Синдромът "Мъж в женски магазин".

Хелоу и добър вечер!

Идеята за този пост дойде в главата ми след днешното посещение на един от софийските молове с приятелката ми. За какво ще става дума ли? Ами за мъжете в женските магазини... така де, за тези попаднали "по погрешка" там, не за "мъжете", пазаруващи от там (тях дори няма да започвам да ги коментирам). ;)

На всеки (почти всеки) мъж му се е случвало да излезе по магазините с приятелката си (или с произволна не-интимна приятелка). А понякога жестоко се лъжем, че сме излязли с друга цел... но това е друг въпрос!

Та... приятелките и магазните - попаднал веднъж в магазин за женски дрехи, всеки мъж започва да се "разболява" от една особена болест. Нека се опитам да конкретизирам симптомите на синдорма "Мъж в женски магазин":

1) Глуповато/притеснено/нервно/некомфортно изражение (с възможно изчервяване или потене).

2) Заслушване в песента, огласяща магазина (в повечето случаи има такава), с цел разсейване и притъпяване на некомфортността.

3) Усещане на напрежение и възможна клаустрофобия - все пак извън магазина е по-широко, защо да не застанем там?

4) Кимане с глава (или свиване на рамене) при звука на думите "А това как ти се струва?" от страна на жената до него, защото обикновено няма мнение по въпроса или се притеснява да не сбърка с отговора.

На следващо място застават няколко правила, които могат да бъдат конкретизирани с името "Кодекс на мъжете в женски магазини":

1) Всеки мъж попаднал в магазин с дрехи за противоположния пол, сканира магазина за други мъже. Ако такива няма, то той се чувства с няколко идеи по-некомфортно.

2) Ако в магазина има други представители на силния пол, то "новодошлият" (последният прекрачил прага на магазина) търси "очен контакт" с тях. Но тук има няколко възможни изхода от ситуацията:

2.1) Другите мъже отказват да направят контакт с "новия", отказвайки да приемат факта, че се намират в женски магазин.

2.2) Другите мъже осъществяват контакт с току-що пристигналия на "бойното поле" (а е възможно и да си кимнат или да се усмихнат един на друг), правейки престоя и на двамата малко по-спокоен (не питайте защо... всичко е един вид "мъжка солидарност").

3) Всеки един, обикаляйки магазина със своята половинка (или не-интимна приятелка) гледа да стои далеч от другите мъже, пазейки "периметър" на лично комфортно пространство - това се случва, защото и без това положението е странно, на никой не е нужно да го прави по-неудобно, чрез един или друг вид пряк контакт.

4) При излизане от магазина, всеки мъж трябва да е адски щастлив (но да има едно на ум - следващият магазин обикновено е страшно близо) и да се помоли за събратята му, останали в "противниковия лагер".

Да, мъжете попаднали в женски магазин са нещо забавно, но в никакъв случай не е забавно да си един от тях. Не, не ме разбирайте погрешно - когато приятелката ви мери бельо или нещо адски секси, разбира се, че няма да имате нищо против да сте в магазина, напротив! Обаче обикалянето с жени из магазини не си е работа. И все пак се чудя дали и те не мислят така, за моментите когато ние излизаме да си търсим дрехи/обувки/... техника? (да не забравяме, че има някои доста претенциозни мъже, а техниката е... well, техника) Нека някоя мацка да се опита да отговори.

Ами това беше от мен за тази вечер - кратко включване, породено от един тип случки, които "осмислят" битието ни като мъже :D

Мерси за вниманието!

(Всичко казано дотук беше шега и ще остане такава, моля да няма засегнати.)

Bobby, out!

Някой да се обади на... критичната полиция!

Здрасти!

Боже, не съм писал от ... месеци! Абсолютно бях изключил блога от ежедневието си, но ето, променям този факт. Днес ще ви говоря за нещото, което наричам "иронично-критична полиция". За какво става дума ли? Ей сега ще ви обясня :)

Всеки един от вас е имал досег с хора, които в огромна част от времето си просто критикуват, без да са заинтересовани по никакъв начин от това, което критикуват. Нали? Естествено, че "да"! Всеки един от нас се е сблъсквал с хора, които прекарват свободното си време в това да са "на контра" на всичко, което правите. Нали? Ама разбира се, че "да"! Та за някои това е дори хоби!

Обществото ни толкова се е объркало, че както е казал мислителят (Томас Хобс, ако някой пита как му е името): "Човек за човека е вълк." По същия начин "приятел за приятеля е никой" и "непознат за непознатия е враг", а всичко е "просто игра". Игра, която неусетно се превръща от шега, от една поредица от "забавни" думи, в нещо коварно, в нещо изкривяващо перспективата на общуването.

Имаш идея? Имаш да кажеш нещо? Обаче се притесняваш да не те догони "иронично-критичната полиция"? Питаш се какво да направиш? Ами тегли им една майна - животът си е твой :) И все пак не си сигурен? Все още не знаеш дали това е правилният избор? Ами стой и се чуди тогава...

Защо да позволяваме на други хора да контролират нашия живот, нашите интереси, нашето мислене? Отговорът е отвратително прост: "Защото сме слаби". Който каквото иска да ми говори, но човекът по природа е слаб. Едва когато позволи на съзнанието си да се отпусне и спре да се притеснява за всичко, спре да му пука за всичко, едва тогава човек се чувства свободен и спокоен. Едва тогава всеки един от нас може да бъде наистина себе си. А онези, коментиращите, критикуващите... нека се забавляват.

Това беше за тази вечер и да се надяваме, че ще има още скоро. Мерси :)

Bobby, out!

Untitled v1.0

... и Светът е едно странно място. Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да намаже най-много. И това не е лошо, поне не звучи така. Какво се случва обаче, когато заемеш позиция и не правиш нищо? Губиш ли привилегиитe си? Ставаш ли по-лош човек? Надали...

Всеки се бута, всеки търси къде да застане, така че да бъде забелязан. А после? После обикновено следва едно голямо нищо. Развитието обикновено спира, а дори е възможно да започне и регрес. Ако ти си от тези хора, то какъв си? Лентяй? Леке? Обикновен човек?

Ако се буташ, ако търсиш място където да си себе си, да вършиш работа и да бъдеш лоялен, то ти необикновен ли си? Супергерой ли си? В днешното време това е един добър въпрос. Силно се надявам обаче отговорът да е отрицателен...

В днешно време, в нашето общество, е чудо да видиш трудолюбиви хора, които имат амбиции. Тъжно... Има нещо объркано, ама какво ли е?

Bobby, out!