Опитомяването...

Добър вечер...

Днес е една от онези странни вечери, когато се чувствам по начин, който и да искам не мога да обясня, но който ме кара да се замисля за разни неща от Живота.

Цял ден в главата ми се върти една единствена дума - "опитомен". Нямам представа защо, но докато не я използвам в нещо мое, тя няма да спре да ме преследва, просто нещата в моята глава стоят по този начин. И къде по-добре да постна нещо свързано с тази идея, от тук...

Какво е опитомяването? Когато човек чуе тази дума, първото нещо, което му идва на ум е (поне при мен е така) някое диво животно, което с течение на времето става домашно. Но какво е опитомяването в днешния свят, сега, когато всичко, от което имаме нужда е на една ръка разстояние? Отговорът за мен е прост: опитомяването днес е процес, при който превръщаме хората около нас в лични вещи, в неща, които имаме само за свои. Дали това ще са близките ни хора, приятелите ни или половинките, ние се стремим да ги откъснем максимално от външния свят и да ги запазим единствено и само за себе си. Не е ли това жалко? Не е ли жалко, че колкото и да отричаме това да е така, всъщност няма с какво да оборим тази идея? Всеки един от нас иска да бъде щастлив. И как по-добре да направи това, от това да затвори човекът (хората), кой(и)то обича в един своеобразен свят, хранейки ги само със своите любов и грижи, откъсвайки ги от другите (от тези, които по един или друг начин могат да му ги отнемат).

Но когато говорим за опитомяване, аз веднага се сещам и за друго - за нашия любим Малък принц и неговата лисица. Според книгата, "да опитомиш", означава "да се обвържеш", да бъдеш "един единствен на света" за някого, да усещаш неговите стъпки и да не се притесняваш да се приближиш към тихия звук, да свързваш дадени неща с този някого и когато ги видиш, това да ти носи радост. "Да опитомиш", означава да усещаш, да позволиш в живота ти "да грейне слънце".

Но стига толкова приказки... Мисля, че това беше достатъчно, за да изкарам от системата си тази дума, а и идеите свързани с нея... или може би беше само началото на разсъжденията в главата ми (когато легна и затворя очи, ще потвърдя кое от двете е...). Мерси за вниманието и се извинявам, че тазвечершната публикация беше толкова ... емоционална, просто имах нужда да я напиша :)

Bobby, out!