Здрасти... тъй като бях осенен от една интересна идея, мисля да поразнообразя постовете в блога. От днес, в продължение на няколко (разхвърляни във времето) поста ще разкажа един своеобразен разказ, изобразяващ един обикновен, всекидневен човек, живеещ в света, който ние така добре познаваме и обичаме... Та нека започнем:
Част 1-ва : Утро в Бетонния свят
Гошо е като всички нас - обикновен, работещ, съвестен (но не винаги) човек. Сутрин, той се събужда, изпсува ранния час и става. Облича се и отива да се измие. После пуска телевизора, където попада на едни почти-еднакви предавания, различаващи се само по декора в студиата, водещите и техните нрави. Прави си закуска и сяда да я изяде, гледайки любимия си "сутрешен блок" по любимата си телевизия. И преди да замине за работа, той пуска своя компютър, за да провери фейсбука си и дали някой "онлайн" приятел му е писал.
След това, Гошо излиза от апартамента си и отива на работа или към университета (зависи от годините и социалния статус на Гошо, вие изберете кое) със своята кола втора употреба или с любимия на всички ни градски транспорт (изборът отново е ваш). Веднъж стигнал, той започва своята работа/учение (но това е тема за следващата част на разказа...).
По време на всичките си тези дейност, Гошо вижда само едно: докато е още в апартамента си, той вижда през прозорците само бетонните сгради, обградили го като затвор, вижда тераси, и някъде там, през отсрещните прозорци, той вижда други събуждащи се хора, вършещи същите дейности. Може би, през времето, прекарано в бетонната кутия, наречена дом, Гошо е видял поне малко от слънчевата светлина, озаряваща света навън. А когато излезе, нашият герой забелязва още бетон, мръсотия и зацапани цветове. Евентуално, но това става много рядко, той ще вдигне глава нагоре и ще види движещите се облаци, летящите птици и слънцето, което ще го заслепи със своята носеща-живот светлина.
По време на всичките си тези дейности, Гошо чувства само няколко определени чувства, каквито може би чувстват и повечето събуждащи се заедно с него хора: сънливост, нервност, чувства сивотата на ежедневието и обгръщащата го среда. Той има само едно желание: тези чувства да отминат бързо, но не се надява това да се случи...
to be continued...
Засега толкова... следващите части от "разказа" някой друг път.
P.S. идеята на "разказа" не е да ви поствам някоя от моите творби, а чрез повествование да се опитам да опиша света, в който живеем.
P.S.2. ще се радвам да чуя отзиви :)
P.S.3. няколко часа по-късно от постването на тази публикация, осъзнах, че едно страхотно стихотворение, което ми се е впило в главата, ще се впише идеално в тази картина. Затова ето - Самотният човек от Борис Христов.
Bobby, out!
Публикации
Боби,м8, интересно ми е отъждествяваш ли се с Гошо? Понеже ако го напишеш както ти го чувстваш, а не тва което всеки може, ше са получи доста по-красиво.
ОтговорИзтриванеНадявам се, критиката ми е градивна :)
Мейт, отъждествявам се донякъде... все пак имам честта да се мисля за различен от масата (а дали това е така... нямам представа).
ОтговорИзтриванеПиша го така, защото така ми идва в главата - пиша го "както всеки може", защото искам да използвам един обобщен образ, на един човек без лице и персоналност, носещ просто едно име - Гошо.
Надявам се това да е отговорило на въпроса ти :)
Well well, what do we have here? :)
ОтговорИзтриванеПросто не знаеш, колко приятно ми е да чета блога ти. Винаги има нещо, в което има и частичка от мен (странно). Определено ще продължавам да следя развитието в Бетонния свят
С.
А Гошо що не си намери нещо, заради което си струва да става всеки ден, а се оплаква? Индиректно, разбира се.
ОтговорИзтриванеГошо има за к'во да се събужда - за да си живее живота в новия ден - кратко и ясно.
ОтговорИзтриванеГошо не се оплаква - въпреки, че не харесва много-много ежедневието си, той се е примирил с него. Всеки един от нас, който някога, за нещо се е чувствал сиво, след време просто е свиквал, превръщал е тази сивота в навик, а после може би я е боядисвал в някой по-интересен цвят - човешка природа е. :)
Като пуснеш и другата част от разказа ще коментирам.
ОтговорИзтриванеНе ми става много ясно, сега, Гошо (гошо, гошо, някаква мастия) оплаква ли се или не се оплаква?
За какво се буди точно ( за сутрешния блок, тривиалното ежедневие или своето ауди 80, което кара на газ до работа?).
И защо, ако има за какво да се буди всяка сутрин, му прави толкова силно впечатление сивата действителност около него?
Ерго, ако чувството на сивота, което всеки неминуемо е изпитвал е преодоляно, то става съпътстващо. Ти спомняш ли си какво ти е било като си се учил да ходиш?
Но пак казвам, въпросите ми могат да отпаднат, когато публикуваш целия разказ. В момента ситуацията е, че аз се чудя на отговорите ти, защото знам само 1вата част, а ти отговаряш убедително, защото имаш/си измислил останалите части. Няма common background knowledge между двете страни.
Боби ако бетона го нямаше ти щеше да живееш още в къща от кирпич. Така че това е напредък . Живота е такъв какъвто ти си го създадеш , каквито приятели ти си направиш и с каквите неща ти се занимаваш .
ОтговорИзтриване