Untitled v1.0

... и Светът е едно странно място. Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да намаже най-много. И това не е лошо, поне не звучи така. Какво се случва обаче, когато заемеш позиция и не правиш нищо? Губиш ли привилегиитe си? Ставаш ли по-лош човек? Надали...

Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да бъде забелязан. А после? После обикновено следва едно голямо нищо. Развитието обикновено спира, а дори е възможно да започне и регрес. Ако ти си от тези хора, то какъв си? Лентяй? Леке? Обикновен човек?

Ако се буташ, ако търсиш място където да си себе си, да вършиш работа и да бъдеш лоялен, то ти необикновен ли си? Супергерой ли си? В днешното време това е един добър въпрос. Силно се надявам обаче отговорът да е отрицателен...

В днешно време, в нашето общество, е чудо да видиш трудолюбиви хора, които имат амбиции. Тъжно... Има нещо объркано, ама какво ли е?

Bobby, out!

Междуполовата борба

Здрасти.

По принцип не обичам да деля хората, нито пък да правя някакви определения и разлики между (и за) тях. Но след снощи, малко ми дойде в повече...

Нека разкажа, какво възбуди интереса ми да напиша този пост: Бях с приятели в софийска дискотека (в така не-безизвестния Студентски град), като по традиция тази дискотека бе от т.нар. "чалготеки" (просто съм си такъв...). Та на входа на тази дискотека, охраната ни спря, погледна момичетата и ги избута вътре с думите "влизайте", а аз и един мой приятел бяхме скастрени (ако мога да използвам този глагол) с едно грубо "за вас входът е 5 лева!". Не, не ме разбирайте погрешно, нямам проблем да платя 5 лева вход, все пак съм отишъл да се забавлявам... но не ви ли прави нещо впечатление?

Да... именно! И преди са ми правили този "номер", но снощи просто се замислих - защо жените са привелигировани по такива места? Рабирам, красота... сексапил... всичко! НО! По дяволите някак си не е честно, или поне така си мисля. След като прекарах обаче известно време в тази дискотека, разбрах защо е всичко това. Някъде към 1-2 през нощта, дансинга беше пълен със смешни (по мое лично, скромно мнение) момци, които гледаха нагло и с поглед тип "ще ти направя такива неща, че вашите ако знаеха, нямаше да те пускат да излизаш навън" 3-те момичета, които танцуваха съвсем спокойно някъде между тях. Първоначално, тази картина ми се стори просто жалка, но после отново се замислих и лампата над главата ми светна - ето защо входът за жени е безплатен! Как иначе ще успееш да докараш стотици загоряли (извинявам се за думата) мъже, които да точат лиги по девойки, които просто изкарват една страхотна вечер за има-няма 10 лева (говоря чисто в пиене), а ако някой се престраши да ги почерпи - може и да минат без пукнат лев!

Но, когато говорим за междуполова борба, не става въпрос само за дискотеки или пари... говорим за един голям мащаб. Говорим за работни места, говорим за социална среда, говорим и за едно обикновено нещо, като студентски изпити. Защо ли? Ами аз лично смятам, че е много по-лесно една девойка с голямо деколте и секси поглед да вземе изпит при застаряващ професор, отколкото един брадясал момък. Не знам, може да е само мое мнение... Но не ви ли се е случвало да видите нещо подобно? Или пък все някога в живота ви (ако ТИ, който четеш, си мъж) сте забелязвали едно неравно поставяне на половете в социалната йерархия или просто в ежедневни ситуации. Разбира се, че винаги се прави път на "дамите" (които напоследък са изчезващ вид, но това е тема за друг пост), винаги когато има красива девойка, всички мъжки езици са по земята (видимо или не), като това й позволява да се разхожда по умовете и главите на бедните мъже. Всичко това е някак странно. Не, не ме разбирайте погрешно - аз абсолютно харесвам жените, дори съм им огромен фен (ако имаха "страница" във Facebook, щях да им стана фен и там...), но някак си започва да ми омръзва да гледам как някои красавици просто прекаляват с използването на своя "чар" (или крака, или гърди, или лице, или дупе... или каквото още се сетите).

А, ако ТИ, който четеш, си всъщност жена - извинявай за думите ми, ако са те засегнали по някакъв начин. Не е било това целта. Просто искам да се замислиш и да си кажеш, с ръка на сърцето, че нещата дотук не са истина. Тогава аз лично ще те почерпя една близалка (само не знам дали ще ти хареса повече ягодова или шоколадова... помогни ми!). Замисли се и кажи, че в днешната социална култура не е по-лесно да си красива жена. Замисли се и си признай, че поне веднъж през живота си, си използвала своя "чар" (или другите неща, които изброих по-горе) за собствена изгода. Замисли се и бъди честна - не пред нас мъжете, а пред себе си. А ако този пост ти е докарал усмивка - браво на мен! (но помни, че не е била точно тази целта ми.)

'Айде стига съм коментирал. Стига, защото задълбах твърде надолу в обществената ни психика. Силно се надявам обаче, с тази публикация, да съм ви накарал поне малко да помислите по този въпрос, ако не сте го правили вече. А ако сте разсъждавали поне някога като мен, то още по-добре - не съм единствения, който забелязва пропукващата се мазилка на социалната среда, в която живеем. Благодаря за вниманието!

Bobby, out!

"Върви при другите намазани с грим..."

Отново започвам с песен... невероятна песен при това! Освен, че ми се е набила отвратително много в съзнанието, тази песен има един интересен текст, който реално е причината да напиша този пост. А именно:

I've been roaming around,

always looking down at all I see.

Painted faces fill the places I can't reach.

И тъй като уча в един ... интересен университет (НБУ), нещо постоянно ми прави впечатление - хилядите намазини, модерни лица (и мъжки, и женски). Впечатление ми прави не за друго, а защото забелязвам как в последните 15-тина години нашата българска социална култура се променила коренно. И въпреки, че като мъж нямам как да се оплаквам от това, че девойките се поддържат (това е меко казано...), има случаи, когато всичко е в едни невероятни мащаби и накрая просто оставам потресен.

Ето пример: преди няколко дни, по време на обичайната почивка между лекциите, пиех кафе с колеги на партера на университета и покрай нас мина "стадо" (не искам да има обидени жени...) натруфени и префърцунени (винаги съм обичал тази дума) девойки, които на пръв поглед бяха излязли от конвейра и бяха тръгнали да търчат из нашия красив свят. И да, въпреки, че имаше разлика (примерно в цвета на косите.. забележете, измежду тях имаше и брюнетки!), всичко бе някак като в сюрреалистичен филм... сякаш бях в Матрицата и това беше някоя бъгната програма (извинявам се за компютърния термин) - всички тези девойки (ако не се лъжа 4 на брой) бяха с мощно топирани коси, силикон (да, въпреки че не съм сигурен, съм готов да се обзаложа), двеста и петдесет метрови крака, обути в адски тесни дънки, прилично-големи деколтета, а по лицата им бе застинала една и съща физиономия - гримът беше толкова много, че когато решат да го свалят, той щеше да се отлепи като отливка от лицата им. ... Но още по жалкото в цялата ситуация е ... че това не е само в моя университет, не е и само в София...

Нашата цяла модерна социална култура е изградена върху един модел на външен вид и държание ("мутренски"-я такъв):

1) при мъжете това са огромните мускулести тела, носенето на анцузи, карането на страшно скъпи коли и свръх-арогантното държание тип "лошо момче".

2) при жените - вече описания в примера външен вид и държанието тип "страшно готина, лесна (или точно обратното - адски надута) и, с извинение, куха кукла".

И въпреки, че това не са съвсем задължителни образи, в които всички влизат (слава богу!), те са един сигурен начин да бъдеш смятан за "вървежен" и да имаш купища успехи с противоположния пол, а понякога и професионални такива.

Но за моя голяма радост (и с това приключвам), някъде там виждам светлината в края на тунела - виждам, че в моето поколение (и силно се надявам в следващите) има една тенденция, която малко по малко избутва тези два социални калъпа, по които се изливат постоянно нови клонинги, които завземат местата за социален живот. Тази тенденция, за която говоря може би идва от западната култура, която навлиза с бързи обороти в нашето балканско общество. Тази тенденция, за която говоря, въпреки това, че не бива възприемана от всеки, е по-добрия от двата варианта (поне по мое мнение). И тук е момента да разкрия за какво говоря:

1) обличането и външния вид - силно индивидуализиране, граничещо с последните думи на модата (или поне доближаващо се), младежки (истински модерен) начин на обличане и използване на аксесоари, различни от обичайната мутренска малка чантичка (или паласка).

2) държание - в този образ, за който говоря, държанието е нещо отново силно индивидуално - всеки бива себе си (или поне се опитва), погледът малко по малко бива преместен от АЗ към ДРУГИЯ, което за мен е един добър признак за развитие. Арогантността отново е на лице, но в едни по-нормални граници, и въпреки че понякога "лошото момче" пак се показва, то е не толкова първично и агресивно, а сякаш изкарано от някое списание - с чувство за хумор и определено имащо стил.

И нека обобщя - балканските модели, доведени с тъй наречените "мутренски години", въпреки че все още е на мода, малко по малко започват да губи интереса си и да дават място на един западен тип изглеждане и държание, които напомнят, че освен тела, в тази няколко хилядна еволюция, хората са развили разум и социални качества. Но кога точно (и дали въобще), този мутренски модел ще изчезне... един господ знае. Важното обаче е, че малко по малко основата му бива разклатена (и отново трябва да отбележа, че той все още доминира). А както знаем - за да направим един своеобразен "преврат", трябва да започнем все от някъде тази социална революция!

Благодаря ви за вниманието и чао :)

P.S. знам, че песента в началото нямаше много общо с темата ... но е страхотна и трябваше да я постна все някъде из блога :D Затова... чуйте я при всички положения!

Bobby, out!

"Извинявай" или история за една магическа дума

Здрасти.

Нещо отново са ме налегнали размисли по разни житейски въпроси. Този път, не за първи път, ме тормози конкретна думичка. Сега тя е: извинявай.

Тормози ме не за друго, ами защото в днешно време тя е заела едно странно място в общуването: или я употребяваш твърде често, или изобщо си я извадил от речника си (и въпреки че има изключения... за мен поне, те са рядкост). Затова нека разгледаме тези два основни варианта на употреба/неупотреба на тази магическа дума:

1) Понякога използваме извинявай твърде често: в света, в койти живеем се наблюдава тенденция или навик (не съм сигурен кое определение е по-правилно...), да се извиняваш за щяло и не щяло. Самата дума е станала неразделна част от нашето ежедневие, дали от любезност или просто навик. Буташ чашата кафе на колегата си - "извинявай", забравил си пижамата на гаджето си за пореден път у вас, неизпрана - "извинявай", преяла птичка нааква колегата ти по рамото - "извинявай", блъскаш се в дърво на улицата - "извинявай" (опа... има нещо сбъркано в последния пример... а, да - това, че е реален случай, който се е случвал сигурно на голяма част от нас или на наши приятели). И това, че да се извиниш за нещо, означава да бъдеш учтив, любезен, възпитан, или просто съвестен, не е нужно да го правиш за всичко във всекидневието ти, защото някои неща просто се случват и ние нямаме контрол върху тях. Още по-малко пък, може би за лошо, някой в днешно време ще обърне толкова голямо внимание на тези социални обичаи (ако греша, ще съм радостен да ме опровергаете).

2) От друга страна стои моментът, когато не се извиняваш за нищо - ти си безскрупулното арогантно копеле на 21-ви век и няма да позволиш на никой да иска от теб нещо, било то просто една 4-срична дума. Въпреки че социалното общуване за нас е нещо, без което не можем, въпреки че погледът ни е обърнат към Другия, да си егоист в днешно време започва да става все по-модерно. Всеки един от нас малко по малко осъзнава, за жалост, че да мислиш почти и само за себе си не е толкова лошо (или поне аз наблюдавам такава тенденция, надявам се да греша...). Това, да направиш нещо лошо не трябва да те притеснява... напротив - по този начин ти ставаш различен... не си вече доброто момче, което има спокоен живот и не получава мацките. Ти си вече, както добре го нарекох по-горе, безскрупулното арогантно копеле на 21-ви век и по този начин ставаш вървежен (по дяволите, опитвам се да видя проблема в цялата тази картина, но нещо все ми убягва...).

Но няма ли някакъв начин за съчетаване на тези две противоположности. Няма ли начин, както в Будизма (нещо ме е хванала тази вълна), да изберем средния път. Има разбира се (и тук се сещам за една стара глупава реклама на едно глупаво предаване по една от големите телевизии, но да не се откланям от темата) - средния път, поне за мен, е принципа: Правиш нещо. Защо да се извиняваш, след като преди няколко минути/произволно количество време ти си желал това нещо и рано или късно си го постигнал? Ще се извиниш тогава, и само тогава, когато усетиш, че си преминал границата, че постъпката ти, въпреки, че е желана, е грешна или просто води до неприятни/лоши последици.

Нямам представа дали съм прав, нямам представа и дали аз самия спазвам този "мой" принцип. Знам само, че има нещо сбъркано в цялата ни социална система и начина ни на общуване... затова и мисля по-често да пиша по проблеми именно от тази обширна тема. Засега стига толкова... достатъчно ви тормозих с моите глупави мисли и размисли. Лека нощ и до скоро :)

Bobby, out!