Неопределено

Добър вечер...

Днес публикацията няма да бъде на определена тема, поради простата причина, че в главата ми се въртят твърде много идеи и мисли, и не мога да избера някоя от тях за заглавна.

Нека започна с това, че вече съм в моя роден Бургас и чувството е страхотно. Сняг, красива коледна украса, познати места и приятели - всичко това допринася за моето малко по малко градящо се коледно настроение, което изцяло липсваше докато бях в голяма София. Остава да направя ежегодишния предколеден ритуал - да изгледам един от най-красивите и силни филми, които съм гледал - Love Actually, който както всяка година ще налее коледното чувство сякаш с фуния.

Второ, преди час бе излъчен финала на новия сезон на българския Survivor. Там, сякаш напук на модерната злоба и завист, 250 000лв. взе едно обикновено българско момче, от едно обикновено село, който въпреки, че не блесна с нищо по време на играта, създаде впечатление у всички със своята сила, непреклонност, трезво мислене и най-вече, със своята честност. След като изгледах тазвечершното предаване и видях с каква радост всички избраха това просто момче и как всеки го поздравяваше за достойствата му, се зачудих, че може би не съм сам във виждането, че добродетелите не трябва да бъдат оставяни да се удавят в морето от модерна арогантност. А когато чух обикновените мечти и стремежи на този мой почти-връстник, в главата ми се завъртя мисълта: "А дали моите невероятни идеи за бъдещето си струват?". След това си отговорих сам: "Разбира се!". Разбира се, че си струват, защото какво сме ние без мечти, независимо колко са далечни? И по-важното - какво сме ние без честност, доброта и трезво мислене?

И последно, но не на последно място - въпреки, че поста ми с "ревю"-то на Avatar беше от преди няколко дни, сякаш не мога да спра да мисля за този филм. Постоянно гледам клипа към soundtrack-a (виж публикацията за повече инфо), слушам останалите мелодии от филма, преглеждам трейлъра и снимки от лентата, и си мисля как това, което преживях докато гледах филма, беше незабравимо... а в главата ми се върти една единствена идея: "Само да се върна в София и ще го гледам поне още един път!"

Това беше за тази вечер. Ако не пиша пост тези дни (което е малко вероятно, но въпреки това...) искам да пожелая на всички, които четат този блог, една незабравима Коледа, прекарана с любимите хора и дано повярвате в чудеса, защото иначе как точно очакваме те да се случат? ... Благодаря за вниманието :)

Bobby, out!