Широко затворени очи

Здрасти.

Днешната публикация е инспирирана от една страхотна песен на Слави Трифонов, носеща същото име като заглавието. Докато стоя и я слушам от около половин час, си мисля колко ограничени сме станали. Мисля си за това, че хората не "виждат", че хората са с "широко затворени очи".

Защо ли? Просто е - в днешно време е по-лесно да гледаш, но да не виждаш. Днес е нормално да си част от тълпата, да чуваш, виждаш и усещаш избирателно, да прекарваш възприятията си през цедилото на обществото, на новите морални ценности. В момента е човешко да си един от многото, да правиш и възприемаш като другите.

Ето защо аз стоя и разсъждавам - сам за себе си, поствайки тук тези мисли - не е ли глупаво това? Къде отидоха свободните възприятия? Защо се ограничаваме сами, след като светът, в който живеем ни предлага толкова много. Всичко, което трябва да направим е да махнем капаците от очите си, да свалим наушниците и да изхвърлим старите дебели ръкавици, за да можем да видим, чуем и усетим тази красота около нас, това разнообразие, в което сме погълнати. Трябва да оставим другите да се давят в сивота, а ние да се взрем дълбоко в себе си и да направим вътрешния си свят един с външния, да слеем нашето си, това вътре в нас с изобилието от чувства и мисли навън. Но е трудно... забравили сме как става... или поне не помним как да достигнем истинския потенциал на нашето истинско, индивидуално АЗ.

Но стига толкова разсъждения. Аз продължавам да слушам тази песен, мислейки. Единственото, което се надявам е, да съм ви накарал поне за частица от секундата да се замислите и да докоснете своето истинско АЗ, да достигнете потенциала на възприятията в себе си и да отворите съзнанието си. Благодаря за вниманието :)

P.S. ТОВА е живо изпълнение на въпросната песен... нежна, красива... чуйте я :)

P.S.2. "Мисля си - не е ли смешно това, че докато гледах с отворени очи не забелязах нищо и трябваше да ги затворя, за да видя..."

Bobby, out!