярвате в чудеса, защото иначе как точно очакваме те да се случат? ... Благодаря за вниманието :)

Bobby, out!