понеделник, 7 декември 2009 г.

Да се оплакваш е модерно?

Мислих днешният пост да е свързан с утрешния свят празник, 8-ми декември, но уви... След днешните ми лекции чашата преля. Сякаш съм паднал в яма, а всички хора около мен неуморно се опитват да я напълнят с разни оплаквания и тези, които не са нищо повече от жалванията на група мърморещи българи. Какво се случва?

Нормално ли е лектор, преподаващ както в СУ, така и в НБУ да започне да обяснява пред стая, пълна със студенти от втория ВУЗ, че тяхният университет има различни цели и ценности от образованието (това бе казано с една особена доза ... злоба, поради липса на по-добра дума в съзнанието ми), и че университетите нямат база за сравнение, поради факта, че преподавателите от НБУ са в голямата си част преподаватели от СУ. Не споря дали второто е така, тъй като не съм запознат в детайли с администрацията и преподаващите в НБУ, но самият факт, че този човек, както и другите като него преподават в нашия скъп (не като пари) частен ВУЗ, само по себе си означава, че не би трябвало да съществуват такива изказвания (ако не друго, то поне от колегиалност. Все пак, за да преподава той при нас, трябва да има причина, била тя и само парите...).

Ами всички онези хора, които постоянно се оплакват от всичко, което им се случи? Наскоро попаднах на група в така любимия ми Facebook, със звучното име (тук ще карам по памет): "Обзалагам се, че не само на мен ми писна в България да е мизерия!" По дяволите, тогава направете нещо по въпроса! Една тъпа група в една тъпа социална мрежа няма да направи живота ви по-лек!

А какво да кажем за постоянните репортажи по телевизията: "Всяко 3-то дете до 7-ми клас е пило бира поне веднъж в живота си! За Би Ти Ви Новините, аз бях На-баба-ви-хвърчилото (адмирации на един мой лектор за този често използван от него народен лаф)". Да, случват се такива работи... стига коментирахте, ами ги поправете. Да, разбирам, че за да се реши един проблем, то той първо трябва да бъде показан, но мисля, че имаме достатъчно показна и нито едно решение. А вие какво мислите по този въпрос? Дали родителите ще променят нещо във възпитанието на децата си, когато погледнат един такъв репортаж или просто ще кажат "Ужас... трябва да се направи нещо по въпроса!".

Мисля да спра дотук, че нещо се разпених (а и ще стане така накрая, че аз ще съм този, който се оплаква)... Ако имате мнение по този въпрос, моля ви, пишете коментар към поста. А дотогава: ако да се оплакваш е модерно, то нека всички ние бъдем старомодни... дори и ако това означава да си скъсаме дънките, да слушаме ретро и да пием долнопробна бира, излегнали се на някоя поляна под слънцето.


И сега аз да се оплача... писна ми от празници :D
Ето, утре е 8-ми декември, първият ми студентски празник и мисля да го изкарам подобаващо, със страхотна компания в Банско. А вие?

П.С. За всички, които още са в гимназия: изчакайте още няколко години... напълно си заслужава! :)


Това беше от мен за днес. Ще се видим/чуем/прочетем след няколко дни! :)

Bobby, out!

Няма коментари:

Публикуване на коментар