In an ocean of music we move with the flow...

Стоя на дивана, пуснал музика, пиещ кафе (да, часът е 16:30, станах преди час) и се чудя: Защо не мога без музика?

Какво ни кара да желаем да чуваме тази поредица от звуци, караща сърцата ни да туптят и тялото ни да танцува в ритъм? Чудя се: Само аз ли съм така?

Докато слушам поредният красив вокал на поредното транс парче, в главата ми кънти идеята, че светът без музика би бил някак празен, груб. Не знам, доколко всички тези неща са само в моето съзнание, но сякаш за мен има един единствен наркотик - звукът, който ме кара да се раздвижа (телесно и мисловно). Защото докато слушам даден тип музика (според зависи от настроението), в главата ми бягат разни мисли, които ми подсказват, че съм още някъде там, живеещ и чувстващ. И въпреки, че звуча супер "експресивно" и дори се чудя дали думата, която трябва да използвам не е "лигаво", просто не мога да обясня по друг начин това, което е в мен.

Накратко: Музиката е красота, Музиката е живот, Музиката е усещане. Без нея аз бих бил загубен, бих бил празен и просто съществуващ, а не живеещ. И тук въпросът е: А вие как приемате тази уникална подредба от звуци?

P.S. Ето парчето, което ме вдъхнови да напиша този пост: [LINK]

P.S.2. Markus Schulz е бог! Снощи бях на негово парти в Yalta club и когато се върнах, можех да мисля само за едно: колко велико беше всичко! Ако ви кажа, че се насълзих, няма да ви излъжа...

Bobby, out!